Европейската икономика се оказа изненадващо устойчива и адаптивна

„Даже и без рецесия.“ Това е присъдата за това как Германия се справи, когато внезапно трябваше да се откаже от руските енергийни доставки миналата година - зависимост, която беше култивирана от всички германски правителства през последния половин век както по търговски, така и по политически причини, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Въпросната фраза е заглавието на ново изследване на икономистите Бенджамин Мол, Мориц Шуларик и Георг Цахман, което сравнява резултата за германската икономика с прогнозите, направени непосредствено след инвазията на Владимир Путин в Украйна. Инвазията предизвика това, което икономистите наричат „големия германски газов дебат“ между несъгласни групи, като бизнес лобита и синдикати претегляха дали икономическата цена от прекратяването на вноса на руски газ би била поносима.

Както ни напомнят Мол и колегите му, някои от тези прогнози бяха апокалиптични: до 12 процента спад на БВП и загуба на милиони работни места. Онези, които твърдяха, че загубите ще бъдат много по-малки, бяха нахокани от самия канцлер Олаф Шолц заради „безотговорните“ си теории.

Политически дебатът беше спечелен от "сеячите на гибел", пише Сандбу. Впечатляващата скорост, с която Берлин намери нови източници на газ и изгради аварийна инфраструктура, позволява лесно да се забрави, че Германия всъщност не избра сама да остане без руски газ. Това беше решение, което Путин взе вместо нея, като намали доставките на газ, преди да ги спре напълно в края на миналото лято. А на ЕС като цяло му отне твърде много време, за да постигне съгласие по своите все още непълни ограничения върху вноса на руска енергия.

Но истината беше на страната на оптимистите. Мартин Сандбу посочва в своя коментар за FT, че още седмица след началото на войната е твърдял, че Европа може и трябва да се откаже от вноса на руски газ. Както Мол и колегите му изясняват, резултатите за растежа на Германия са толкова добри, колкото и най-розовите оценки за цената на енергийната война. Нямаше „каскадни“ съкращения на производство, фалити и освобождаване на работници от най-енергоемките индустрии към по-широката икономика. Въпреки спада през март, промишленото производство остава по-високо от година по-рано.

Авторите дори установяват, че според германските метеорологични данни температурите не са били по-високи от многогодишната тенденция: ако е така, идеята, че Германия е била спасена от топлата зима, изглежда е мит. Газът, останал в хранилището към края на отоплителния сезон, означава, че Германия не се е нуждаела от руския газ, който купи преди Путин да "врътне" кранчето. Тоест още през лятото отказът от руските енергоресурси щеше да бъде напълно осъществимо, категоричен е Сандбу.

За него устойчивостта на германската икономика е повод за празнуване. Но по-важното е да се научи правилният урок. Защо балансът на мненията погрешно се противопостави на една морално и геостратегически правилна политика като невъзможно скъпа?

Отговорът, който няма извинения, е желанието на някого в корпоративна Германия да не се сблъсква с каквато и да е икономическа цена, за да се противопостави на Путин. По-разбираемият, макар и разочароващ, отговор включва интелектуални грешки, сочи още авторът на коментара. Налице е обща липса на оценка в континентална Европа - защото това важи отвъд Германия - колко адаптивни са пазарните икономики. Тя се подсилва от объркването на предизвикателствата пред съществуващите предприятия със заплахи за цялостната икономика, докато всъщност „съзидателното разрушение" на неадаптивните компании е това, което кара пазарните икономики да растат. Освен това европейските лидери отдавна са възприели една остаряла критика към европейската икономика – че е особено негъвкава и „склеротична“.

Големият газов дебат в Германия е само най-фрапиращият пример за това как европейците подценяват собствената си икономическа адаптивност. Има и други. Малцина очакваха, че възстановяването след пандемията ще доведе заетостта до рекордно високи нива – в рязък контраст с изоставащите пазари на труда в САЩ и Обединеното кралство. Безпрецедентният Фонд за възстановяване на ЕС подхранва растежа в страни, които мнозина бяха отписали като „безнадеждни случаи“.

"Ако не извлечем правилните поуки от подобни примери, ще затвърдим плахото разбиране за това, което могат да постигнат европейските икономики", категоричен е Мартин Сандбу и допълва, че политическите рискове от подобна погрешна диагноза са навсякъде около нас, подсилени от вярванията на днешните корпоративни лидери.

Брюксел беше принуден да забави темпото на своите политики за декарбонизация. Германия и Франция предприеха действия срещу важни законодателства. Френският президент Еманюел Макрон поиска "регулаторна пауза". Германските производители на автомобили искат да отложат санкционирането на електрическите автомобили с батерии, произведени извън Европа, залегнало в търговската сделка между ЕС и Обединеното кралство.

Във всички тези примери аргументът е, че твърде много промяна е твърде трудна. Но както показва германският газов дебат, една икономика е по-гъвкава от сбора на нейните части, пише в заключение Мартин Сандбу. Ако някои компании не желаят да се променят, динамичните пазари отварят място за тези, които желаят и могат да се адаптират. Европейската икономическа политика трябва да засили този пазарен натиск, а не да предпазва от него, допълва той.