Какво всъщност мислят руснаците за войната? 

И наративът за Запада като съблазнителен враг на автентична Русия също има дълга съветска традиция. Де факто в късния Съветски съюз Западът се нареждаше веднага след Царството небесно - забранена земя на всякакъв вид консумация. Но съветската любов към модните марки Levis, Wrangler и Burda не бива да замъглява факта, че на идеологическо и морално ниво съветските граждани се чувстваха далеч по-добри от Запада и го презираха по същите причини, поради които му завиждаха. Западът беше материалистичен, консуматорски и духовно обеднял. И като такъв той все още съществува в съзнанието на руското общество.

Възмущение и презрение

Западът като враг, предател и съблазнител на собствения си народ е образ, който Путин трябваше само да реактивира - и който имаше силата да утеши всички негативни чувства, породени от 90-те години на ХХ век и техните икономически трудности. Социологът Грегори Юдин го нарича „разказ за възмущението". Този наратив подхранва постоянното усещане за недостиг на средства сред руското население, като в същото време претендира за уникалност и превъзходство.

Но освен обидата и презрението има и други фактори, които определят руския светоглед. Както Съветският съюз, така и Русия винаги са се описвали като миролюбиви и дори миротворчески. Още от комунистическо време хората са свикнали да мислят и действат в международен план. Това, което в момента звучи като подигравка, има свой собствен властови потенциал. Точно както чрез пропагандата се мобилизират негативни емоции и възгледи за света, така и чрез нея може да се апелира към утвърдени емоции и идеи, които да инициират прекратяване на войната.

Масовият митинг на Путин на стадион „Лужники" пред многохилядна публика демонстрира амбивалентността, която е в основата дори на действията в подкрепа на войната. Несъмнено присъствието и аплодисментите свидетелстват за одобрение, въпреки че тълпата до голяма степен беше докарана по поръчка за събитието. 

Интервютата с хора от тълпата произведоха общата реторика за украинските „нацисти" и западната агресия. След събитието много от гостите, повечето от които бяха пристигнали от провинцията, се качиха на метрото, за да разгледат Москва. На входа на метростанцията те струпваха на купчини руски знамена. Така че хората все пак не се показват като толкова привързани към символа на руското величие. И не искаха да се откажат напълно от удоволствието. Но ако трябваше на следващия ден отново да подкрепят Путин, биха да го направили. И ако тогава Путин бе казал, че са приключили с Украйна и се изтеглят, то това също щеше да бъде прието от огромното мнозинство от руското население. Тогава гневът, възмущението и пристрастието към великата сила щяха да бъдат прибрани, докато не бъдат призовани отново.

Това не е войната само на Путин, но без Путин тази война нямаше да съществува

Това не се случи и, за съжаление, вероятно никога няма да се случи. Вместо това исторически насажданите и пропагандно подхранвани негативни настроения са в основата на руското мнение и задълбочават противопоставянето. Дълбока промяна в нагласите на руското общество ще настъпи само когато житейската реалност и емоционалният хоризонт на очакванията се разминат значително, например когато загубите на Русия на бойното поле достигнат и до населението в градските центрове във вътрешността на страната или когато победата стане безнадеждна. Реториката в етнически неруската периферия, в районите, от които се набират повечето войници, като Буратия или Дагестан, вече е различна. Тук често се дава приоритет на материалните причини за водене на война. Армията е добре платена. Приказката за нацистите в Украйна тук се приема само отчасти.

Една година след началото на агресивната война е ясно, че това не е само войната на Путин. Анкетите сред руското население показват твърде ясно това. В социалните мрежи и на други места има достатъчно доказателства. Но без Путин тази война нямаше да се води. Приемането на войната до голяма степен се основава на приемането на интерпретацията на света на Путин. Не е имало и няма голямо фанатично движение сред населението, което да води войната. Ако утре лозунгът беше мир вместо война, тогава мнението на руското общество вероятно щеше да се наклони към него, заключава Фюрст.