Украйна едва ли ще се превърне в икономическо бреме за ЕС

Ще успее ли Европейският съюз (ЕС) да се справи икономически с присъединяването на Украйна и може ли действително да интегрира страната? Тези въпроси са предмет на разгорещени дебати още отпреди Европейската комисия (ЕК) да препоръча преговори за присъединяване с Киев.

Откакто Украйна стана кандидат за членство в ЕС през 2022 г., бушува разгорещен дебат за това дали толкова голяма, бедна и корумпирана страна с огромен селскостопански сектор може дори да стане член на ЕС, без да натоварва излишно Съюза, пише Emerging Europe.

В ново проучване Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw) и Bertelsmann Stiftung разглеждат как икономиката на Украйна се съпоставя с тези на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа, които се присъединиха към блока в периода 2004-2013 г., както и с настоящите кандидатки за членство.

Според проучването Украйна, измерено спрямо икономическите критерии за присъединяване, като цяло не е специален случай и, подобно на единадесетте страни, които станаха членки на ЕС между 2004 г. и 2013 г., трябва да може да се интегрира успешно.

„Предпоставката за това обаче е необходимата политическа воля в столиците на ЕС за реализиране на потенциала, който съществува в Украйна“, коментира Мириам Космел, старши експерт за Източна Европа и съседство на ЕС в Bertelsmann Stiftung.

Има и някои предизвикателства. Те включват огромната загуба на население поради войната, все още широко разпространената корупция, слабото върховенство на закона, ниската производителност на икономиката и ниската привлекателност за преки чуждестранни инвестиции.

От икономическа гледна точка обаче Украйна едва ли ще натовари ЕС. Ако страната се присъедини към блока днес, икономическото производство на Съюза ще се увеличи с 1%, а населението му – с 9%. Подобен ефект имаше присъединяването на Полша към ЕС през 2004 г.

В годините преди руската инвазия БВП на Украйна растеше по-бързо от този на ЕС между 2000 и 2008 г. и 2010 и 2013 г., както и от 2016 до 2019 г. „Това предполага, че Украйна има капацитета да навакса изоставането бързо след края на войната, особено ако получи по-дълбок достъп до общия пазар и финансиране от кохезионните и други фондове на ЕС“, коментира Ричард Гривсън, заместник-директор от wiiw и съавтор на изследването.

„Надеждната перспектива за присъединяване към ЕС ще подпомогне значително процеса на икономическо наваксване“, допълва той.

Икономическата структура на Украйна днес е много подобна на тази на Румъния преди присъединяването ѝ към ЕС и се характеризира със силно селско стопанство и минно дело, докато индустрията играе малко по-малка роля.

От макроикономическа гледна точка страната беше сравнително стабилна преди войната, въпреки че инфлацията традиционно е по-висока, отколкото в други страни кандидатки, и имаше силен натиск за обезценка на валутата.

Някои области на украинската икономика, като ИТ сектора, металургията, отбранителната промишленост и преди всичко селското стопанство, вече са много конкурентни и имат голям потенциал.

„Страховете, че украинският селскостопански сектор може да се превърне в бездънна яма за бюджета на ЕС, са неоснователни. Напротив, благодарение на плодородните си почви и по-евтина работна ръка украинското селско стопанство произвежда толкова ефективно, че представлява сериозна конкуренция за много страни от ЕС, както показаха и споровете около износа на украинско зърно за Полша и Унгария“, казва Гривсън.

Най-сериозният проблем на Украйна е огромната загуба на население, причинена от войната. Независимо от това колко дълго ще продължи и дали ще има, или няма да има по-нататъшна военна ескалация, Украйна вероятно никога няма да се възстанови демографски от последиците от войната, според друго проучване на wiiw и Bertelsmann Stiftung.

Според изчисленията на икономистите през 2035 г. населението на Украйна ще е около 35 млн. души, което е с около 20 процента по-малко, отколкото преди войната (през 2021 г. населението на страната беше 42,8 млн. души).

