Атаката на Путин срещу демокрацията работи - вижте както става в Европа

Митинг в Берлин с типични за последните месеци сцени - разкази на очевидци на войната в Украйна, призив за оръжия и подкрепа. Но има и една съществена разлика - знамената не са украински, а на самопровъзгласилите се републики ДНР и ЛНР, и агресорът не е Русия, а САЩ, разказва европейското издание Politico.

Клаус Хартман, лидер на социалистическата "Лига на свободомислещите", коментира, че Германия не е нищо повече от васал на САЩ в Украйна, а така наречените ДНР и ЛНР имат същото право да изберат съюза, в който да участват, каквото и всеки друг член на НАТО.

Изкушаващо е да се приеме, че подобни настроения се споделят от политически маргинали - събитието в подкрепа на двете отцепнически републики беше организирано от малка германска партия, но войната в Украйна се проточи и европейците все повече усещат тежестта на високите цени и забавящата се икономика. Тези маргинални възгледи започват да пълзят към центъра, предупреждава Politico.

Изданието посочва в своя анализ, че европейските лидери са изправени пред сериозен проблем - дори и воюващ, Кремъл все още държи позиции в своята дългогодишна война срещу демократичните устои на Европа.

В последните дни 70 хил. души излязоха на митинг в Чехия, протестирайки срещу високите цени, НАТО и подкрепата на Запада за Украйна. Хиляди други се събраха в Лайпциг и Магдебург под призивите на екстремисти, които призовават за повторение на гражданската вълна, свалила комунистическото правителство в ГДР.

"НАТО управлява всичко погрешно по отношение на Украйна и Русия", коментира Грегор Гизи, бивш лидер на Европейската лява партия, аплодиран ентусиазирано в Лайпциг.

От години Русия работи за подкопаването на демократичните правителства чрез деизнформация в социалните мрежи и чрез подкрепа на маргинални елементи, които сега подклаждат протестните движения. Целта не е подкрепата за Кремъл, а дестабилизация на обществото до такава степен, че хората да не знаят на кого да вярват.

Очаква ни дълга зима

Няма съмнение - руският президент Владимир Путин печели в това отношение, признава високопоставен служител в Европейската комисия пред Politico. Той коментира случващото се в България, където служебното правителство води преговори за доставка на газ с "Газпром" и въпреки протестите голяма част от хората в страната, която има дълбоки културни връзки с Русия, ги приветстват.

Подобно е положението и в Унгария, където "черната овца" на ЕС Виктор Орбан даде да се разбере, че няма намерение да прекъсне връзките си с Русия. Тази седмица унгарският премиер заяви открито, че Украйна не може да спечели тази война, заплаши, че ще блокира нови санкции срещу Русия и че ще поиска отмяната на санкциите срещу трима олигарси - Алишер Усманов, Пьотр Авен и Виктор Рашников. В крайна сметка Будапеща се отказа от искането тези три имена да бъдат премахнати от "черния списък" на ЕС, но и даде да се разбере, че това е само временно отстъпление.

Европейските лидери са в очакване на изборите в Италия в края на септември, за които се очаква да бъдат спечелени от крайната десница и те могат да променят съществено ситуацията в Европа, предупреждават още европейските дипломати.

Сочената за най-вероятен наследник на Марио Драги - Джорджия Мелони, нееднократно критикува руската военна инвазия в Украйна и подкрепя даването на помощ, включително и военна, за Украйна. Но сред очакваните партньори в бъдещия кабинет са някои по-приятелски настроени към Путин политици, сред които Матео Салвини - лидер на крайнодясната "Ла Лига", както и бившият премиер Силвио Берлускони, който е близък приятел на руския президент.

В много държави в Европа, включително и в тези с голяма подкрепа за Украйна - Великобритания, Германия, Франция и Полша, сега страховете са свързани повече с поскъпващия живот, отколкото с войната. Проучване показва, че 40% от французите биха подкрепили завръщането на "жълтите жилетки" - протестното движение от 2018 година, което се обяви за връщане на "икономическата справедливост".

Смекчаване на санкциите

При всички случаи европейските лидери ще бъдат изправени пред засилващия се обществен натиск за смекчаване на санкциите срещу Русия - времето, и в буквалния, и в преносния смисъл, е на страната на Москва. С падането на температурите и в очакване на зимата, европейците ще започнат да усещат ефекта от високите цени на природния газ, които почти се утроиха през тази година.

Разбира се, санкциите не влияят директно на цените, но имат значение за действията на Москва, която спира доставките на природен газ за Европа, на която доскоро доставяше около 1/3 от потребения газ.

Русия вече започва да намеква какво очаква да се случи в следващите месеци.В социалните мрежи се разпространява видеоклип, в който работник на "Газпром" спира кранчето под звуците на руската народна песен "Зимата ще бъде дълга". И макар че не е известно кой е качил този видеоклип, за който се твърди, че е от "Газпром", то посланието към Европа е много ясно.

