За почти половината българи Русия е „необходим партньор“ 

Отношенията на Европа с Русия претърпяха истинска промяна. С изключение на унгарското правителство всички европейски кабинети са твърдо единни в подкрепата си за Украйна и в противопоставянето си на Русия. По този въпрос техният подход обикновено е в синхрон с вътрешното обществено мнение. Но има и изключения. 

Както разкрива в свое ново проучване Европейският съвет за външна политика, България е единствената включена в анкетите страна, в която мнозинството от обществеността продължава да гледа на Русия като на „съюзник" или „партньор" на Европа и в която от 2021 г. насам не се е променило почти нищо в това отношение.

Така според 47% от българите Русия е „необходим партньор, с когото е нужно стратегическо сътрудничество“. За други 18% от сънародниците ни Русия е „съюзник, който споделя нашите интереси и ценности“. Едва 17% от българите виждат в нападналата Украйна държава противник, „с когото сме в конфликт“, а 16 на сто нямат мнение по въпроса. 

В повечето изследвани страни мнозинството е съгласно, че Русия е „противник" на тяхната страна - и на Европа. От държавите, включени в проучването, населението на Полша, Швеция, Дания, Нидерландия и Германия са основни „ястреби" в това отношение.

В повечето случаи възгледите на обществеността за Русия са се променили значително от проучването през 2021 г. насам. Средно делът на респондентите, които гледат на Русия като на „съперник" или „противник" на Европа, се е увеличил от около една трета на почти две трети; в същото време симпатиите към Русия са намалели значително. 

Мнозинството в Унгария, подобно на това в България, счита Русия за „съюзник" или „партньор". 

Обезпокоително е, че Италия се намира някъде по средата - една четвърт от анкетираните смятат, че Русия е „съюзник" или "партньор" на Европа или на тяхната страна, а само около една трета я смятат за „противник". Двусмисленото отношение на италианската общественост към Русия може да постави под въпрос трайността на подкрепата на италианското правителство за Украйна. 

Други европейски столици може да се опасяват, че Рим ще преразгледа позицията си при различни условия - например ако Доналд Тръмп бъде преизбран за президент в САЩ или ако повече правителства в Европа станат скептични към сегашната твърда позиция на ЕС срещу Русия. Но наред с Нидерландия именно Италия е страната, в която обществените възприятия за Русия са претърпели най-голяма промяна през последните две години. Рим също така успешно се освободи от енергийната си зависимост от Русия и - за разлика от Австрия, Германия или Чешката република - не стана свидетел на големи протести срещу санкциите на ЕС срещу Русия.

Така се оказва, че като цяло понастоящем в Европа има ясен мандат за политика, която се стреми да установи европейска сигурност не с Русия, а срещу нея.

Констатациите в доклада за Китай предполагат, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен все още трябва да убеждава европейската общественост в необходимостта от намаляване на риска във връзката на ЕС с Пекин. Наборът от данни от единайсетте изследвани държави членки на ЕС показва, че визията на Еманюел Макрон да счита Китай за „стратегически и глобален партньор”, по-точно представя какво в момента е европейското обществено мнение по този въпрос. 

ЕСВП установява, че голям брой от европейците (43%) сега мислят за Пекин като за „необходим партньор“ на тяхната страна и въпреки ангажимента на Китай да „задълбочи икономическите връзки с Москва“ биха се отказали от идеята за разширяване на програмата за санкции, за да включи тя и Пекин. Може да има някои практически причини зад това, включително различните нива на икономическа експозиция на членките на ЕС към Китай и различната им икономическа уязвимост като цяло. Но също така изглежда, че в цяла Европа няма достатъчно осъзнаване на рисковете, произтичащи от търговските и инвестиционни отношения на Европа с Китай. Само един на всеки петима европейци смята, че тези отношения носят повече рискове, отколкото ползи, докато 49% виждат повече рискове, отколкото ползи от вноса в Европа на изкопаеми и ядрени горива от Русия.

Проучването показва, че отношенията между ЕС и САЩ са се възстановили от нестабилността при президентството на Тръмп. На въпроса как гледат на САЩ мнозинствата в Дания (54%) и Полша (50%) и голям брой в Нидерландия (43%), Швеция (41%) и Германия (35%) сега считат трансатлантическия партньор за „съюзник“ на Европа — значителна промяна във всички тези страни от момента, в който аналитичният център зададе същия въпрос през 2021 г.

