ЕС се изправя пред риск от тъжно бъдеще

Европейският съюз (ЕС) донесе мир и просперитет на размирен регион в десетилетията след Втората световна война, но може би му липсва енергия и има вероятност да стане безсилен през следващите десетилетия, пише Ройтерс.

Икономиката на ЕС не само стагнира. Блокът може да бъде притискан и от Русия, и от Китай, и дори от САЩ. Въпреки че има потенциални решения, като например плана, който бившият шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги изложи миналата седмица, ЕС и неговите членове едва ли ще ги приложат. Това вещае тъжно и лошо бъдеще.

Тъжната част от тази прогноза е икономическата криза. Производителността в ЕС нараства средно само с 0,7% годишно от 2015 г. насам. В комбинация с намаляващото население в трудоспособна възраст икономиката може да спре, заключава Драги в доклада, който самата Европейска комисия (ЕК), изпълнителният орган на блока, е поискала от него да изготви.

Лошото е, че един умиращ ЕС е лесна мишена за по-мощни държави. Русия представлява военна заплаха, особено ако Кремъл спечели войната си в Украйна. Опасността от Китай и САЩ, чиито икономики растат по-бързо от тази на ЕС, е търговска.

Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, рисковете за ЕС ще бъдат особено големи. Кандидатът на републиканците дори не можа да се накара да каже, че иска Украйна да спечели войната с Русия в дебата с неговия съперник от Демократическата партия Камала Харис. Той също така заплаши да наложи мита на вноса от съюзниците на САЩ от Европа, както и на Китай.

Ако ЕС и САЩ започнат търговска война, шансът те да обединят сили, за да се противопоставят на Пекин, намалява драстично.

Драги има план за съживяване на ЕС. Той иска регионът да инвестира допълнителни 800 млрд. евро годишно, което се равнява на близо 5% от продукцията му. Голяма част от тази сума ще финансира индустриална политика, за да направи ЕС конкурентен на САЩ и Китай, с акцент върху чистите технологии и високотехнологичните сектори като изкуствения интелект.

ЕС също ще засили защитата си, за да отговори на заплахата от Русия. Оръжейната индустрия на блока страда от фрагментацията на самия блок. Европа оперира с 12 различни типа танкове, докато САЩ правят само един.

Защитата на Германия е в особено тежко състояние, според отделен доклад от Института Кил. Сега Русия е в състояние да произведе толкова оръжия за шест месеца, с колкото всички въоръжени сили на Германия разполагат в момента.

Драги също иска ЕС да възприеме по-обединен подход към икономическото държавно управление. Той препоръчва индустриалната политика да се съчетае с инициативи за предотвратяване на нелоялната конкуренция от Китай и политики за осигуряване на алтернативни вериги на доставка на критични продукти и материали, така че ЕС да не бъде прекалено зависим от азиатската страна.

Планът за действие не свършва дотук. Бившият италиански премиер също призовава за подобрения на единния пазар на блока, за да се увеличи растежът на производителността, и реформи в управлението на ЕС, за да се попречи на 27-те държави членки на региона да налагат вето на толкова много инициативи.

Въпреки че неговите предложения са похвални, политическите условия не са узрели за тяхното прилагане. Това е така, защото най-амбициозните инициативи, обхващащи финанси, външна политика, отбрана и управление, изискват единодушно одобрение от държавите членки на ЕС.

Когато Германия и Франция, двете най-големи страни, имат силни правителства, те могат да си сътрудничат с Комисията, за да въплъщават интересите на целия ЕС и да убедят по-малките страни да приемат нови инициативи, казва Марко Бути, бивш високопоставен служител на ЕС. Сега обаче не е така. Както германският канцлер Олаф Шолц, така и френският президент Еманюел Макрон са политически слаби.

Нещо повече, и двамата се затрудняват да се справят популярните крайнодесни и крайнолеви партии в страните, които не са ентусиазирани относно европейския проект. Иронията е, че ако ЕС не може да се събере, той ще пострада, което допълнително ще подклажда подкрепата за екстремистките партии.

Също така е трудно да се проумее как регионът може да събере допълнителни 800 млрд. евро годишно за инвестиции. На теория ЕС може да заеме част от тях, но германският министър на финансите отхвърли идеята часове след като Драги я предложи.

На националните правителства също няма да им е лесно да намерят парите. Франция и Италия са затънали в дългове. Междувременно Германия има закон, така наречената дългова спирачка, който силно ограничава колко може да заема правителството.

На теория частният сектор може да осигури по-голямата част от парите. Европейската комисия и Международният валутен фонд обаче очакват, че допълнителни 5% от брутния вътрешен продукт (БВП), отиващи в инвестиции, ще стимулират икономиката само с 6%. Това не е особено голяма отплата.

За да потекат инвестициите в необходимите количества, цената на капитала в частния сектор ще трябва да спадне с около 2,5 процентни пункта, според моделирането на Комисията. Така че публичният сектор ще трябва да предостави фискални стимули – което връща топката обратно към полето на бюджетите на ЕС или националните бюджети.

Перспективите пред ЕС не са само мрачни все пак. Като начало, федералните избори в Германия догодина могат да доведат до създаването на силно дясноцентристко правителство, способно и желаещо да реформира дълговата спирачка. След това най-голямата икономика в ЕС може да заеме пари, за да подобри отбраната си и да стимулира инвестициите. Това не е невъзможен сценарий.

Оттук и оптимизма, че Германия може да смекчи съпротивата си срещу повече заеми на ниво ЕС. Тогава блокът може да си осигури огневата мощ да изпълни част от плана на Драги, казва Жан Пизани-Фери, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.

Победа на Камала Харис на президентските избори в САЩ също ще намали натиска, особено ако тя и нейната администрация попречат на Русия да смаже Украйна. Освен това е по-малко вероятно демократ в Белия дом да представлява заплаха за ЕС.

Китайската икономика може да стагнира през следващото десетилетие, казва Ерик Нилсен, главен икономически съветник на UniCredit. Пекин вече се сблъсква с множество препятствия и населението в трудоспособна възраст във втората най-голяма световна икономика ще продължи да намалява много по-бързо от това в ЕС през следващите десетилетия. Докато една по-малко динамична Народна република би купувала по-малко от износа на блока, Пекин също би бил по-малко способен да тормози Брюксел.

Да стискаме палци това да се случи не е същото като да имаме смелия стратегически план, който Драги защитава. Това обаче може да е най-доброто, на което ЕС е способен в момента.