На Байдън няма да му е лесно срещу Тръмп през 2024 г.

Нека свършим работата, казва Джо Байдън във видеоклипа на обявената му вече официално кампания за преизбиране. На останалите от нас можеше да ни бъде простено да мислим, че той вече е направил това, като победи Доналд Тръмп през 2020 г. Но ето ни отново в същата ситуация: двама плешиви мъже, които се бият за гребен, както (аржентинският писател – бел. прев.) Хорхе Луис Борхес описва британско-аржентинската война за Фолклендските острови през 80-те години. Америка не е гребен, а Тръмп има много коса. Нито пък той е сигурен, че ще бъде кандидатът на Републиканската партия. Но повторение на битката между застаряващи мъже би изпитала толерантността на Америка, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Мнозина прибързано допускат, че Байдън може лесно да победи Тръмп. Нищо не може да бъде по-сигурно от това в съзнанието на Байдън. Поради някаква причина президентът смята, че ако той, а не Хилъри Клинтън, беше кандидатът на демократите през 2016 г., Тръмп никога нямаше да стане президент. Тези 77 хил. гласа, с които Тръмп наклони везните в шепа щати от Средния Запад, включваха родната на Байдън Пенсилвания. През 2020 г., разбира се, Байдън беше единственият кандидат, способен да победи Тръмп на избори.

Мисленето, че историята ще се повтори, би било опасна грешка. Хората около Байдън ясно дадоха да се разбере, че решението му да се кандидатира за преизбиране би било много по-трудно, ако вероятният кандидат беше някой друг, а не Тръмп. Последният е на 76 години, не толкова под 80-те на Байдън (въпреки че разликата често изглежда по-голяма). В резултат на това демократите почти желаеха Тръмп да бъде кандидатът на републиканците. Това сега изглежда вероятно.

Същите модели доминираха в мисленето на демократите през 2015 г. Ако опонент на Хилъри е Тръмп, победата й ще бъде сигурна, вярваше партията. Трудно ми е да си спомня за демократ, който да е мислел различно преди осем години, споделя Люс. Това беше може би най-скъпият пример за политическо самодоволство в съвременната история на САЩ. Същият начин на мислене е очевиден сега относно евентуалната борба между Байдън и Тръмп през 2024 г.

Има три проблема с това. Първо, на почти всички президентски избори в САЩ шансовете са равни. Последният път, когато имаше категорична победа, беше чак през 1984 г., когато Роналд Рейгън помита своя опонент от Демократическата партия Уолтър Мондейл. Преди това бяха убедителните победи на Ричард Никсън срещу Джордж Макгавърн през 1972 г. и на Линдън Джонсън срещу Бари Голдуотър през 1964 г. Такива разлики вече не се случват. Америка е поравно разделена твърде дълго, за да допуснем друго.

Второ, възрастта на Байдън ще бъде голям фактор. Миналата година, когато той падна от колело в родния си щат Делауеър, клипът стана се разпространи масово за дни. Цял месец по-късно инцидентът с велосипеда все още беше в центъра на вниманието на фокус група, наета от Белия дом, според високопоставен служител. Това сочи, че американските гласоподаватели са силно привикнали към предполагаемия намаляващ капацитет на Байдън. Дори това да е несправедливо – завалянето на Байдън цял живот го кара да обърква синтаксиса – то ще бъде видимо на изборите. Всеки път, когато Байдън изтичва на подиума или слиза надолу по стълбите на самолета, помощниците му изтръпват.

Следователно републиканците ще изтъкват, че гласуването за Байдън би дало Белия дом на Камала Харис, неговата вицепрезидентка. Въпреки че Харис не допусна гафове през последните няколко месеца, рейтингът й не е висок. Големите решения често се вземат без съществен принос от нея. Грубо казано, дори екипът на Байдън изглежда не вярва на политическите умения на Харис. През следващите месеци кампанията Байдън-Харис несъмнено ще се стреми да промени това впечатление.

Третият предупредителен знак е значителният риск от рецесия в САЩ през следващите девет месеца. Дори забавяне до анемичен темп на растеж от около 1 процент би се усетил като рецесия от повечето избиратели. Последният президент, който бе преизбран въпреки рецесия в последните му две години на поста, беше Уилям Маккинли през 1900 г. В двата по-скорошни случая – на Джими Картър през 1980 г. и на Джордж Буш-старши през 1992 г. - това доведе до поражение. Като се има предвид, че растежът на САЩ до голяма степен е в ръцете на Федералния резерв, който изглежда ще продължи да повишава лихвените проценти, Байдън не може да направи много по въпроса.

Като плюс за Байдън е самият Тръмп. След като вече беше обвинен в Ню Йорк през март - за фалшифициране на плащания за уреждане на афера с порнозвезда - шансовете на Тръмп да бъдат повдигнати още едно или две обвинения до началото на изборната кампания са големи. Да бъдеш обект на серийни криминални разследвания не е идеалният път към Белия дом. Но това само увеличава залозите за 2024 г. Байдън вече веднъж уби дракона Тръмп. В последните години от дългата си кариера той си поставя за мисия да го направи отново.