Западът е длъжен да помогне на Украйна да спечели войната

Украйна оцеля след атаката на бруталния си враг. Тя унижи руската армия и възвърна много загубени територии. Това са огромни постижения. Но войната не е свършила. На 10 октомври Русия започна нова фаза с унищожаване на гражданска инфраструктура. Сега целта ѝ е да сломи волята на украинския народ. Това също трябва да се провали, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Принципите на следвоенния европейски живот са заложени на карта: а именно, че границите не могат да бъдат променяни със сила и че гражданите не могат да бъдат възпрепятствани да избират кой да ги управлява. Освен това, ако Русия спечели, тя ще седи на източната граница на Европа под управлението на реваншистки тиранин. Но ако Украйна спечели, тя ще бъде мощна стена срещу Русия. Следователно тази война е екзистенциална – не само за Украйна, но и за Европа.

Западът трябва да гарантира оцеляването и след това процъфтяването на Украйна като просперираща и демократична нация. Това не е просто морална необходимост, но и в негов интерес. Отдавна има загриженост за корупцията в страната. Но начинът, по който Украйна се мобилизира да води тази война, показва, че това не е страната, която си представяхме. Една корумпирана олигархична държава не се организира и не се бори като тази. Украйна заслужава да ѝ повярваме. Тя се промени по време на войната. Със сигурност ще се променя и в мирно време.

Но Украйна не може да спечели сама. Тя има нужда от военно оборудване, помощ за ремонт на жизненоважна инфраструктура и не на последно място бюджетна подкрепа. Освен това се нуждае и от продължаващия натиск на санкциите върху икономиката и военната мощ на Русия. Тя също ще се нуждае от голяма помощ при възстановяването си, докато търси живот в рамките на европейското семейство - живот, който борбата на нейния народ заслужи, такъв, който ще донесе огромни ползи за самата Европа.

Щетите са изключителни. Икономиката на Украйна се е свила с около една трета тази година, с неизбежното голямо въздействие върху данъчните приходи. В доклад, публикуван през октомври, МВФ отбелязва, че около една пета от населението е емигрирало, като подобен брой се е разселил вътрешно. Страната е изправена пред огромни разходи за воденето на войната и възстановяването на щетите днес. Всичко това съсипва публичните финанси. Докато войната продължава, разходите ще растат. В крайна сметка възстановяването ще има огромна цена.

Министерството на финансите свърши повече от похвална работа в управлението на фискалната ситуация. Но то трябваше да разчита на монетарно финансиране на фискалния дефицит, резервите в чуждестранна валута са почти на нулата, а инфлацията през годината до декември ще бъде около 30 процента.

МВФ изчислява, че ако всичко върви добре, страната ще се нуждае от 40 милиарда долара външна фискална подкрепа през следващата година плюс 8 милиарда долара за ремонт на инфраструктурата. Ако нещата вървят зле, ще са необходими допълнително около 9 милиарда долара. Очаква се ЕС да отдели 18 милиарда евро за фискална подкрепа през следващата година. Администрацията на САЩ поиска от Конгреса 14,5 милиарда долара до септември 2023 г., като се очаква повече за остатъка от идната година. Страните-членки на ЕС, плюс други (Япония и Обединеното кралство, например) и международните финансови институции, трябва да дадат повече. Въпреки това външната бюджетна подкрепа ще бъде достатъчна само ако всичко върви добре. Очевидно е, че нещата могат да станат много по-зле, ако руснаците успеят да нанесат още много щети на икономиката.

ЕС също така налага условия, за да се гарантира макроикономическа стабилност, добро управление, върховенство на закона и реформа на енергийния сектор. Остава открит въпросът дали подобни условия имат смисъл в дотук успешната война за оцеляване. Във всеки случай, отчасти поради тази причина, ЕС също иска програма на МВФ, колкото заради парите, толкова и като катализатор за реформи. Междувременно Фондът се чувства ограничен от правилата си, които изискват програма, гарантираща устойчивост на платежния баланс, както и гаранции, че парите ще бъдат върнати. В такава война нито едно от двете не е сигурно.

Човек може да види три изхода от тази задънена улица: единият е западните акционери да дадат гаранции на МВФ срещу евентуални загуби; вторият отчита, че МВФ е по-креативен и така или иначе отпуска заеми; третият е, че одобрението на МВФ идва само от неговите спешни програми и това, което той нарича „Програмен мониторинг с участие на борда“.

Правилно е да се мисли и за следвоенна Украйна: за нуждите от възстановяване и не на последно място неговото финансиране (отчасти може би чрез конфискувани руски активи); и за изграждането на една по-модерна европейска държава и икономика. Но необходимото условие за това е продължаващата независимост и окончателната победа във войната. Това ще изисква огромно количество помощ, с по-голямо предлагане (и съответно производство) на оръжия, достатъчна и надеждна фискална помощ и поток от оборудване, необходимо за ремонт на инфраструктурата, която Владимир Путин ще продължи да унищожава, защото това е всичко, което той може да направи.

В крайна сметка войната е въпрос на ресурси и мотивация. Второто Украйна го има: тя е по-малка от Русия, но демонстрира много по-голяма мотивация; а нейните съюзници имат ресурсите. Общият брутен вътрешен продукт на САЩ, ЕС, Обединеното кралство и Канада е около 22 пъти по-голям от този на Русия. Дори фискална подкрепа от 60 милиарда долара през следващата година ще представлява само 0,1 процента от националния доход на съюзниците.

Кой би могъл да спори, че това е непосилно? Не е ли много по-недопустимо да оставим Путин да триумфира? Да, болезнено е да понасяме енергийния шок от тази война. Но задължение на Запада е да се справи. Украйна и украинците са тези, които понасят основната тежест на конфликта. Ние в удобния запад трябва да им дадем необходимите ресурси. Едва когато Путин разбере, че няма да му бъде позволено да спечели, има вероятност войната най-накрая да приключи.