Русия и Китай предизвикват ръководения от САЩ световен ред

Поредица от значими събития на международната сцена разкриха опасното състояние на отношенията между великите сили и повишиха перспективата те да се влошат още повече в момент, в който Русия и Китай предизвикват ръководения от САЩ световен ред. 

Руският президент Владимир Путин заяви във вторник, че Русия ще преустанови участието си в последния останал договор за ядрени оръжия между Москва и Вашингтон - остатък от архитектурата на сигурността, която помагаше за запазването на мира в продължение на десетилетия. В условията на напрежение, което е на най-високото си ниво от края на Студената война насам, заплахата на Путин за контрола върху въоръженията в реч в Москва се случи ден, след като президентът на САЩ Джо Байдън пътува до Украйна и обеща „безкрайна подкрепа" за Киев в борбата, която Путин смята за екзистенциална за Русия. 

Речта на Путин имаше за цел да отбележи първата годишнина от войната в петък и да демонстрира решимостта на страната да продължи инвазията въпреки провала на първоначалния план за блицкриг и опустошителните загуби, които Москва е понесла. Путин защити решението си да нахлуе в Украйна, което според него е било наложително, за да защити Русия от това, което той определи като западни заплахи. В обръщението си към руския елит "За състоянието на съюза" Путин заяви, че е наредил инвазията, за да "защити Русия и да ликвидира неонацистката заплаха" от страна на украинското правителство. 

Руският президент предупреди Запада да не предоставя допълнителна военна помощ на Украйна, заявявайки, че подобна подкрепа ще предизвика военен отговор от страна на Москва. "Едно обстоятелство трябва да бъде разбрано от всички... колкото повече оръжия с далечен обсег пристигат в Украйна от Запада, толкова повече ще трябва да изтласкваме заплахата от нашите граници, това е естествено", каза той. 

Речта на Путин

2 / 5

Снимка: БГНЕС/EPA/MIKHAIL METZEL / SPUTNIK

Още галерии

Междувременно съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че Путин, а не Западът, е виновен за нахлуването на Русия в Украйна. "Никой не напада Русия. Има някакъв абсурд в схващането, че Русия е била под някаква форма на военна заплаха от Украйна или някой друг", каза Съливан във вторник. 

Също така важен в микса е още един факт: Китай, чийто първи дипломат Ван И порица САЩ на конференция по сигурността в Германия, преди да пристигне във вторник в Москва, за да се срещне с руски официални лица и, според запознати, вероятно да предложи среща на върха между Путин и китайския президент Си Дзинпин, пише в свой анализ The Wall Street Journal.  

Събитията са сигнал за по-голямо напрежение в международната система, тъй като Вашингтон и неговите съюзници се борят с възходящия Китай, който е важен икономически спасителен пояс за Москва, и с реваншистка Русия, която се опитва да предоговори края на Студената война.

В речта си пред тълпа във вторник във Варшава Байдън заяви: „Апетитите на автократа не могат да бъдат успокоени. На тях трябва да се противодейства”. 

За разлика от руския президент, който говори от трибуната пред депутатите от двете камари на парламента, Байдън изба да отправи посланията си на открито пред хиляди хора, които носеха украински, полски и американски знамена. 

"Демокрацията се оказа твърде силна за Путин", каза Байдън, давайки за пример молбите за членство в НАТО, подадени от Финландия и Швеция и укрепването на Алианса, който е "по-единен от всякога".

Русия и Китай имат общ интерес да отслабят доминиращата роля на САЩ в световния ред, която по тяхна оценка вероятно е била засилена от единството на Запада по отношение на Украйна. Една антанта между тях би повторила антизападното им партньорство от Студената война с една съществена разлика - Пекин, а не Москва, ще бъде доминиращият партньор. 

Речта на Джо Байдън във Варшава

2 / 8

Снимка: EPA/Piotr Nowak POLAND OUT

Още галерии

Перспективата двете големи автократични сили, които доминират на евразийската суша, да се сближат, крие рискове за Пекин. Тя вероятно ще принуди европейските държави, които сега се надяват да поддържат тесни търговски връзки с Китай, да се насочат по-решително към Вашингтон, от който зависят за сигурността си. Ако това се случи, геополитическата конкуренция между Запада (заедно с азиатските демокрации като Япония и Южна Корея) и оста Москва-Пекин ще се засили.

Миналия уикенд държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди и, че Китай обмисля да изпрати оръжия на Русия - стъпка, която според него ще предизвика „сериозен проблем" в американско-китайските отношения. 

Американски официални представители заявиха, че Пекин не е доставил смъртоносни оръжия на Москва, но според западни анализатори такова евентуално решение би подсказало мнението на Пекин, че стратегическите му интереси се състоят в това Русия да не бъде победена в Украйна, което увеличава перспективите за по-нататъшно удължаване на войната.

Според западни оценки Русия е понесла загуби от 200 000 или повече убити и ранени мъже, а загубите на оборудване са толкова големи, че ограничават способността ѝ да води войната.   

Като се зарече да продължи войната в Украйна, за която обвинява Запада, Путин заяви пред руските законодатели във вторник, че ще се въздържи от сътрудничество по Новия договор за съкращаване на стратегическите оръжия. Той обаче не пожела да се оттегли от пакта, а други руски официални лица дадоха да се разбере, че Москва ще продължи да се придържа към основните ограничения на договора относно броя на бойните глави и ракетите и бомбардировачите, които ги носят. 

Договорът „Ново начало" ограничава броя на стратегическите ядрени бойни глави, разположени от САЩ и Русия, до 1550 и предвижда проверки на място. 

