Владимир Путин има нов проблем - ширещата се инфлация

Докато Русия води войната в Украйна, тя губи битка у дома – срещу инфлацията, пише Wall Street Journal.

Миналата година Руската централна банка повиши над два пъти основната си лихва, за да укроти инфлацията. Тя обаче продължи да се ускорява и достигна над 9% този месец, като редица стоки и услуги стават по-скъпи – от картофите (поскъпване с 91% от началото на тази година) до полети в икономична класа (ръст с 35%). Сега централната банка се готви да повиши още основната си лихва в петък.

Инфлацията става непоклатима характеристика на военновременната икономика на Русия. Докато ръстовете на цените се забавят в по-голямата част от развития свят, борбата на Русия за ценова стабилност се влошава.

Ръстът на военните разходи на правителството и рекордният недостиг на работна ръка, тъй като мъжете в трудоспособна възраст отиват на фронта или бягат, засилват увеличаването на заплатите и тласкат нагоре цените. В същото време новите санкции на САЩ усложняват международните плащания и допълнително повишават разходите на вносителите.

Цените не растат достатъчно бързо, за да предизвикат икономическа криза или обществено недоволство. Но те са признак за

нарастващи дисбаланси под шапката на икономиката.

Упоритата инфлация означава и че продължаването на войната става по-скъпо, а това води до още по-големи военни разходи.

„В битката с инфлацията руските власти нямат добри варианти, те не могат да спрат войната, не могат да решат проблема с работната ръка, не могат да спрат ръста на заплатите за населението“, казва Александра Прокопенко, бивш ръководител в Руската централна банка, която сега е сътрудник в център „Карнеги“ за Русия и Евразия. „Докато войната продължава, инфлацията ще остане висока“, допълва тя.

Кремъл съобщи пред репортери в четвъртък, че работи по мерки за сдържане на цените, тъй като „някои инфлационни процеси карат правителството и централната банка да се притесняват“.

След като преживя рецесия след началото на войната, руската икономика се възстанови, тъй като ръководителите на страната и бизнесът намериха начини да заобикалят западните санкции и да продават петрол в чужбина.

В същото време започва да се оформя по-голяма промяна.

Правителството прибегна до военни разходи в съветски стил, равносилни на около 7% от брутния вътрешен продукт, като основен двигател на икономическия растеж. Заводите, които произвеждат танкове, дронове и униформи за военните, работят на няколко смени, седем дни в седмицата. Това, от своя страна, повишава заплатите и цените.

През май президентът Владимир Путин замени дългогодишния си министър на отбраната Сергей Шойгу с Андрей Белоусов, макроикономист и защитник на държавната намеса в икономиката. Това назначение, казват анализатори, беше признание, че икономиката и войната сега са дълбоко взаимосвързани.

Централната банка задържа основната си лихва относително висока на ниво от 16% от декември, но това не повлиява особено на цените. За да забавят ръста на цените на жилищата, който излезе от контрол, този месец властите прекратиха популярна програма за субсидиране на ипотечни кредити, която предлагаше по-ниски лихви от 8%, наполовина на лихвата на централната банка. Програмата помогна за изолирането на руснаците от последиците от войната, но и наду имотен балон.

Анализатори на J.P. Morgan коментираха неотдавна, че устойчивостта на руската икономика към строгата парична политика „остава любопитно явление“.

„Това ясно показва ограниченията на паричната политика в положение на фискална експанзия и много затегнати трудови пазари“, коментира Василий Астров, икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания. „Централната банка има малко, ако изобщо има някакво, влияние върху фискалната политика и никакво влияние върху демографията“, допълва той, имайки предвид свиващото се население и работна ръка на страната.

Централната банка заяви в неотдавнашен доклад, че намаляването на инфлацията ще изисква „значително по-дълъг период“ на по-високи лихви от по-ранните прогнози.

Borscht Index, сайт, който следи цените на телешкото месо, заквасената сметана и други продукти за традиционния и любим на руснаците борш, отчита ръст с 26% спрямо миналата година.

Инфлацията извиква сред руснаците спомени за икономическата криза през 90-те години на миналия век по време на мъчителния преход към пазарна икономика. Растящите цени накараха някои хора да ограничат потреблението, да намалят ваканциите или да се обединят в групи в Телеграм, за да обсъждат къде могат да намерят най-ниските цени.

Нарастващият недостиг на работна ръка

е друг голям фактор зад инфлацията. Русия мобилизира 30 хил. военнослужещи всеки месец, а стотици хиляди напуснаха страната, за да не бъдат привикани в армията.

Демографският спад на Русия се задълбочи заради липсата на налична работна ръка, като официални представители съобщават за по-малко завършили средно образование и университет. Броят на имигрантите, дългогодишен източник на работници, също намалява. Тенденцията вероятно ще продължи, след като властите въведоха по-строг контрол върху имиграцията в отговор на терористичната атака през март срещу концертна зала, при която загинаха над 140 души.

Според централната банка компаниите изпитват недостиг както на висококвалифицирани експерти, така и на нискоквалифицирани работници.

Секторът на отбраната, макар да е привлякъл над половин милион работници от цивилния сектор през последната година и половина, също изпитва недостиг на около 160 хил. специалисти, каза миналия месец вицепремиерът Денис Мантуров.

В същото време руските вносители са затруднени от американските санкции, наложени тази година, които повишиха риска от вторични санкции за чуждестранни банки, които правят бизнес с Русия. Китайският износ към Русия намаля през последните месеци. Търговията на Турция с Русия също забуксува под натиска на санкциите тази година.

„Обикновено Русия и партньорите ѝ в глобалния Юг в крайна сметка намират начин да заобиколят санкциите. Но ще трябва да продължат да го правят, тъй като САЩ едва ли ще спрат дотук. В крайна сметка руските потребители и компании ще трябва да платят за това“, казва Астров.