С проточването на войната в Украйна икономиката на Европа поддава

2022 г. трябваше да бъде звездната година на Европа. Еуфорично харчене на пари от страна на потребителите в комбинация с щедри държавни помощи трябваше да задвижат икономиката и да се завърне усещането за нормалност след две ужасни пандемични години. 

Но всичко това се промени на 24 февруари с нахлуването на Русия в Украйна, пише в свой анализ Ройтерс. Нормалността изчезна и кризата стана постоянна. Рецесията вече е почти сигурна, инфлацията наближава двуцифрени числа, а зимата с очакван недостиг на енергия бързо наближава.

Макар и мрачна, тази перспектива вероятно ще се влоши допълнително, преди да настъпи значително подобрение през 2023 г. 

„Кризата е новото нормално“, казва Александър Бомпард, главен изпълнителен директор на френската верига супермаркети Carrefour. „Това, с което бяхме свикнали през последните десетилетия – ниска инфлация, международна търговия – свърши“, заяви той пред инвеститорите. 

Промяната е драстична. Преди година повечето анализатори прогнозираха икономически растеж през 2022 г. от близо 5%. Сега зимната рецесия се превръща в основен случай. Инфлация в еврозоната. Графика: Ройтерс

Засегнати са както домакинствата, така и бизнесът, тъй като последиците от войната - високите цени на храните и енергийните продукти - сега се влошават от опустошителна суша и ниските речни нива, които затрудняват транспорта.

На равнище от 9% инфлацията в еврозоната е на нива, невиждани от половин век, и намалява покупателната способност, като натрупаните излишни пари отиват за бензин, природен газ и основни храни. 

Продажбите на дребно вече падат месеци преди началото на отоплителния сезон и купувачите ограничават покупките си. През юни обемите на продажбите на дребно са намалели с близо 4% спрямо година по-рано, водени от спад от 9% в Германия. 

Потребителите се обръщат към дискаунт веригите и се отказват от висококачествени продукти, преминавайки към по-евтини марки и пропускайки някои покупки.

„Животът става все по-скъп и потребителите не са склонни да консумират“, заяви пред репортери Робърт Генц, съизпълнителен директор на германския търговец на дребно Zalando. Снимка: Mikael Sjoberg/Bloomberg

Досега предприятията се справят добре благодарение на ценовата си мощ поради постоянните ограничения на предлагането. 

Но енергоемките сектори вече са потърпевши. Близо половината от капацитета за топене на алуминий и цинк в Европа вече е изключен, а голяма част от производството на торове, което разчита на природен газ, е спряно. 

Туризмът е рядко положително изключение благодарение на желанието на хората да похарчат част от натрупаните спестявания и да се насладят на първото си безгрижно лято от 2019 г. насам. Но дори туристическият сектор е затруднен от недостиг на капацитет и работна ръка, тъй като работниците, уволнени по време на пандемията, не желаят да се върнат. 

Ключови летища като това във Франкфурт и Хийтроу в Лондон бяха принудени да ограничат полетите просто защото им липсваше персонал, който да обслужва пътниците. В амстердамското летище Схипхол времето за изчакване може да се проточи до четири или пет часа това лято. Авиокомпаниите също не успяват да се справят. Германската Lufthansa беше принудена да публикува извинение към клиентите си за хаоса, като призна, че е малко вероятно той да намалее скоро.

Рецесия на хоризонта

Тези проблеми вероятно ще се задълбочат, особено ако Русия намали допълнително износа на природен газ. „Газовият шок днес е много по-голям; той е почти двойно по-голям от шока през 70-те години с петрола“, коментира Каролайн Бейн от Capital Economics. „Видяхме 10 до 11-кратно увеличение на спот цената на природния газ в Европа през последните две години“, посочва тя. 

Въпреки че ЕС има планове за ускоряване на прехода си към възобновяема енергия и отказ от руския газ до 2027 г., което да го направи по-устойчив в дългосрочен план, недостигът на доставки го принуждава да се стреми към 15% намаление на потреблението на газ тази година.

Но енергийната независимост има цена. За обикновените хора това ще означава по-студени домове и офиси в краткосрочен план. Германия например иска обществените пространства да се отопляват само до 19 градуса по Целзий тази зима в сравнение с около 22 градуса по-рано. Освен това предстоят и по-високи разходи за енергия и следователно инфлация, тъй като блокът трябва да се откаже от най-големите си и най-евтини енергийни доставки. Икономически изненади по данни на ЕЦБ. Графика: Ройтерс

За предприятията това ще означава по-ниско производство, което допълнително подкопава растежа, особено в индустрията. 

Цените на газа на едро в Германия, най-голямата икономика в блока, са се увеличили пет пъти за една година, но потребителите са защитени от дългосрочни договори, така че въздействието досега е било много по-ограничено. Все пак те ще трябва да платят определена от правителството такса и след като договорите изтекат, цените ще скочат, което предполага, че въздействието просто ще дойде със закъснение, оказвайки постоянен възходящ натиск върху инфлацията. 

Ето защо много икономисти очакват Германия и Италия, като едни от икономиките с най-силна зависимост от газа, да навлязат скоро в рецесия. Въпреки че в САЩ рецесията също е вероятна, нейният произход ще бъде съвсем различен.

Лъч надежда

Борейки се с нажежения трудов пазар и бързия растеж на заплатите, Федералният резерв на САЩ повишава бързо лихвените проценти и даде да се разбере, че е готов да рискува дори страната да изпадне в рецесия, за да укроти инфлацията.

За разлика от това, Европейската централна банка увеличи лихвите само веднъж, връщайки ги до нулево равнище, и действа предпазливо, като има предвид, че повишаването на цената на заемите на силно задлъжнели страни от еврозоната, като Италия, Испания и Гърция, може да подхрани притесненията относно способността им да продължат да плащат дълговете си. 

Но Европа ще навлезе в рецесия и с някои силни страни.

Заетостта е рекордно висока и фирмите се борят с нарастващия недостиг на работна ръка от години. Това предполага, че компаниите ще се стремят да задържат работниците си, особено след като се насочват към спада с относително силни маржове. Това пък би могло да поддържа покупателната способност, водейки до сравнително плитка рецесия със скромно покачване на сегашния рекордно нисък процент на безработица.

„Виждаме продължаващ остър недостиг на работна ръка, исторически ниска безработица и голям брой свободни работни места“, каза членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел пред Ройтерс по-рано. „Това вероятно означава, че дори да навлезем в криза, фирмите може да са доста неохотни да съкращават работници в широк мащаб.“