Л. Попйорданов: Банско не трябва да се разширява повече

Някои от изоставените хотели например може да се превърнат и в центрове на занаятите. Щом не могат да ги напълнят с туристи, нека да ги напълнят със занаяти, да се инвестира в място за занимания и хората сами да си правят сувенири, в това има повече бизнес отколкото в сувенири внесени от Китай. Смятам, че това трябва да е и предназначението и на бившия ЦУМ в София – държавата да го откупи и да го превърне в място за българските занаяти, концертна зала, място за посрещане на туристите в центъра на града.

По същия модел се развива и морския ни туризъм...

Слънчев бряг вече може да се разглежда като сателитен град на Бургас, подобно на някои морски градове в Бразилия или Испания. Това, което се очаква от Министерството на туризма и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е да намерят подхода, за да се спре туристическото строителство, да се направи анализ на състоянието до момента, какво има смисъл да се прави оттук нататък и да се дадат верни насоки на тези, които искат да инвестират в нещо. Няма истински, интересни, интелигентни атракции, които да привлекат хора с пари. Няма неща, свързани с деца. Това, което се предлага, не е интересно. Замърсяването също е огромно. Това е работа на национален проект, който не трябва да е кампаниен, а и не трябва да се чака само на „зелените“ организации. „Зелените“ организации са „виновни“ за това, че природните паркове се изчистиха. Това обаче не може да замени отговорността на държавата. Тя трябва да влезе в своите права на собственик. Тази собственост трябва да се управлява, да се създават работни места. Това ще бъде новина и за туристите – и местните, и чуждестранните, че най-после сме започнали да се осъзнаваме като държава.

Асоциацията правила ли е изчисления какъв е приблизителният дял на алтернативния туризъм от общия, какъв потенциал би могъл да достигне и какви ефекти съответно би имало от този достигнат потенциал?

Консолидираният продукт на алтернативния туризъм е между 25 и 30 млн. лева, което е много малко. В случая говорим за бизнеса, който е прозрачен, но „сив“ сектор има в целия туризъм, и при големите играчи. Имаме амбиция тази година да съберем релевантна статистическа информация за това, което произвеждат членовете на БААТ, какви данъци сме платили и колко работни места сме създали. Трябва да се работи с числа, защото само това е меродавно. Същото съм предложил и на общото събрание на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенции – да се събере същата информация от всички членове. Тогава ще имаме пълно основание да предявяваме и претенции, но трябва да стъпим на конкретни данни. В момента в Министерството на туризма също има амбиция да се събере статистика. Туристическият сектор реално е един от най-големите работодатели в България, но и един от най-лошите, с най-ниските заплати, със сезонен характер, заради който персоналът е зает с постоянна миграция между зимните и летните курорти. Имаме амбиции да продължим да развиваме и проекта „Зелена къща“, за който подкрепа имаше само от бившата Агенция по туризма.

Кое място за настаняване е всъщност „зелена“ къща?

Това е едно съчетание на стандарти, свързани с екологосъобразност, гостоприемство и проактивно предприемачество. Нашите „зелени“ къщи са лицата на местните общности, които стоят зад добрите проекти в тези общности и заразяват и всички останали, предават разбирането за правене на бизнес, живеене, за готвене ако щете на своите клиенти. Ние трябва да разберем как по-щадящо да живеем, да се храним, да пътуваме, да правим туризъм, това е една от мисиите на членовете в „Зелена къща“. Това е послание за промяна.

В този смисъл се връщам пак на Банско. Четох за намерението на кмета на градчето да създаде продукти „Произведено в Банско“. Това е много добра идея, която подкрепяме. Не е нужно да чакаме да се открият фабрики и заводи в Банско. Достатъчно е хотелите да купуват храната от Родопите и Пирин например, да се отворят към всички производители по долината на Струма и Места и в Родопите, които произвеждат всякакви продукти. Това също ще бъде много силно послание към туристите, защото храната ще бъде с по-добро качество и нисък въглероден отпечатък, и би могло да съдейства за вдигане на цените.

Ако рекламираме България като дестинация за алтернативен туризъм, какъв е потенциалът на отделните региони, който да ги откроява?

Има райони с високи планини – Витоша, Рила и Пирин, които оформят естествен път за пешеходен и приключенски туризъм, ски и т.н. Родопите са отделен район – единствената населена планина в България с цялото богатство на фолклора, на религиозно-етническото разнообразие, на екосистемите. Ако тръгнем от Места и стигнем до Свиленград, това е едно пътуване във времето из стара Европа. Важно е обаче да се запазят горите, защото горите в България са обект на поголовно изсичане. Това е решение, което трябва да се вземе на най-високо ниво, а правителство се държи изключително безотговорно по този въпрос.

Друг регион е Стара планина. Дунавската равнина, бих казал, че има изключителни перспективи за развитие като туристическа дестинация. Трябва да прегърнем идеята, че сме дунавска страна, а не да продължаваме да гледаме на реката като на бариера, на пречка. Там има възможности и за винен, и за културен туризъм. Бих казал, че Тракия и Розовата долина са дестинациите – врата към българското вино и легендите за траките. Траки и вино – тези две неща са свързани и не бива да се разделят. Имаме и Черноморието, където също трябва да се случат някои неща.

Как според Вас се разви проектът за Долината на тракийските царе?

Не мога да кажа точно. Мисля, че като цяло тези проекти не се основават на една местна динамика и на решения във времето за период от 20-30 години, обсъдени с местната общност и тя да ги е приела. Това е проект, с който са усвоени едни пари и след края му... Ако след него няма предприемачи, които да продължат, проектът е бил безсмислен. За съжаление повечето проекти в България са лоши и тук е мястото на нашата държава да работи за това хората да се срещат, да се създаде процес на комуникация, споделяне и доверие. В този регион обаче Стара Загора е изключително интересен град, с много добро развитие, страхотни музеи, хубава паркова среда, хотели с отношение към кухнята и качествената храна. Градът е много добър пример за модерно и устойчиво развитие.