Единни, но докога?

На този етап европейските лидери са единни по отношение на санкциите срещу Русия, но пропукване може да бъде очаквано всеки един момент, особено от страни с популистки правителства, където настроенията срещу санкциите растат.

През август проучване на общественото мнение в Австрия показа, че 40% от хората не подкрепят санкциите на ЕС срещу Русия. Страната се управлява от крайнодясната "Партия на свободата", която също е раздвоена по отношение на позицията си спрямо Москва и някои регионални лидери започват да критикуват линията на правителството, което подкрепя санкциите.

Припоняме, че канцлерът Карл Нехамер беше един от първите европейски лидери, който след началото на войната в Украйна посети и Москва, и Киев. Първо той се срещна с украинския държавен глава Володимир Зеленски, като преди това посети Буча - градчето в покрайнините на Киев, в което за първи път светът видя издевателствата над украински граждани.

"Аз самият стоях до масов гроб", каза след това Нехамер на Владимир Путин, призовавайки още през април да бъде сложен край на войната. След тази визита австрийският канцлер сподели, че срещата му с руския президент не е била "дружеска", 90-минутните разговори са били директни и трудни и самият той не е оптимист, че скоро ще бъде намерено решение на кризата.

Но това беше през пролетта. Днес политици в Австрия са на мнение, че санкциите може би ще трябва да бъдат преразгледани, ако носят щети за обществото.

В Италия противопоставянето на санкциите е още по-голямо - 51% от хората са за вдигането им, ако това ще донесе икономическо облекчение. Матео Салвини открито коментира, че Западът трябва да преосмисли санкционната си политика към Русия.

За Путин всички настроения против санкциите, реално са настроения в подкрепа на Русия.

Това обяснява всички опити в последно време на Москва да обвини именно западните санкции за спирането на доставките на природен газ за Европа. Според анализатори това дава резултат, а Русия покрива "щетите" от отказаните газови доставки с приходите от продажбата на петрол.

Освен по отношение на санкциите европейците са разделени и колко да подкрепят Украйна - проучвания на общественото мнение показват, че 40% са за отпускане на финансова и военна помощ за страната. Тази подкрепа е много по-голяма, отколкото в други части на света, но пък е далеч от ясно мнозинство.

В Западна Европа хората са още по-предпазливо настроени, особено що се отнася до даване на оръжия.

Гореща есен

За Украйна подкрепата на Европа - икономическа и политическа, е много важна. Москва знае това много добре и затова се опитва с всички сили да се намеси. В някои случаи има успех - 80% от германците например смятат, че Западът трябва да търси мир в Украйна, а 60% настояват Германия да не изпраща тежко въоръжение, като например гаубици. А до момента Берлин е изпратил 10 гаубици в Украйна. Фронтовата линия е с дължина от над 1300 километра.

Германското общество е разделено спрямо подкрепата си за Украйна - половината заявяват, че са готови на по-тежка зима в името на тази кауза, но 2/3 са убедени, че солидарността с Украйна ще изчезне, ако цените продължават да растат.

Ако това се случи, на германските управляващи може да се наложи да отворят "Северен поток 2", спрян като част от мерките срещу Русия, когато Путин призна независимостта на самообявилите се ЛНР и ДНР няколко дни преди началото на войната в Украйна. Също така те могат да бъдат принудени да инициират преговори, за да сложат край на войната. Две от партиите, които са верни на Кремъл - "Левите" и "Алтернатива за Германия", имат фундаментални различия за вътрешната политика на страната, но са единни по отношение на войната и афинитета си към Русия, припомня още Politico.

Засега няма индикации, че Берлин ще се откаже от подкрепата си за Украйна. "Ако аз обещая на украинците: "Ще бъдем с вас толкова дълго, колкото е нужно", няма значение какво мислят германските избиратели", категорична беше външният министър Аналена Бербок по време на събитие в Прага. За това изказване обаче тя веднага беше обвинена в арогантност.

Украинските власти са напълно уверени, че не могат да си позволят да загубят Европа. "Западът разбира, че ако Русия спечели в Украйна, той ще е следващият", коментира в интервю за австрийската ORF министърът на външните работи Дмитро Кулеба и допълва: "Ние сме в една и съща лодка". Междувременно и в интервю за руската секция на BBC първата дама Олена Зеленска призна трудностите, които Западът изпитва във връзка с войната в Украйна, и коментира, че животът поскъпва и в нейната страна. "Но докато си борим копейките, броим и загиналите", допълни още тя.

Реално повечето европейски лидери, включително и германският канцлер Олаф Шолц, досега не успяват да убедят европейците, че са в същата позиция като украинците. Нито, че ако искат сигурност, не трябва да настояват за мирни преговори или да демонстрират срещу войната.