И все пак въпреки този ръст в подкрепата има опасения относно политическата посока на САЩ и как това може да повлияе на отношенията с ЕС. 56% от анкетираните в проучването на ЕСВП посочват, че преизбирането на Доналд Тръмп ще „отслаби“ отношенията между ЕС и САЩ. Това и други предизвикателства, като войната в Украйна, изглежда са фокусирали вниманието до такава степен, че ясно мнозинство (74%) от европейците избира увеличаване на отбранителните способности на Европа, докато само 8% казват, че това не е необходимо, защото САЩ винаги ще защитават Европа.  Сред привържениците на "Възраждане" има такива с изписан символ "Z" на гърбовете - "Z" е прокремълски символ на руската война в Украйна. БГНЕС/РОСЕН КАЛИНОВ

Желанието за по-голям контрол върху европейската външна политика се илюстрира и от въпроса за позицията на ЕС в случай на конфликт между САЩ и Китай за Тайван. ЕСВП установи, че според неговото проучване ясно мнозинство (62%) от европейските граждани смята, че тяхната страна трябва да възприеме неутралитет при такива обстоятелства, докато по-малко от една четвърт (23%) би предпочела да застане на страната на САЩ.

Сред важните резултати от общоевропейското проучване на ЕСВП са следните:

• Европейците не са съгласни с позицията на Брюксел по отношение на Китай. Проучването разкрива, че (43%) смятат Китай за „необходим партньор“ на Европа и че това мнение е особено силно в България (58%) и Унгария (54%) и в Испания, където 51% заявяват, че смятат Китай за партньор, с когото трябва да си сътрудничат стратегически. Това мнение се поддържа и сред мнозинствата в Нидерландия (49%), Австрия (46%), Италия (42%), Дания (40%), Полша (36%), Германия (33%), Франция (31%) и Швеция (31%). Двете държави, които са най-агресивни към Китай, са Германия и Швеция (50% от анкетираните го смятат за „съперник“ или „противник“ на Европа).
• Много граждани признават, че Русия и Китай работят заедно на глобалната сцена, но нямат голямо желание за „прекъсване“ на отношенията с Пекин и с Москва. 70% от анкетираните смятат, че Русия и Китай са партньори на глобалната сцена — позиция, публично заявена с тяхното икономическо партньорство „без граници“. Дори на този фон обаче европейците все още не смятат, че е необходимо сериозно прекъсване на отношенията с Китай. Само около (22%) от европейците смятат, че търговските и инвестиционни отношения на Европа с Китай носят повече рискове, отколкото ползи.  
• 41% от анкетираните ще подкрепят налагането на икономически санкции на Пекин, ако достави военна помощ на Русия дори ако това носи риск за  Западните икономики. В три от единайсетте изследвани държави - Швеция (56%), Дания (53%) и Нидерландия (50%), мнозинството от анкетираните подкрепят Западните. На това мнение са и в Испания (49%), Полша (45%) и Франция (41%). Гражданите на Австрия (45%), Унгария (44%), Италия (42%), България (39%) и Германия (38%) са най-склонни да се противопоставят на подобни действия. 
• Съществуват опасения относно китайската икономическа активност и действията на меката сила в ЕС-27. Много европейци се противопоставят на идеята китайците да притежават ключова инфраструктура, като мостове или пристанища (65%), технологични компании (52%) или вестници (58%) в Европа. Те обаче са разделени по въпроса дали Китай трябва да може да изгражда такава инфраструктура (като 39% заявяват, че е „приемливо“ Китай да „изгражда инфраструктура като мостове и пристанища в Европа“, а 43% се противопоставят на подобни действия). Това предполага, че собствеността е разделителната линия за европейците.
• САЩ до голяма степен възстанови репутацията си на „съюзник“ и „партньор“ на ЕС, но съществуват опасения относно щетите, които евентуално второ президентство на Тръмп би нанесло на трансатлантическия съюз. Докато никоя страна не виждаше САЩ предимно като съюзник на Европа, който „споделя нашите [европейските] интереси и ценности“ през 2021 г., това мнение вече преобладава в Дания (54%), Полша (50%), Нидерландия (43%), Швеция ( 41%) и Германия (35%). Това е и мнението на средно 43% от анкетираните.. САЩ се разглеждат като „необходим партньор“ на Европа най-вече в Испания (55%), Италия (52%), Унгария (51%), Австрия (48%) и Франция (44%). Само в България (21%) виждат САЩ като „противник“ или „съперник“. Но на въпроса какво въздействие, ако изобщо има такова, би оказало преизбирането на Доналд Тръмп върху отношенията между ЕС и САЩ, мнозинството от респондентите (56%) заявяват, че ще отслабено.  
