Патриотизмът като задължение 

Ученици пишат писма до войниците на фронта в Украйна

Няколко училища насърчават децата да пишат на войниците на фронта в Украйна за морална подкрепа. Вестниците и държавната телевизия редовно съобщават за такива действия. „Комсомолская правда" публикува писмо, написано изцяло на пропаганден език от седмокласник в кадетско училище с военна насоченост в Хабаровск в Далечния изток: „Здравей, войниче! Вие защитавате Украйна от нацистите и помагате на цивилното население. Гордеем се с вас и с вашите победи!". Първи канал (държавна телевизия) цитира ученик, който пише, че той и съучениците му са подкрепяли с цялото си сърце войниците, които са преминали през ада на войната и по този начин са защитили спокойния живот на много хора. Много от буквите са украсени с цветни танкове, сърца и знаци Z. В крайна сметка „Российская газета" отпечата и разтревоженото писмо на малката Варя Кульова от селско училище в Ивановска област: „Страхувам се за вас. Моля, спрете войната! Бъдете внимателни, върнете се скоро у дома!“. 

Междувременно от училища и колежи в различни региони съобщават, че училищните ръководства задължават родителите и учителите да правят дарения за армията. В противен случай ръководството заплашва да удържи определена сума от месечното възнаграждение на учителите, която се равнява на един работен ден. В много технически колежи студентите трябва да шият войнишки дрехи. В Сиктивкар, Коми, Северна Русия, 24-годишната Наталия Рогова, чирак шивач, отказва да шие дрехи, с които някой убива други хора или умира сам, казва тя. Рогова съобщи, че колегите ѝ, повечето от които непълнолетни, също не харесват шиенето на униформи. Малцина от тях обаче се съпротивляват – не на последно място защото не искат да навредят на родителите си, много от които работят в структурите за сигурност или на държавна служба.

Особено в метрополисите някои качествени гимназии се опитват да запазят способността за критично мислене на своите възпитаници, както и стандарта на образование. Това съобщава по телефона от Москва учителката по социология Елена П., която описва своята институция като своеобразно прогресивно „убежище" и моли имената ѝ да не се споменават. Много нейни колеги, особено учителите по история, работят с историческото дружество „Мемориал", което е забранено от властите, казва Елена П. Тя самата е посетила с класа си изложби на „Мемориал" за жените в ГУЛАГ и за писма, писани от бащи до децата им от затвора. В миналото училището е организирало публични прояви с учени, юристи, журналисти, казва тя, но тъй като много от тези хора са емигрирали междувременно или са обявени за „чуждестранни агенти" - и по този начин не могат да участват в образователни прояви - това вече няма да е възможно.

Елена казва още, че нейното училище се гордее с факта, че в доминираната от жени учителска професия е имало много мъже, но в резултат на войната много от тях са напуснали страната. Според учителката нейните ученици от гимназията следят промените в Русия с голяма тревога. Когато четат руската конституция, например, която определя страната като демократична държава, защитаваща правата на човека, и в която всеки арестуван има право на адвокат, те отбелязват, че това е написано на хартия - без да се вглежда в контрастната реалност, която е пред очите на всички. Някои от тях се защитават и чрез шизофренично „двойно мислене".  Руската пропаганда е навсякъде. Снимка: ЕРА

Новите забрани приличат на съветските условия, казва преподавателят, само че в Съветския съюз имаше ясни правила за цензура, докато сега „гумените“ закони, прилагани избирателно, водят до автоцензура. Елена е и изключително загрижена за държавната кампания срещу „нетрадиционната сексуална ориентация", която поставя младите хора под допълнителен стрес в процеса на самоопознаване.

Колегите и децата на учителка са избягали

Класната ръководителка на седмокласник в московска гимназия Ирина Н. също твърди, че директорът на училището ѝ досега е успявал да защити преподаването от официална намеса. Ирина Н., която вече е навършила пенсионна възраст, е разтревожена, че зверства, подобни на тези, извършени от германците в Украйна по време на Втората световна война, сега се извършват от руснаци. Самата тя е твърде стара, за да се страхува, казва Ирина Н., „разговорите за важни неща" при нея не са задължителни, нито се записват. Но няколко по-млади колеги, както и някои от най-добрите ученици, са напуснали страната заедно с родителите си. Възрастният син на Ирина Н. бяга в Армения, а дъщеря ѝ, която е глобена заради антивоенен плакат и преследвана от полицията, заминава за Израел.

В Санкт Петербург също има прогресивни гимназии като тази, в която учителката по история Галина Б. преподава „Разговори за важните неща" в понеделник. Тя посвещава този час на научна тема, като космически пътувания или генетика, която е била преследвана по времето на Сталин, съобщава по телефона учителката, която скоро ще последва съпруга си, избягал в Германия. Казва, че работата и учениците ще ѝ липсват много.