Време е да се затегнат санкциите върху руските държавни активи

Мащабните санкции, наложени на Русия след нападението на Владимир Путин срещу Украйна, трябва да се оценяват по три основни критерия: дали са разубедили Путин; нарушават ли способността му да води война; и могат ли да принудят Русия да плати за разрушенията, които причини, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

По първия критерий санкциите явно разочароваха, но може би няма нищо, което да разубеди Путин от обсесията му да колонизира отново Украйна. По втория критерий руската армия е отслабена от липсата на прецизни оръжия и трудностите на икономиката да попълни изчерпаните боеприпаси. Ефективността на санкциите в този смисъл нараства, докато Западът преодолява самоналожените си табута за това какви оръжия позволява на Украйна да получи.

Ефективността бе възпрепятствана и от лошото прилагане на санкциите. Търговията видимо се пренасочва през държави, които не заемат страна. Санкциониращите страни най-после започнаха да обръщат по-голямо внимание на прилагането. Те трябва да засилят разследването за нарушения на санкциите, да окажат повече дипломатически натиск върху други правителства и да разширят инструментите на екстериториалните политики.

При финансовите санкции заобикалянето е и следствие от погрешен дизайн. Някои руски банки останаха несанкционирани от страх да не се навреди на енергийните доставки и законната търговия. Но когато има път за движение на законни пари, санкционираните пари имат начин да го експлоатират.

А относно третата цел - да се накара Русия да плати цената за действията си в Украйна - финансовите санкции са единственият начин. В размер от над 300 милиарда долара, блокираните резерви на Руската централна банка (РЦБ) на запад превъзхождат всичко, което други видове санкции биха могли да извлекат. Голям въпрос е дали да се конфискуват тези резерви и да се използват за финансиране възстановяването на Украйна. На моралния аргумент няма как да се отговори; а правният казус не е тестван. От една страна, Канада си гласува законното правомощие да конфискува държавни активи на Русия. От друга, скрупулите относно международното право изобилстват в Брюксел, но за негова чест ЕС създаде нова работна група, която да проучи как могат да се използват руските активи.

Има и други жизненоважни мерки в тази област, при които правният консерватизъм не е извинение. Една такава е прозрачността. Западните финансови институции са наясно с резервите, депозитите и ценните книжа, които държи в тях РЦБ. Техните правителства могат и трябва да изискват от тях да направят публични всички притежания на РЦБ.

Друга мярка е да се разширят блокиращите мерки до сенчестите резерви на Русия. Високите цени на енергията в резултат от действията на Путин му донесоха огромни търговски излишъци. Не цялата купчина от тези пари остава неизразходвана и не цялата е под държавен контрол. Но Москва може да е добавила около 100 милиарда долара към несанкционираните си чуждестранни активи миналата година.

Тъй като тези пари са квази официални резерви, оставянето им без санкции подкопава първоначалния ход срещу РЦБ. За да бъдат последователни и ефективни, санкциониращите държави трябва да замразят активите на руските износители на енергия и да вземат на прицел банките, през които минават печалбите им. За ЕС това означава най-накрая да се санкционира Gazprombank, основният канал за европейски газови плащания с дъщерно дружество в Люксембург. Санкциониращата коалиция трябва да направи същото спрямо всички други западни банкови канали, използвани в енергийната търговия на Русия.

Но не трябва да се спира дотук. Националният клирингов център (НКГ) на Московската борса поддържа кореспондентски сметки в евро и долари съответно във Франкфурт и Ню Йорк. Когато Путин поиска плащанията за руски газ да бъдат принудително преобразувани в рубли, неговият указ посочи, че НКГ трябва да обслужи превалутирането. Част от излишъка в твърда валута на Москва вероятно остава в тези сметки. Успоредно с това санкциониращата коалиция трябва да следва паричните потоци, проследявайки минали транзакции, за да установи къде е попаднал излишъкът, така че да замрази това, което все още е в обсега на Путин. Новите плащания трябва да влизат в доверителни сметки в трети страни.

Което ни води до третото необходимо действие. Приятелите на Украйна трябва да довършат работата по отбиването си от руската енергия. Европа намали значително потреблението си на руски газ, но все още внася малко нефт и газ по тръбопроводи и втечнен природен газ чрез кораби. САЩ цинично се стремят да поддържат потока на руски петрол към развиващите се пазари, стига той да се търгува под ценовия таван. Този таван сега трябва да бъде намален по-близо до производствените разходи на Русия.

Дори ако това накара Путин да прекъсне напълно енергийния поток, това вече не е заплахата, която беше преди. Скорошните бюджетни ходове на Москва показват, че Русия започва да има затруднения с намирането на парите, от които се нуждае. Когато финансовите санкции бяха наложени преди година, те нямаха опустошителния икономически ефект, който мнозина очакваха. Днес завършването им може да окаже такъв.