Икономиката на Украйна се стабилизира след шока от войната

Когато Русия навлезе в Украйна преди една година, рафтовете във веригата супермаркети „Новус“ в Киев бързо се опразниха, тъй като веригите за доставка – местни и в чужбина, се сринаха. Пресните плодове и зеленчуци намаляха значително, а паническото пазаруване се разпространи, пише Ройтерс.

Олексий Панашенко, заместник-генерален директор по оперативната дейност в популярната верига, си спомня как бизнесът процъфтявал, преди „Новус“, като повечето големи вериги магазини, да съумее да се приспособи.

„Във втория ден от войната вече имаше боеве в покрайнините на Киев“, казва той пред Ройтерс. „През февруари и март нашите магазини станаха нещо повече от място за купуване на храна – те бяха място за срещи, за общуване, т. нар. острови на стабилност“, допълва Панашенко.

А когато украинските сили принудиха руската армия да се оттегли от столицата през пролетта, секторът на търговията на дребно и по-широката икономика се възстановиха.

Данните от Европейската бизнес асоциация на Украйна, в която влизат 1000 чуждестранни и украински компании, показаха, че до края на май 47% от членовете ѝ са възстановили напълно дейността си, а други 50% работели с някои ограничения.

Но през октомври започнаха ракетни нападения, нанасяйки нов удар на Украйна. Русия засегна електропреносната мрежа в цялата страна, като предизвика спиране на тока в мразовитата зима и нанесе силен удар на индустрията.

Икономиката се сви с една трета миналата година, най-големия спад след обявяването на независимостта на Украйна от СССР през 1991 г. Преди нашествието на Русия брутният вътрешен продукт надхвърляше 200 млрд. долара.

В момент, когато войната навлиза във втората си година и няма признак за забавяне, предизвикателствата са страховити. Агенция Ройтерс е събрала прогнози от седем икономисти за 2023 г., чиито очаквания варират от осезаемо, но все пак далеч не толкова драматично забавяне от 5% на БВП до малък ръст.

Достъпът до надежден източник на енергия ще бъде голямо препятствие. Макар че много компании намират начини да се справят с войната, тези, които не могат да работят само на генератори, ще изпитат затруднения тази година, считат икономисти, двама представители на правителството и ръководители на две частни компании.

"АрселорМитал Кривий Рих", най-голямата стоманодобивна компания в Украйна, съобщи, че производството ѝ в момента е на около 25% от нивата преди войната на фона на честото спиране на тока.

„Виждаме, че малките и средни компании се приспособяват сравнително бързо към спирането на тока, като купуват генератори, батерии и друго оборудване, докато щетите по инфраструктурата остават умерени“, коментира Олена Билан,  главен икономист на Dragon Capital Investment, чиято прогноза беше най-негативна сред анкетираните икономисти.

„Ако това положение се запази, спадът на БВП през 2023 г. няма да бъде толкова значителен, колкото очакваме. Но нашата прогноза предвижда край на горещата фаза на войната в края на третото тримесечие на 2023 г.“, казва Билан.

Тя допълва, че заради международната подкрепа за Украйна е „реалистично“ да се очаква, че силите ѝ ще продължат да печелят окупирана от руснаците територия.

Руският президент Владимир Путин заяви, че войната върви по план и я нарича „специална военна операция“ за защита на собствената безопасност на Русия.

Украинската централна банка прогнозира, че БВП на страната ще нарасне с 0,3% тази година, а министерството на икономиката предвижда растеж от 3,2%.

Огромна цена

До миналото лято украинските ръководители вече започнаха да звучат по-уверено за икономиката на страната, особено след постигнатото с посредничеството на ООН споразумение за износ на зърно.

Споразумението спаси земеделието на Украйна, което съставляваше около 12% от БВП и около 40% от общия износ преди войната.

Към средата на февруари износът на зърно от Украйна за сезон 2022-2023 г., който продължава от юли до юни, е намалял с 29,3% на годишна база до 29,7 млн. тона.

Голямо повишаване на военните разходи, включително за заплати на армията, също дава подкрепа на икономиката, коментира Виталий Вавришчук, ръководител на изследванията в института ICU. Украйна задели 1,5 трлн. гривни (40,6 млрд. долара) за сектора на отбраната си през 2022 г., равносилни на около една трета от БВП на страната, сочат данни на Националния съвет за сигурност.

Това е около пет пъти повече от планирания преди войната бюджет за отбрана.

