Конфронтацията на Русия със Запада в икономическата сфера, след инвазията на Кремъл в Украйна, навлиза в опасен нов етап, пише за Financial Times Александра Прокопенко, изследовател в берлинския Център за източноевропейски и международни проучвания.
Досега Москва фокусираше своите ответни на западните санкции мерки предимно върху притискане на европейските енергийни пазари. Но след поредица от съдебни решения в Европа, замразяващи руски активи там, Кремъл започна ескалация и създаде правна рамка за временна национализация на чуждестранни активи.
Под заплаха са проекти, които са стрували милиарди долари и са отнели години упорита работа, като е вероятно руското правителство да упражни персонализиран подход към всяка чуждестранна заинтересована страна, опитвайки се да подклажда нови разделения на запад, като същевременно облагодетелства групите с интереси в Русия. Първите жертви на новата политика - руските активи на две европейски енергийни компании, финландската Fortum и германската Uniper - наскоро бяха поставени под временно държавно управление с указ на руския президент Владимир Путин.
Действията на Кремъл изглежда са били предизвикани от федералния административен съд в Лайпциг, който отхвърли иск на държавната "Роснефт", ръководена от Игор Сечин, дългогодишен съюзник на Путин, смята анализаторът. Искът на руската петролна компания беше срещу германското правителство и решението му от септември да постави активите на компанията в Германия под надзора на националния енергиен регулатор. Преди тази стъпка "Роснефт" беше третата по големина петролна рафинираща компания в Германия, държейки повече от 12 процента от преработвателния капацитет на страната.
Действията на Германия произтекоха от някои от непредвидените последици от западните санкции, категорична е Прокопенко. Рафинерията на "Роснефт" в Шведт (в североизточна Германия) е важна за икономиката на Берлин и околностите, но тъй като нейният мажоритарен собственик е под санкции като акционер, тя не може да функционира нормално: трансакциите, включващи санкционирани субекти, са незаконни и съществуваше риск от изтегляне на капитали.
В Москва подобни действия от страна на европейските власти все повече се възприемат като нищо друго освен като грабеж, а твърдите хора в Кремъл няма просто да седят и да гледат, сочат данните на изследователя от Центъра за източноевропейски и международни проучвания. Новите правила за напускане на западни компании, прокарани миналия месец, са просто още една част от ответната стратегия на Русия: западните фирми могат да продават дяловете си в проекти с руски партньори само при 50-процентна отстъпка, а също така трябва да направят „доброволно дарение“ на Русия на стойност от 5 до 10 процента от стойността на активите.
Извън технократите в руското правителство, които все още ги е грижа за законността на действията на Москва, основната движеща сила зад нарастващата кампания за национализация са силоваците - тоест лица с опит в службите за сигурност, полицията или армията. Сред тях са хора от Федералната служба за сигурност (ФСБ), прокуратурата и въпросния Сечин, който може да бъде описан като консервативния лидер на фракцията силоваци в Кремъл и който явно негодува срещу решението на съда в Лайпциг.
Указът на Путин дава на федералната агенция за управление на собствеността правото да контролира активи за западни компании, засегнати от необходимостта да спрат операции в Русия. Задачата на агенцията е да оцени тези активи и след това да ги продаде на руски купувачи. С други думи, неотдавнашните действия срещу активите на Fortum и Uniper са просто предвестник за предстоящи неща, категорична е Прокопенко.
С новия си правен механизъм е малко вероятно Кремъл да използва единен подход към чуждестранните инвеститори. Вместо това ще сключва отделни сделки с инвеститори в зависимост от техните връзки в Русия. Добър пример е разрешението на Путин "Новатек", частен руски производител на газ с добри връзки в Кремъл, да плати на Shell над 1 милиард долара за дела си в петролното и газово находище Сахалин-2. Този подход дава възможност на Кремъл да вбие нови клинове между западните държави и компании.
В резултат на това западните компании могат да се окажат между чука и наковалнята. На запад те са под обществен натиск да прекъснат връзките си с Русия, но санкциите им забраняват да продадат дяловете си на повечето руски бизнеси. Междувременно спазването на изискванията на руското правителство може да доведе до това те да бъдат обявени за помощници на войната на Путин. Следователно нарастващ брой такива компании изглежда все по-вероятно да загубят изцяло своите инвестиции в Русия.
Засега нито Русия, нито Европа имат цялостна стратегия как да се справят с блокираните активи. Разрушаването на връзките почти сигурно ще изостри конфликта, докато Кремъл търси начини да накаже Европа за налагането на санкции и подкрепата за Украйна. Апетитът на приближените на Путин да заграбят западни активи в Русия само ще влоши ситуацията.
преди 1 година И това поставя въпроса: "Има ли осъзнаване, че едноличната смяната на правилата от способните на това, води до трагични последствия и пълен срив на доверието във финансовата и други системи"? отговор Сигнализирай за неуместен коментар