Банка на НАТО би помогнала на целта за военни разходи от 2% от БВП

Почти десетилетие след като анексията на Крим от Русия подтикна съюзниците от НАТО да потвърдят ангажимента си към разходите за отбрана, напредъкът остава незначителен. От срещата им в Нюпорт (Уелс) насам, само 7 от настоящите 31 членове са постигнали целта - инвестиция в отбрана от минимум 2 процента от брутния вътрешен продукт годишно. С този бавен темп може да постигнем целта до 2073 г., пише за Financial Times Робърт Мъри, старши лектор в университета Джонс Хопкинс в Мериленд и бивш ръководител за иновациите в НАТО.

Инвазията на Русия в Украйна, нейните коварни кампании за дезинформация и безмилостните ѝ кибератаки изискват много по-спешни действия. Междувременно китайската инициатива „Пояс и път“ и амбициите на Пекин да оформи световния ред в областта на сигурността правят съюзниците от НАТО все по-уязвими. Въпреки тези заплахи, политиката за увеличаване на военните бюджети изглежда неосъществима. Докато членовете на алианса са съгласни с целта от 2 процента, избирателите в Европа са непоколебими в приоритизирането на вътрешните разходи.

Разходите за отбрана са предимно политически проблем, а не икономически. Сегашната стратегия на НАТО да моли и извива ръце на съюзниците да харчат повече е болезнено неадекватна. Има по-добър начин: чрез създаване на съюзническа многостранна кредитна институция - с други думи, банка на НАТО. Подобаващо капитализирана, тя може да промени играта.

Банката би спестила милиони на държавите при закупуване на насъщно оборудване и би предложила изкусително ниски лихвени проценти по заемите за членовете на алианса, разчупвайки задъненото положение. Тя може също така да въведе нова линия на финансиране с по-дълги срокове за изплащане от тези, които позволяват стандартните държавни заеми. Това би насърчило стратегическите инвестиции, а не тези, ограничени от краткосрочните местни политики за данъци и разходи.

Преди четири години, докато бях в екипа за инвестиции в отбраната на НАТО, работих с длъжностни лица и експерти от инвестиционни банки, за да създадем осъществим модел, споделя Мъри. Ние предложихме банката да генерира допълнителни ресурси чрез лихви, изкарани от внесения капитал на членовете, като финансира не само самата НАТО, но и отделни проекти, като например фонд за рисков капитал в областта на отбранителните технологии. Консервативно моделирахме баланса на банката на около 300 милиарда долара, въз основа на разликата между настоящите разходи и целта от 2 процента от БВП.

Когато лансирахме идеята през 2019 г., тя предизвика интерес сред някои съюзници и в кабинета на генералния секретар на НАТО. Тя обаче генерира и политическа опозиция поради опасения относно колективния дълг и убеждението, че ниските лихвени проценти я правят безсмислена. Оттогава Европейската комисия увеличи колективния дълг за своите фондове за възстановяване след Covid, а инфлацията се развихри.

Като се има предвид новата война в Европа, банката има повече смисъл от всякога. Капитализирана от съюзници, тя ще предложи по-ниски лихви за инвестиции в отбраната и ще позволи дългосрочно стабилно финансиране. Почти сигурно ще получи топ кредитен рейтинг ААА, от което ще се възползват приблизително три четвърти от членовете на НАТО, които имат по-нисък. Сегашните държави с рейтинг ААА ще получат повече поръчки за своята отбранителна промишленост. Това би стимулирало създаването на нови пазари за отбранителни технологии, насърчавайки иновациите и конкурентоспособността.

Първата стъпка - споразумение относно структурата и операциите - изисква съгласувани политически преговори на най-високо ниво, подкрепени от професионалисти от областта на националната сигурност и министерствата на финансите. Процесът на внедряване ще включва изготвяне и ратифициране на правна рамка за изграждане на управлението и функционалността на банката.

В ерата на нарастващо геополитическо напрежение и глобална несигурност съюзниците от НАТО трябва да се изправят пред реалността, че военното възпиране изисква иновации. Времето на половинчатите придумвания и на принудата отдавна отмина. Докато президентите и министър-председателите се подготвят за срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс това лято, предложението за банката трябва да бъде на дневен ред. Нашата колективна сигурност и стабилността на световния ред зависят от това, завършва авторът.