Плановете на VW за затваряне на заводи подлагат на стрес тест германския икономически модел

След като изгуби евтината енергия от Русия и е изправена пред несигурност за доходоносните си някога търговски връзки с Китай, големият германски бизнес сега се намира на повратна точка за третата съставка в дългогодишната си формула за успех – консенсусните индустриални отношения, пише Ройтерс.

Десетилетия наред германските индустриални лидери, профсъюзи и политици търсеха заедно и стигаха до съгласие за решения в областта на производството и труда, които на свой ред осигуряваха подкрепа за следвоенното икономическо развитие на страната.

Разбиващата табута заплаха на Volkswagen да затвори заводи в Германия за първи път в историята е пряко изпитание за това дали консенсусният модел може да оцелее и да продължи да носи успех в глобална среда, която според някои застрашава съществуването му.

„В Германия протича процес на деиндустриализация“, заяви тази седмица ръководителят на работния съвет на Volkswagen и поиска решения, за да се гарантира, че „все пак ще има индустриални работни места в Германия в бъдеще“.

Промишленото производство продължава да съставлява 27% от общата заетост в Германия, което е спад спрямо 32% преди 20 години, сочат данни на Международната организация на труда. Но това все пак е далеч по-голям дял в сравнение с повечето развити икономики.

Около 120 хил. от общо 200 хил. служители на бранда VW се намират в Германия.

Същите консенсусни структури за работни отношения, които през годините са носели индустриален мир и са осигурявали сигурност на работното място, сега ще бъдат задействани в преговори между ръководителите и профсъюзите, които трябва да започнат следващата седмица.

Преговорите ще се състоят в момент, когато Volkswagen и други европейски автомобилни гиганти, включително Stellantis и Renault, изпитват затруднения с високите разходи за труд и енергия, както и нарастващата конкуренция от по-нискотарифни азиатски съперници, доставящи повече коли в региона.

Фактът, че представители на работниците имат половината от гласовете в Надзорния съвет на VW затруднява компанията да наложи затваряне на заводи. Ръководителите на профсъюзите искат договорено решение, но ръководството твърди, че мащабът на предизвикателствата означава, че нещо трябва да се пожертва.

„Ако продължаваме така, няма да успеем в трансформацията“, заяви главният финансов директор на компанията Арно Антилиц пред работници в централата на автомобилната компания във Волфсбург.

„Наша съвместна отговорност е да подобрим ефективността на разходите в германските заводи“, допълни той.

IG Metall съобщи, че може да обмисли да пристъпи към четиридневна работна седмица като алтернатива на затварянето на заводи, този ход беше въведен през 90-те години на миналия век за повече от десет години като част от по-ранен стремеж за намаляване на разходите, който включваше по-малки намаления на заплащането. Volkswagen мълчи по въпроса дали това може да проработи в днешната среда.

Времето притиска

Отделна линия е каква роля трябва да има държавата.

Липсват публични инвестиции за развиване на пазари, коментира Олаф Лиес, министър на икономиката на Долна Саксония, където се намират централата на Volkswagen и повечето заводи, засегнати от края на програмата за сигурност на работните мяста.

Провинцията е и вторият по големина акционер във Volkswagen и притежава 20 места в надзорния съвет на автомобилната компания.

„Това поставя много компании, а следователно и Германия като място за правене на бизнес, в много трудно положение“, коментира Лиес пред Ройтерс.

Това не убягва от погледа на коалиционното правителство на Олаф Шолц в Берлин. „Всичко, свързано с промишленото производство, което изчезва, няма да се върне“, отбелязва източник от коалицията.

Икономическият министър Роберт Хабек и финансовият министър Криститан Линднер признават, че Германия е изправена пред структурни проблеми като бизнес локация, но те са на различни мнения по въпроса какво трябва да се направи, дори за това каква роля трябва да играят електромобилите в бъдещето на Германия.

Докато Хабек, който е от партията на Зелените, казва, че политиците трябва да предложат държавни гаранции, за да подкрепят прехода към електромобили, Линднер, който е от пропазарно ориентираните Свободни демократи, заяви тази седмица, че „фиксирането“ в електромобилите е грешка и отхвърли мерките на правителството в подкрепа на сектора.

Непопулярото коалиционно правителство на Шолц, чийто съставни партии бяха победени на местните избори в Източна Германия от крайнодесните, трябва да се явят на парламентарни избори догодина. Ходът на Volkswagen ги подлага на натиск най-сетне да установят ясна политика, казват някои анализатори.

„Ако такъв индустриален гигант наистина трябва да затегне програмата си за строги икономии и да затвори заводи, това може би е закъснял сигнал за пробуждане, че мерките в икономическата политика, предприети до момента, трябва да бъдат значително засилени“, коментира Карстен Бржески, глобален ръководител на макроанализите в ING.

Volkswagen не е единствената. Thyssenkrupp, която десетилетия наред избягваше голямо преструктуриране в стоманодобивното си подразделение заради силно противопоставяне от профсъюзите, също смени курса.

Новият главен изпълнителен директор Мигел Лопес се раздели със стратегията на предшествениците си, които поддържаха стабилни отношения с IG Metall, за да поиска обхватна реформа, която според него е много закъсняла.

По същия начин главният изпълнителен директор на химическия гигант BASF Маркус Камиет заяви, че редица заводи имат конкурентни затруднения. „Затова трябва да обмислим и затваряне на още заводи“, допълни той.

Засега обаче дори тези, които твърдят, че германските компании са видели тенденциите в световната икономика твърде късно и реагират бързо, настояват, че е твърде рано да се говори за гибелта на Deutschland AG и на нейните индустриални гиганти.

„Нужни са ни прогресивни идеи. VW е оцелявала в трудни ситуации и преди“, коментира Кристиане Бенер, председател на IG Metall на национално равнище.