Русия има достатъчно пари да воюва

По данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) от началото на войната европейските страни членки плащат по 430 милиона евро на ден за газ и 230 милиона евро за нефт и нефтопродукти. Общо по време на инвазията от ЕС към Русия са изтекли над 15 милиарда евро за изкопаеми горива.

Според Клуге в момента страната получава почти един милиард евро на ден. "Ние не финансираме директно руските военни, но финансираме руския държавен бюджет заедно с други вносители", казва експертът. Предполага се, че между 20 и 25 процента от федералния бюджет се изразходват за военните.

Хазната се пълни от търговията с горива

Руските компании като "Газпром" и "Роснефт" плащат данъци на държавата за добиваните количества нефт и газ. А ако суровините се експортират, се внасят и мита. "Тези два компонента се заплащат от износителите на руската държава в рубли и са обвързани с цената на световния пазар. Колкото по-скъпи са петролът и газът, толкова по-големи са приходите в бюджета", обяснява Клуге.

Освен това държавните корпорации разпределят дивиденти и плащат данъци върху печалбите и доходите. "Така се пълни над половината от руската държавна хазна", казва Клуге. Въпреки западните санкции, Русия може да продължи да получава тези приходи и да стабилизира валутата си.

Причината: двете основни банки за обработка на енергийни плащания - "Газпромбанк" и "Сбербанк" - не са засегнати от изключването от SWIFT . "В момента плащанията за газ и нефт се правят през тези банки. И те, разбира се, могат така да финансират вноса на промишлени стоки от цял ​​свят", допълва Клуге.

Руската оръжейна индустрия се издържа самостоятелно

Но дори да няма достъп до тези плащания, Кремъл може да продължи да финансира войната. "Руската оръжейна индустрия е до голяма степен автономна - както по отношение на суровините, така и по отношение на фабриките и инженерите", обяснява Маркус Койп, преподавател по военна икономика в швейцарския Федерален технологичен институт в Цюрих.

Освен това Русия напълно може да подсигури нуждите на войските от бензин, дизел и керосин самостоятелно - на ден се произвеждат около три милиона барела за собствени нужди. Така че чисто финансово преустановяването на доставките надали би имало особени последствия върху инвазията в Украйна. Парите могат да окажат по-сериозно влияние, само ако войната продължи с години. 

Ефектът от ембаргото във вътрешнополитически план

Означава ли това, че спирането на доставките на петрол и газ изобщо няма да засегне Путин? "Ще го засегне, защото санкциите имат различни механизми на въздействие", смята Клуге. "Чрез ембаргото натискът върху руския бюджет се увеличава, респективно - животът на Путин се усложнява."

Покрай ограничаването на социалните разходи и субсидиите за предприятията може да възникне вътрешнополитически натиск, който би създал стимули за промяна на поведението. "В комбинация с руските загуби в Украйна и международната изолация, нещо подобно може да придобие тежест", подчертава икономистът Клуге.

"Ако спре износът на нефт и газ, Русия ще има огромни проблеми с държавния бюджет", смята и Койп. Докато цените на петрола и газа остават толкова високи, колкото са сега, Кремъл може да ги преодолее в краткосрочен план. За да възникне истински вътрешнополитически натиск в Русия, ще трябва много страни да организират бойкот едновременно, така че обемът да спадне рязко или цените да намалеят.

Рецесията и инфлацията - основни рискове 

Койп свързва надеждите за прекратяване на войната по-скоро с банковата и финансовата система - от една страна инфлацията, от друга - бързият колапс на паричния пазар. Това може да засегне гражданското общество и да обезцени спестяванията. Под въпрос е обаче дали това недоволство би било достатъчно, за да промени нещо в политически план.

"Един от основните проблеми е блокадата на валутните резерви на централната банка", обяснява военният икономист. Руската централна банка има много малко ресурси, за да провежда активна парична политика, а има и два проблема, които не могат да бъдат решени едновременно: рецесия и инфлация от над десет процента. "Колкото повече се бори с рецесията, толкова по-голяма става инфлацията - и обратно."

Заради високите лихви от 20 процента много частни компании и домакинства може скоро да се сблъскат с проблеми със своите депозити и достъпа до кредити. Койп прогнозира, че в такъв случай може да се наложи банките да бъдат спасявани. При това положение руската икономика може да се свие с 10 до 20 процента в рамките на една година, което ще окаже голям натиск върху хазната. Дали по този начин Русия ще остане без необходимите за войната пари?