Европа не е решила и половината от пъзела на стагфлацията

Рецесия е надвиснала над еврозоната, а последната поредица от данни показва, че инерцията на растежа се е изпарила. Икономиката се е свила с 0,1% през третото тримесечие, повечето от икономиките на блока стагнират, а икономиката на Германия, най-голямата сила в еврозоната и основен двигател на растежа, сега се свива. Дори уж добрите новини, като това, че инфлацията се забавя, просто илюстрират колко бързо се влошават перспективите. Време е да подобрим координацията между фискалната и паричната политика, която направи чудеса по време на пандемията, но рискува да бъде обезсмислена, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да приеме, че краят на нейния цикъл на затягане на паричната политика е настъпил. Инфлацията в момента се е забавила до най-бавния темп, откакто цените започнаха да се повишават вследствие на руската инвазия в Украйна, тъй като базовите ефекти, дължащи се на шока при цените на енергията, вече отслабват. Потребителските цени през октомври са се повишили с 2,9% спрямо 4,3% през септември. По-високи лихви за по-дълго време може да е любимата мантра на централните банки по света в момента, но не след дълго ЕЦБ има вероятност да осъзнае, че увеличението на лихвите по депозитите до 4% през септември е било прекалено. Въпреки че рискът от стагфлация е под контрол, стагнацията все още дебне региона.

Инфлацията се забавя, но икономиката също. Графика: Bloomberg

Управителният съвет на регулатора е категоричен, че не е готов да обмисли намаляване на разходите по заеми в момента, тъй като базисната инфлация все още е над два пъти по-висока от целта на ЕЦБ за 2%. Въпреки това фючърсите на паричния пазар вече сочат без колебание, че първото понижение на лихвите ще бъде през април следващата година, а две допълнителни намаления от четвърт пункт се очаква да бъдат направени по това време следващата година – двойно повече от това, което се очакваше само преди две седмици. Очакванията се променят бързо и е възможно цените да започнат да намаляват по-сериозно, ако икономиката продължи да се забавя.

Резултатите на компаниите в еврозоната през третото тримесечие показват още по-ясно пропастта между тях и тези на САЩ. От почти половината от компаниите с акции в състава на Stoxx 600, представили отчетите си, 57% са надхвърлили прогнозите, като печалбата на акция намалява с 8% годишно, твърдят анализаторите на JP Morgan Chase & Co. Това е малко по-слабо от ситуацията при S&P 500, при който 78% от компаниите са представили по-добри от очакваното резултати, а средната печалба на акция е нараснала с 12%. Икономиката на САЩ след пандемията постоянно изпреварва тази на еврозоната, но разликата се е разширила през последното тримесечие. Европейските акции са по-евтини с причина.

Затягането на паричната политика започва да се чувства – „ефектът от нея започва да се усеща“, призна ястребово* настроеният гуверньор на Бундесбанк Йоахим Нагел след решението на Управителния съвет миналата седмица да направи пауза, оставяйки лихвените проценти на текущото им ниво. Заместник-гуверньорът Луис де Гуиндос подчерта, че „рисковете пред перспективите за растеж са наклонени в низходяща посока“, отбелязвайки, че забавянето на икономиката може да се влоши, ако се окаже, че затягането на централната банка е дори по-ефективно от очакваното.

Тази опасност е ясна и се наблюдава в момента. След осем години на отрицателни лихви внезапното затягане от 450 базисни пункта в рамките на малко повече от година предизвиква шок в еврозоната. Освен това затягането не е свързано само с по-високи основни лихви. Балансът на ЕЦБ се е свил с 20%, или близо 7 трлн. евро за по-малко от година.

Италианският дълг, който е най-слабото звено в региона, понесе сравнително добре скока в доходността по облигациите, като тази по 10-годишните държавни ценни книжа се задържа с 200 базисни пункта над доходността по германските облигации. Но няма смисъл да предизвикваме съдбата, като ускоряваме освобождаването от облигациите на ЕЦБ.

Трудно е да останем оптимисти по отношение на перспективите за икономическо възстановяване. Търговските преговори със САЩ, Австралия и южноамериканския блок Меркосур наскоро се провалиха. Реалната икономика е затруднена, а проучванията на мениджърите по поръчките изглеждат доста мрачни. Производството в еврозоната остава категорично в зоната на свиване с ниво на индекса на мениджърите по поръчките (PMI) от 43 пункта през октомври и дори секторът на услугите с 47,8 пункта е доста под границата от 50 пункта, разделяща растежа от спада. Всички показатели на паричното предлагане са отрицателни. Освен това проучването на ЕЦБ за банковото кредитиране през третото тримесечие показа допълнително затягане на кредитните стандарти. Предвид намаляващото корпоративно нетно търсене на заеми не само предлагането на кредити намалява, но и търсенето им.

Икономистите на Deutsche Bank AG очакват германската икономика, най-голямата в региона, да се свие с 0,5% тази година. Въпреки че растежът през третото тримесечие не е толкова слаб, колкото се очакваше, Международният валутен фонд прогнозира, че Германия ще бъде най-зле представилата се сред големите икономики тази година. Индексът PMI за фабричното производство в Германия удари дъно от 38,8 пункта, което загатва за дълбока рецесия.

Въпреки това скоростта, с която френската икономика се е насочила към спад, е още по-притеснителна. Нейният PMI индекс за фабричното производство през октомври е достигнал 42,6 пункта, спад спрямо нивото от 57,2 пункта само 18 месеца по-рано. Известна утеха носи фактът, че растежът през третото тримесечие е бил 0,1%, като разходите на домакинствата все още са далеч от темповете, регистрирани в началото на годината.

Има признаци на относителна сила, като Испания и Белгия отчитат минимален растеж, но страни като Ирландия, Нидерландия и Австрия, които вече са във или са на ръба на рецесията. Още по-тревожни доказателства се наблюдават при пазара на труда, като проучване на германския институт IFO показа, че за желанието на компаниите да наемат служители е спаднало до най-ниското си ниво от февруари 2021 г. насам.

Тази стагнация настъпва, след като фискалните кранчета вече бяха пуснати. Фондът за възстановяване на последиците от пандемия на стойност 800 млрд. евро е в режим на пълна готовност за използване, а някои държави, най-вече Германия, увеличиха сериозно националните си държавни разходи. Това обаче само задълбочава дилемата, пред която е изправена еврозоната. Няма смисъл правителствата да харчат пари в опит да подкрепят икономиките си, ако частният сектор е задушен от паричните ограничения на ЕЦБ. Необходимо е по-единно мислене, ако блокът иска да избегне дълбоко разрушителна рецесия.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.