Десетки милиарди долари под формата на чуждестранна помощ бяха предоставени на страната, за да ѝ помогнат да запълни бюджетния си дефицит и да въоръжи украинските сили.

Но въпреки положителните развития положението в Украйна е далеч по-лошо от това преди началото на войната. А щетите за икономиката са огромни.

Нашествието разруши училища, болници, пристанища, пътища и мостове. Киевският икономически университет счита, че щетите за инфраструктурата в резултат на войната са 138 млрд. долара към декември.

Равнището на бедността нараства, а бюджетният дефицит се очаква да достигне 38 млрд. долара през 2023 г. след срива на данъчните приходи. Правителството зависи от западната помощ, за да го покрие, предимно от САЩ и ЕС.

„Украинското правителство прие мерки, които помогнаха за намаляването на месечния дефицит през 2023 г. до 3-3,5 млрд. долара, което все още е висока цифра“, заяви финансовият министър Серхий Марченко и допълни, че има нужда също от инвестиции в инфраструктура за стимулиране на възстановяването.

Правителството на президента Володимир Зеленски призова донорите да започнат да планират голямата мисия за възстановяване тази година, макар да признава, че мащабното строителство ще бъде трудно, докато не се завърне мирът.

Между 40% и 60% от енергийния сектор понесе щети, каза Марченко по време на кръгла и допълни, че често чува дронове да кръжат над къщата му или сградата на министерството му.

Бизнес събития често се провеждат в подземни убежища по причини за безопасност. Прекъсванията на тока са редовни. Панашенко коментира, че компанията е изгубила около 30% от работното време на магазините в Киев през декември и около 20% през януари.

Стоманодобивният сектор, ключов стълб на икономиката, е сред най-тежко засегнатите. Украйна беше на 14-о място сред най-големите производители на стомана в света преди войната.

Двата водещи стоманодобивни завода „Азовстал“ и „ММК Илича“ в Мариупол бяха разрушени и официално са фалирали.

Оставащите заводи изпитват затруднения заради спирането на тока.

„Прекъсването на тока за компании като нас е голям проблем“, казва Мауро Лонгобардо, генерален директор на "АрселорМитал Кривий Рих".

Компанията неотдавна започнала да внася ток, но разходите били високи. Той не дава повече подробности.

Електрическата система на Украйна е свързана с европейската, където цените са по-високи, и тя внася енергия от съседна Словакия.

Енергийните дефицити не са единственото предизвикателство за "АрселорМитал".

Складът ѝ в Кривий Рих, на около 400 км югоизточно от Киев, бил ударен от три руски ракети в началото на декември и един служител бил убит, казва Лонгобардо.

Минен комплекс на "АрселорМитал" в неотдавна освободен район бил пълен с мини и голяма част от свързаната инфраструктура е повредена.

Логистиката е друго главоболие за компанията, която изнасяше до 80% от производството си. Русия блокира черноморските пристанища на Украйна и Лонгобардо трябвало да работи по нови маршрути за износ през Полша.

Въпреки предизвикателствата "АрселорМитал", най-големият чуждестранен инвеститор в Украйна, е решен да остане.

Най-големият работодател в Кривий Рих, родното място на Зеленски, компанията има 26 хил. служители въпреки спада на производството. Лонгобардо съобщава, че "АрселорМитал" ще инвестират 130 млн. долара тази година. Такива планове са рядкост сега.

Перспективите за някои други сектори са по-положителни.

Данни на министерството на икономиката показват, че Украйна е внесла 669 400 генератора миналата година, включително над 300 хил. само през декември. Панашенко отбелязва, че 52 от 82 магазина на „Новус“ вече са снабдени с генератори.

Вавришчук смята, че икономиката продължава да се приспособява и сектори с високо държавно финансиране ще се възползват най-много.

Но очевидни рискове за сигурността възпират частни инвестиции, които са много важни за стабилно възстановяване.

Украйна се представя колебливо в привличането на частни чуждестранни инвестиции. През 2021 г. тя беше поставена на предпоследно място в Европа в индекса за възприемане на корупцията на „Трансперънси Интернешънъл“, като след нея остана само Русия.

Вавришчук отбелязва, че страната ще трябва да приложи върховенството на закона, да гарантира прозрачност и честна конкуренция.

„Участието в следвоенното възстановяване може да бъде привлекателно за инвеститори. Но все пак трябва да отговорим на всички тези проблеми – прозрачност и корупция, които нямахме време да разрешим преди началото на войната“, отбелязва той.