Как войната в Украйна се отрази на България и на другите страни от Югоизточна Европа?

Инвазията на Русия в Украйна оказа силно влияние върху страните от Югоизточна Европа, които споделят общи граници с Киев или са достатъчно близо, за да изпитат силно негативното въздействие от войната, превръщайки се буквално за една нощ в част от транзитния маршрут или крайна дестинация за украинските бежанци. Общо 3 милиона украинци избягаха от родината си в Румъния, като близо 100 хил. от тях останаха да живеят там, пише Deutsche Welle.

Въпреки че България и Гърция нямат обща граница с Украйна, тези страни също усетиха ефектите от агресията на Русия. Те също приемат бежанци или – в случая с България – снабдяват Киев с боеприпаси.

Единствено Унгария (от разглежданите страни), чийто премиер Виктор Орбан е близък съюзник на руския президент Владимир Путин и неохотно подкрепя санкциите на Европейския съюз (ЕС) срещу Русия, поддържа значително по-различен курс.

Кореспондентите на DW разглеждат по-отблизо как тези четири страни са били засегнати от събитията през изминалата година.

България: Тихо подкрепя Украйна с боеприпаси

Официално българското правителство до момента не е изпращало нито боеприпаси, нито оръжия директно към Украйна. На пръв поглед това не е изненадващо предвид традиционно проруската позиция на България, коментира изданието. Но нищо не е така, както изглежда: в действителност България, която е член на НАТО, е един от най-важните доставчици на въоръжение за Украйна.

Кабинетът на бившия прозападен премиер Кирил Петков, което беше на власт само осем месеца, доставяше на Украйна както боеприпаси, така и дизел от април до август 2022 г. Смята се, че около 30% от боеприпасите и до 40% от горивото, използвано от танковете на украинската армия и останалите бойни превозни средства, идват именно от България.

Зависимостта на България от руската енергия

Това е още по-забележително, като се има предвид, че България, която разчита в голяма степен на енергийните доставки от Русия, беше една от първите страни, чиито газови доставки бяха прекъснати от Москва миналия април. Предоставянето на дизел за Украйна в такъв момент подчертава един наистина смел ход.

Смелостта се изразява и в друг аспект – вътрешнополитически, на фона на твърдата позиция на бившите коалиционни партньори на „Продължаваме промяната“ (партията на Кирил Петков –бел. ред.), БСП, както и на президента Румен Радев, които открито се противопоставиха на предоставянето на военна помощ за Украйна, както и на санкциите срещу Москва, допълва DW.

Бившият български премиер Кирил Петков. Снимка: Bloomberg L.P.

За да запази коалиционния мир, като същевременно зачете проруските настроения в страната, правителството на Петков никога не е говорило открито за доставки на боеприпаси за Украйна. Въпреки че тези доставки циментираха репутацията на Петков на международно ниво, те остават спорни в рамките на България.

Пада подкрепата за Путин в България

Президентът Радев публично осъжда руската инвазия, но иначе се противопоставя на всичко, което противоречи на интересите на Русия. Въпреки че в края на миналата година парламентарното мнозинство се обяви чрез вот в подкрепа на пряка военна помощ за Украйна след свалянето на правителството на Петков, служебното правителство, назначено от президента Радев, досега не е положило реални усилия за изпълнение на решението.

Въпреки че пряката подкрепа за Путин и неговата война намалява в България, проучванията показват, че прозападните партии няма да получат мнозинство на предстоящите избори през април 2023 г.

Румъния: Страх от руска атака

От Втората световна война гражданите на Румъния не са били толкова уплашени, колкото в ранните часове на 24 февруари 2022 г., когато Путин даде началото на руската инвазия в Украйна. Мнозина се запитаха какво биха направили, ако Русия нападне Румъния.

„Военните и разузнавателните служби реагираха бързо и акуратно“, казва румънският военен експерт Клаудиу Дегерату пред DW. Оттогава бюджетът за отбрана на страната беше увеличен, като Букурещ стартира програма за военна модернизация. Дегерату казва, че сега са необходими незабавни инвестиции в местната оръжейна индустрия. Междувременно НАТО засили присъствието си и в Румъния.

Румънската икономика е засегната от войната

Тъй като Румъния не е силно зависима от руския газ, а бизнес отношенията между двете страни не са особено развити, тя не е толкова силно изложена на негативните ефекти, колкото другите страни членки на ЕС, споделя бизнес журналистът Стелиан Мускалу пред DW.

