Усилията на Путин да раздели Запада по отношение на Украйна се провалят

Усилията на руския президент Владимир Путин да раздели Запада по отношение на Украйна се провалят, пише в анализ New York Times. Изданието посочва, че един от последните опити в това отношение е било едностранното прекратяване на огъня за срок от 36 часа, което той нареди в навечерието на Коледа.

Това действие беше посрещнато "на нож" в Киев - властите го обявиха за цинично и прикриващо укрепването на руски позиции, и отказаха да приемат предложението. Самият украински президент Володимир Зеленски направи аналогично предложение - за прекратяване на огъня за Коледа, но по Григорианския календар (25 декември), което също беше отхвърлено от Москва.

Изненадващо за руските власти, и западните партньори се обединиха зад украинската позиция. Реално Путин постигна точно обратното - Украйна получи обещания за нови оръжия, включително и леки танкове, чиито доставки доскоро не се коментираха.

Нещо повече - в момента партньорите на Украйна дискутират доставката на танкове "Леопард", като германският канцлер Олаф Шолц е категоричен, че Германия би ги доставила, ако "не е сама" в тази операция. Според източници на Bloomberg темата ще бъде обсъдена на среща между Германия и Франция, която е планирана за 22 януари.

Всичко това говори за провал на дипломацията на Владимир Путин, посочват още от NYT.

Анализаторите коментират, че досега Москва обикновено предлага пауза във военните действия, когато иска да подсили позициите си на бойното поле, а не когато може да се стигне до мирни преговори за прекратяване на конфликта. Показателно е, че въпреки заявките на Путин, на много места руските военни продължиха бойните действия по обичайния си начин, включително и в Бахмут.

За наблюдателите това означава, че предложението реално е било направено с пропагандна цел към вътрешната аудитория и към лидерите на руската православна църква, които подкрепят действията на Кремъл в Украйна.

В последвалите дни руските обстрели намаляват - на 10 януари например в някои части от фронта те са със 75% по-нисък интензитет, свидетелстват американски и украински военни, цитирани от CNN. Това започва отново да повдига въпроса дали Русия ще успее да си подсигури настъпателните действия през 2023 година. 

Нарушените обещания и повтарящите се, но неизпълнени, призиви за мирни преговори, едва ли означават, че Русия никога няма да седне на масата за преговори с Украйна. Засега изглежда, че те целят да разрушат единството на Запада, с чиято помощ Украйна устоява на натиска на руската армия, пише още NYT.

Благодарение на доставките на оръжие и финансовата подкрепа за Украйна, както и санкциите срещу Русия, това, което се очакваше да бъде бърза руска победа, се превърна в скъпа и несигурна операция. Така че усилията на руския президент в момента са насочени основно към опити да прекъсне западната помощ за Киев. В изпълнение на тази цел Москва се опитва да представи украинските власти като пречки за мира, надявайки се опозиционни партии в западните държави в крайна сметка да подемат този наратив.

В Киев имат притеснения, че ако това се случи, ще се стигне или до намаляване на подкрепата за страната, или Западът ще принуди властите да седнат на масата за преговори и да се съгласят на прекратяване на огъня при неблагоприятни условия - Русия още държи контрола над повече от половината от превзетите през пролетта територии. Засега тези страхове не се оправдават - НАТО и ЕС, които са до голяма степен тромави структури и чиито решения се взимат с консенсус между 30-на държави, са като цяло единни, а подкрепата излиза далеч извън очакваните преди месеци рамки.

В дните преди войната позициите на Франция и Германия бяха по-скоро противовес на по-агресивните заявления на Вашингтон. Днес обаче френският президент Еманюел Макрон е сред един от най-големите поддръжници на Украйна, германският канцлер Олаф Шолц пък се съгласи на доставки на оръжия, въпреки очакванията, че Берлин ще се огъне пред заплахата за доставки на енергоизточници.

Така Украйна вече получи обещания за т.нар. "леки" танкове - колесни и верижни бронирани машини от Франция, САЩ и Германия, а Полша ще осигури и първите западни танкове за украинската армия - рота германски танкове "Леопард". Медийни публикации съобщават, че САЩ ще доставят в Европа и от своя еквивалент - танковете "Ейбрамс", но засега не е ясна дестинацията им.