Едва през миналия месец администрацията на Байдън заяви, че Русия е нарушила договора, като е отказала да допусне инспекции и е отхвърлила исканията на САЩ за среща за обсъждане на опасенията им относно спазването на договора.  Представители на САЩ заявиха, че търсят разяснения дали сега Путин възнамерява да разшири зоната на несъответствие на Русия, като укрива данни за руските ядрени сили и се въздържа да уведомява за промени в статута и местоположението на стратегическите оръжия, обхванати от договора.

Руското външно министерство заяви във вторник, че Москва ще продължи да спазва „количествените ограничения по отношение на стратегическите нападателни оръжия". То допълни, че Русия ще продължи да уведомява и за тестови изстрелвания на балистични ракети, което би осигурило малко стратегическа стабилност, заявиха настоящи и бивши американски служители.

Дори и така речта на руския президент беше знак, че контролът над въоръженията е буфериран от антагонизма на двете страни във връзка с инвазията на Москва в Украйна и че договарянето на споразумение за продължение на „Нов старт", което изтича през февруари 2026 г., може да се окаже трудна битка.

„Песимистично настроена съм по отношение на перспективата за по-нататъшно ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, макар че понякога от кризата идва нов импулс", заяви Роуз Готемьолер, която беше главен преговарящ на САЩ по споразумението „Нов старт".

Още една мрачна нотка - Китай отказа да бъде въвлечен в дискусии за своя скромен, но нарастващ ядрен арсенал. 

След посещението си в Киев Байдън отпътува за Варшава за разговори във вторник с лидерите на т.нар. букурещка деветка - всички страни, които са били окупирани от Съветския съюз по време на Студената война и сега най-много се страхуват от руския експанзионизъм. Той се срещна и с молдовския президент Майа Санду, която обвини Москва, че подготвя заговор за сваляне на прозападното ѝ правителство - твърдение, което Русия отрича. 

Във Варшава Байдън заяви, че подкрепата за Украйна няма да отслабне и че САЩ и техните съюзници ще останат единни. „Украйна никога няма да бъде победа за Русия. Никога", каза той, часове след като Путин заяви, че Русия никога няма да бъде победена на бойното поле. Руският президент Владимир Путин описа в ключова реч една военна и самодостатъчна Русия. Снимка: EPA/MAXIM BLINOV / SPUTNIK

Посещението на Ван в Европа беше първото на висш китайски служител, откакто Си затвърди властта си над китайското ръководство на конгреса на Комунистическата партия в края на миналата година. Речта му в Мюнхен пред конференция, в която участваха много европейски лидери и голяма делегация от американски официални лица и законодатели, съдържаше тънко прикрито усилие за отваряне на разрива между Европа и САЩ. 

Той описа Китай и Европа като „две големи сили, пазари и цивилизации". Повтаряйки фразата, използвана от френския президент Еманюел Макрон, за да опише все още нереализираната цел за независимост на европейската сигурност от САЩ, Ван попита: „Каква роля трябва да играе Европа, за да покаже своята стратегическа автономия?". Междувременно, в ясна препратка към Вашингтон, той заяви, че някои участници „може да имат стратегически цели, по-големи от самата Украйна".

Ван също така заяви, че Китай скоро ще разкрие свой план за мир в Украйна. По думите му той ще се основава на зачитането на териториалната цялост и суверенитета, на целите и принципите на Устава на ООН.

Законните опасения за сигурността трябва да бъдат взети насериозно, каза той, очевидна препратка към твърденията на Русия, че е нахлула в Украйна, защото се притеснява от разширяването на Организацията на Северноатлантическия договор. „Не трябва да се водят ядрени войни и те няма да бъдат спечелени", каза той. 

Улрих Шпек, германски външнополитически анализатор, заяви, че някои европейски правителства проявяват предпазлив интерес към китайското участие в мирно предложение поради влиянието, което Пекин има в Москва. Съществува и надежда, че Китай може да бъде отдалечен от Русия, която е открито враждебна на Запада, каза той.

Според него има поне два проблема с този подход. „Бързото прекратяване на огъня може да е от полза за Русия, като замрази териториалните придобивки и ѝ даде възможност да си почине, за да попълни запасите си и да се подготви за следващото нападение", каза той. Вторият проблем: „“Китай може би наистина не е готов за сериозен натиск върху Русия - по-скоро може да оказва фалшива дипломация", каза той. Китайският топ дипломат Ван И заяви, че Китай може да предложи мирен план за Украйна. Снимка: EPA/ZOLTAN MATHE

Остротата на критиките на Ван към САЩ и отказът му да изключи военна ескалация в Тайван също накараха много слушатели да се притеснят. „Тайван никога не е бил държава и няма да бъде държава в бъдеще", каза Ванг. Сепаратистките сили на острова са изцяло отговорни за подкопаването на мира и сигурността в Тайванския проток, добави той.

Китай вече оказа значителна подкрепа на руската икономика, като изкупува руски петрол. Страната също така продава микрочипове и други модерни технологии, които имат военна употреба - стъпка, която рискува бъдещи западни санкции, които биха влошили още повече отношенията с Пекин.

Народната република обаче е изправена пред труден баланс. Колкото по-голяма е подкрепата ѝ за войната в Русия, толкова повече ще се влошат отношенията ѝ с Европа. Освен това, колкото повече се изострят връзките между Вашингтон и Пекин, толкова повече Европа може да се чувства привлечена да намали икономическите и дипломатическите си ангажименти с Китай.