Руската икономика се плъзга по наклонената плоскост

Първите месеци на руската инвазия в Украйна миналата година предизвикаха повишаване на цените на петрола и природния газ, което донесе неочаквани приходи на Москва. Тези дни отминаха.

И докато войната продължава вече втора година, а западните санкции са все по-тежки, приходите на руското правителство са свити, а икономиката на страната се насочва към по-нисък растеж, вероятно в дългосрочен план.

Най-големите експортни стоки на страната - газ и петрол - загубиха основните си клиенти. Държавните финанси са под напрежение. От ноември насам рублата е поевтиняла с над 20% спрямо долара. Работната сила намалява, тъй като младите хора са изпращани на фронта или бягат от страната поради опасения, че ще бъдат призовани в армията. Несигурността ограничава бизнес инвестициите.

„Руската икономика навлиза в дългосрочна регресия", прогнозира пред The Wall Street Journal Александра Прокопенко, бивш служител на Руската централна банка, която напуска страната малко след инвазията.

Няма признаци, че икономическите трудности са достатъчно сериозни, за да представляват краткосрочна заплаха за способността на Русия да води война. Но недостигът на държавни приходи предполага засилване на дилемата как да се съчетаят нарастващите военни разходи със субсидиите и социалните разходи, които помогнаха на президента Владимир Путин да предпази цивилното население от икономическите трудности.

Руският милиардер Олег Дерипаска предупреди този месец, че Русия е пред изчерпване на парите. „Догодина няма да има пари, трябват ни чуждестранни инвеститори", заяви магнатът в областта на суровините по време на икономическа конференция.

След като до голяма степен изгуби съседния си европейски пазар и след като други западни инвеститори се оттеглиха, Москва става все по-зависима от Китай, което заплашва да осъществи отдавнашните страхове в Кремъл, че ще се превърне в икономическа колония на доминиращия си южен съсед.

„Въпреки устойчивостта на Русия в краткосрочен план дългосрочната картина е мрачна: Москва ще бъде много по-затворена в себе си и прекалено зависима от Китай", казва Мария Шагина, старши научен сътрудник в мозъчния тръст International Institute for Strategic Studies в Лондон.

Голяма част от мрачните прогнози се дължат на лошия залог на Владимир Путин от миналата година, че може да използва руските енергийни доставки, за да ограничи подкрепата на Западна Европа за Украйна.

Вместо да смекчат подкрепата си за Киев, европейските правителства бързо се насочиха към намирането на нови източници на природен газ и петрол. Повечето руски газови потоци към Европа спряха и след първоначалния скок световните цени на газа рязко спаднаха. Сега Москва заявява, че ще намали производството на петрол с 5% до юни спрямо предишното ниво. Тя продава своя петрол с отстъпка от световните цени.

В резултат на това през първите два месеца на тази година приходите на правителството от енергоносители намаляха почти наполовина в сравнение с миналата година, а бюджетният дефицит се задълбочи. През тези първи два месеца фискалната дупка достигна 34 млрд. долара, което се равнява на повече от 1,5% от общото икономическо производство на страната. Това принуди Москва да посегне по-дълбоко към своя държавен фонд, който е един от основните ѝ антикризисни буфери.

Правителството все още може да взема вътрешни заеми, а държавният фонд все още разполага със 147 млрд. долара, дори след като се сви с 28 млрд. долара спрямо нивата от преди инвазията. Русия е намерила начини да продава своя петрол на Китай и Индия. А Китай се намеси, за да осигури много части, които Русия получаваше от Запада. 

Руски официални представители признават трудностите, но твърдят, че икономиката бързо се е адаптирала. Путин заяви, че правителството му е било ефективно в борбата със заплахите за икономиката.

„Знаете, че има една сентенция - оръжие срещу петрол", каза Путин в обръщение за състоянието на страната миналия месец. „Разбира се, националната отбрана е основен приоритет, но при решаването на стратегическите задачи в тази област не бива да повтаряме грешките от миналото и не бива да унищожаваме собствената си икономика“. 

През по-голямата част от повече от 20-годишното управление на Путин високите приходи от петрол и газ бяха в основата на социален договор, според който повечето руснаци до голяма степен останаха извън опозиционната политика и протестите в замяна на повишаването на жизнения стандарт.

Международният валутен фонд изчисли, че потенциалният темп на растеж на Русия - темпът, с който тя би могла да расте, без да предизвиква инфлация - е бил около 3,5% преди 2014 г., годината, в която Русия завзе Крим от Украйна. Според някои икономисти този показател вече е спаднал до около 1%, тъй като производителността намалява, а икономиката става технологично изостанала и по-изолирана.

„За икономика като руската растеж с 1% е нищо, това не е дори поддържащо ниво", казва Прокопенко, бивш служител на централната банка.

Спадът на износа, свитият пазар на труда и увеличените държавни разходи засилват инфлационните рискове, заяви централната банка този месец. През февруари инфлацията в Русия бе около 11% в сравнение със същия месец на миналата година. Този темп временно ще спадне под 4% през следващите месеци, заяви централната банка, макар че това се дължи на високата база за сравнение на скока на цените след инвазията през миналата година. Редица други икономически показатели също ще се подобрят временно през следващите месеци поради такива базови ефекти, казват икономистите. 

Промишлеността на страната е в най-тежката криза на пазара на труда от началото на статистиката през 1993 г., заяви базираният в Москва Институт за икономическа политика „Гайдар". Според централната банка изтичането на мозъци след инвазията и военната мобилизация от 300 хил. души през миналата есен са довели до това, че около половината от предприятията изпитват недостиг на работници. Ключарите, заварчиците и машинните оператори са много търсени.

При неотдавнашно посещение в завод за самолети Путин заяви, че недостигът на работна ръка възпрепятства военното производство. Той каза още, че правителството е изготвило списък с приоритетни професии, при които ще има отлагане на военната служба.

Преди войната Олег Мансуров мечтаеше да се конкурира със SpaceX на Илон Мъск. След инвазията инвеститорите в базираната в Москва компания SR Space на Мансуров изтеглиха средствата си.

През април 2022 г. частната компания, която той основава през 2020 г. с финансиране с рисков капитал, е изправена пред фалит. За да я спаси, той я превръща в IT бизнес, предоставящ услуги - от уеб дизайн до анализ на сателитни изображения.

Западните компании, предлагащи услуги за сателитни изображения, бяха напуснали руския пазар заради войната, а Мансуров си осигурява интерес от страна на големи държавно контролирани предприятия, които преди това са отричали неговите подходи, като ПАО "Газпром" и компанията за ядрен инженеринг "Росатом".

„Станахме по-фокусирани не върху разработването на дългосрочен продукт, който да направи някакъв качествен отскок, а просто върху това да станем класически бизнес и да генерираме приходи", каза Мансуров. „Разбрахме, че просто трябва да оцелеем“. 

Компаниите се адаптират към забраните за внос на Запада. Макар че Москва увеличи вноса на технологии, които са от решаващо значение за войната ѝ в Украйна, от други държави, включително полупроводници и микрочипове от Китай, в много граждански сектори частите се заменят трудно.

Централната банка заяви, че рисковете в сектора на авиокомпаниите, където дефицитът на нови самолети и части може да доведе до проблеми с поддръжката, нарастват силно. IT и финансовите фирми изпитват затруднения без достъп до западни технологии като софтуер, системи за управление на бази данни и аналитични инструменти и оборудване, заяви банката.