Според Мускалу макроикономическите показатели на Румъния са останали до голяма степен непроменени. Но хората се страхуват, което намали надеждите за икономически подем след пандемията от COVID-19. „Бързото ускоряване на инфлацията поради цените на енергията и лошото икономическо управление намали доходите и жизнения стандарт на хората“, подчерта Мускалу.

Войници от различни страни членки на НАТО, управляващи боен танк, участват във военното учение с бойна стрелба Black Scorpions NATO 22.8 в Националния съвместен тренировъчен център в Чинку, Румъния. Снимка: Bloomberg L.P.

По време на кризата със зърнените култури, причинена от нахлуването на Русия в Украйна, Румъния пое ключова роля, като улесни износа на украинско зърно през черноморското си пристанище Констанца. Междувременно корабите, превозващи украинско зърно, често остават акостирали в пристанището на Истанбул до 50 дни, защото Русия има право да проверява товара им.

Унгария: В противоречие с Европа

Броени дни преди годишнината от руската инвазия в Украйна, унгарският премиер Виктор Орбан отново оправда репутацията си на съюзник на Путин в ЕС. В годишното му обръщение към нацията в Будапеща на 18 февруари нямаше нито една дума за солидарност с Украйна.

Вместо това той обвини западните страни, че подкрепят войната и се държат като "сомнамбули на покрив", носейки се към нова световна война. Той призова за прекратяване на санкциите срещу Москва, добри икономически отношения между целия Запад и Русия и "мирни преговори между американци и руснаци".

Унгарският премиер провокира съюзниците

За пореден път Орбан не се уплаши да подхване полемиката. Той сравни решението на Германия да достави на Украйна танкове с военната кампания на Хитлер срещу бившия Съветски съюз. „След няколко седмици танкове Leopard ще преминат през украинска територия на изток, до руската граница. Може би дори ще имат стари карти в тях", заяви саркастично Орбан.

Унгарският премиер Виктор Орбан. Снимка: Bloomberg L.P.

Към днешна дата премиерът на Унгария отказва да осъди безусловно агресията на Русия срещу Украйна. Вместо това неговите забележки спрямо Украйна многократно предизвикаха възмущение. В края на януари Орбан определи Украйна като "ничия земя". Киев остро осъди изказванията и призова унгарския посланик.

Въпреки че позицията на Орбан привидно може да се обясни със силната зависимост на Унгария от руските енергийни доставки, тя засилва политическата изолация на страната му в Европа. Когато украинският президент Володимир Зеленски присъства на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 9 февруари, той беше посрещнат с аплодисменти от държавните глави, събрали се за традиционната „семейна снимка“. Единственият, който не ръкопляскаше, беше Виктор Орбан.

Страните от Югоизточна Европа. Снимка: Deutsche Welle

Гърция: Бежанците намират нов дом

„Просто се опитвам да бъда щастлива“, споделя бежанката Нина Плечак-Паскал пред DW. Когато армията на Путин превзе Крим и проруски групировки, контролирани от Москва, окупираха родния ѝ град Донецк през 2014 г., тя бяга в украинската столица. „Трябваше да започна от нулата в Киев“, спомня си Плечак-Паскал. След това, когато Русия нахлу в Украйна преди година, тя отново бяга, този път в Солун.

Нина е представител на гръцкото малцинство в Украйна, наброяващото около 90 хил. души. Фактът, че тя говори гръцки, прави нещата много по-лесни за нея в новия ѝ дом. Тя успява да запази работата си в логистична компания в Украйна и сега работи онлайн от Гърция. 15-годишната ѝ дъщеря посещава международно училище в Гърция през деня и онлайн уроци от нейното украинско училище вечер.

Езикът е бариера за бежанците

Тъй като православното християнство е доминиращата религия както в Украйна, така и в Гърция, много украинци се чувстват като у дома си в приемната страна. Въпреки това техният живот е усложнен от езиковата бариера. „Когато живееш тук, не приемаш, че си на почивка на слънце. Много неща са по-сложни“, споделя Плечак-Паскал, добавяйки: „Без езика е трудно да се получат документи. Повечето служители говорят само гръцки“.

Над 100 хил. украинци са преминали в Гърция, откакто Русия нахлу в Украйна, става ясно от данни на украинското генерално консулство в Солун. Те се ползват със статут на временна закрила, което означава, че не им се налага веднага да кандидатстват за убежище и получават разрешение за пребиваване много по-лесно от бежанците от други страни.

Въпреки това ситуацията за много бежанци не е лесна, казва Вадим Сабук от генералното консулство на Украйна. „Много хора, които идват тук, след това се местят в други страни, където получават повече финансова помощ. Ето защо сега в Гърция има само около 22 хил. украинци“, добавя той.