• Европа желае засилване на европейските отбранителни способности. ЕСВП установи, че почти  (74%) от европейците смятат, че Европа не може винаги да разчита на САЩ за своята сигурност и че трябва да се грижи за собствената си защита, докато само 8% казват, че това е ненужно, защото САЩ винаги ще защитава Европа. В България две трети от анкетираните (66%) смятат, че Европа не винаги може да разчита на САЩ за сигурността си. Въпреки ролята на САЩ в противопоставянето на агресията на Русия срещу Украйна, предишното мнение се затвърждава, след като ЕСВП зададе подобен въпрос през ноември 2020 г.; увеличението е особено отчетливо сред респондентите в Унгария, Нидерландия и Германия.  
• Това изискване за висока степен на самоувереност спрямо Вашингтон по въпросите на външната политика е доказано по въпроса за Тайван. Европейците са ясни, че искат ЕС да бъде неутрален играч във всеки потенциален конфликт за острова. Мнозинствата във всички единайсет анкетирани държави членки биха искали страната им да „остане неутрална“ в случай на война по повод Тайван. Около една четвърт (23%) биха искали страната им да заеме страната на САЩ. Подкрепата за САЩ е особено силна в Швеция (където 35% поддържат това мнение), както и в Полша (31%), Нидерландия (30%) и Дания (28%), но дори в тези страни повечето биха предпочели позиция на неутралитет. В България 79% биха предпочели да останат неутрални и само 8% биха застанали на страната на САЩ.  
• Русия се разглежда предимно като „противник“ и „съперник“ на Европа, петнайсет месеца след нейното нахлуване в Украйна. ЕСВП установи, че 64% от респондентите в единайсетте изследвани държави смятат Русия за „противник“ (55%) или „съперник“ (9%) на Европа. В Дания (74%), Полша (71%), Швеция (70%), Нидерландия (67%), Германия (62%) и Испания (55%) мнозинствата смятат Русия за „противник“ на Европа, докато само 37% в Италия и 17% в България са на това мнение. Наборът от данни също така разкрива, че средният дял на респондентите, които виждат Русия като „съперник“ или „противник“, се е увеличил , откакто ЕСВП зададе същия въпрос през 2021 г.
• Мненията за дългосрочните отношения на континента с Русия се различават значително. О(48%) от анкетираните смятат, че отношенията на тяхната страна с Русия, в случай на мирно уреждане чрез преговори в Украйна, трябва да бъдат „ограничени“. Това е гледната точка на голям брой навсякъде, дори в Полша, въпреки че полската общественост е най-раздвоена по този въпрос, като 39% са готови да прекратят всички отношения на Полша с техния съсед. Единствената страна, в която мнозинството (51%) от гражданите изразяват мнение, че тя трябва да поддържа „пълно сътрудничество“, е България.
• В България, Унгария и Австрия значителна част от гражданите виждат заслуги в сътрудничеството с Русия. Мнозинството от респондентите в България (62%) и Унгария (59%) гледат на Русия като на „съюзник“ или „партньор“ на своята страна. Тази позиция съвпада с данните, събрани в Компас на европейските нагласи за 2023 г. на ЕСВП, което показва, че и двете страни са сред най-уязвимите от усилията на руската мека сила. Това мнение е силно застъпено и в Австрия (36%) и Унгария (32%).

Авторите на доклада д-р Яна Пулиерин е старши изследовател в Европейския съвет за външна политика и ръководител на офиса в Берлин от януари 2020 г., и Павел Зерка, старши изследовател в Европейския съвет за външна политика, стигат до заключението, че най-важният въпрос, пред който е изправен ЕС, не е на чия страна трябва да застане в потенциалните конфликти между световните сили, а как може да съхрани европейските ценности, като същевременно приложи исканията на своите граждани и желанието ЕС да бъде самоуверен играч на глобалната сцена.  

Докладът се основава на проучване на общественото мнение сред пълнолетното население (на възраст 18 и повече години), проведено през април 2023 г. в 11 държави от ЕС (Австрия, България, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Унгария, Франция и Швеция). Общият брой на респондентите е 16 168. Анкетите са проведени за ЕСВП като онлайн проучване чрез Datapraxis и YouGov.