Спадът на населението в трудоспособна възраст вероятно ще бъде най-рязък и широкообхватен. Липсата на работна ръка ще бъде основен проблем за възстановяването и икономическото възстановяване. Затова и гъвкавите трудови модели са още по-важни за страната. Съвместна стратегия на ЕС и Украйна може да насърчи програмите за циркулярна миграция и да създаде стимули за компаниите от ЕС да наемат украинци чрез „виртуална мобилност“.

Второто голямо препятствие е все още ширещата се корупция, съчетана с все още слабо върховенство на закона, въпреки целенасочените антикорупционни реформи през последните години. В момента Украйна все още е далеч от институционалните стандарти на държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа по време на тяхното присъединяване. Тя може да се сравнява с България и Румъния, когато кандидатстваха за членство през 90-те години.

За да достигне институционалното ниво на двете държави в момента им на присъединяване към ЕС през 2007 г., Украйна трябва да постигне напредък в борбата с корупцията и да реформира обикновените си съдилища и правоприлагащи органи в дългосрочен план.

В последния си доклад обаче Европейската комисия подчертава, че Украйна е постигнала голям напредък в тези области дори по време на войната.

„Въз основа на темпото на реформи в предишните присъединяващи се страни Украйна ще бъде институционално готова за присъединяване към ЕС след около десет години“, според Мириам Космел. „Силното украинско гражданско общество и активната експертна общност, широко разпространеното желание за присъединяване в обществото и вече проактивният подход на страните донори, например чрез посланиците на Г-7, дават надежда за по-бърз напредък“, допълва тя.

Основен проблем за Украйна, който също е свързан с липсата на върховенство на закона и широко разпространената корупция, е традиционно ниската ѝ привлекателност за преки чуждестранни инвестиции. Никоя друга страна кандидатка за членство в блока не е привличала толкова малко преки чуждестранни инвестиции, колкото Украйна. Това обаче е и резултат от липсата на перспективи за присъединяване на страната до 2022 г.

Твърде малкото преки инвестиции се дължат и на ниската производителност в резултат на неадекватната система за професионално обучение, ниските инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и изключително лошата инфраструктура.

Към това се добавя нестабилната ситуация със сигурността, която вероятно ще продължи и след войната.

Да имитира успешния модел на страните от Централна и Източна Европа, които действат като „разширена работна маса“ за западните индустриални групи, като предлагат благоприятни разходи за труд, е вече остаряло и не е приложимо за Украйна, смята Гривсън. Този модел е все по-близко до предела, а и конкурентното предимство на Украйна по отношение на заплатите (в момента около 14 процента от нивото на Германия) е по-ниско от това на други страни в Централна и Източна Европа към момента на присъединяването им към ЕС.

По принцип обаче Украйна има също толкова добри предпоставки за процес на икономическо наваксване, каквито има в страните от ЕС в региона. Те включват ниски заплати, общо взето добре образовано население, технологичен потенциал, силна промишлена база и географска близост до индустриалните страни от Централна Европа.

За авторите на изследването ключов фактор за развитието на страната са надеждните военни гаранции за сигурността ѝ след края на войната. „Това е единственият начин да убедим поне част от бежанците да се върнат. По-специално новите инвеститори ще се ангажират с Украйна, само ако могат да разчитат, че ще бъдат пощадени от атаки“, казва Космел.

На ЕС се препоръчва да предложи на чуждестранните инвеститори в Украйна застраховка срещу военни рискове, за да се осигури приток на частен капитал преди края на войната и веднага след нея.

Брюксел също така трябва да помогне на страната да разработи индивидуална промишлена политика за насърчаване на съществуващите силни сектори, например информационните технологии, селското стопанство, възобновяемите енергийни източници и отбранителния сектор. Призовава се също за задълбочаване на търговските отношения и подобряване на достъпа на Украйна до вътрешния пазар на ЕС.