Л. Попйорданов: Банско не трябва да се разширява повече

Трябва да се намери решение и на проблемите на приемащите туроператори, които са поставени в изключително неблагоприятна ситуация. Те изнасят продукт и услуги, които в други случаи биха били без ДДС, но специално за ЗДДС те плащат ДДС, а тези, които изпращат и изнасят БВП, не плащат ДДС. Това ми се струва парадоксално и го има само в туризма. Необходими са финансови инструменти за подкрепа, държавата да се бори и да подкрепя тези, които създават БВП, плащат данъци, а не тези, които изнасят БВП.

Освен рекламна кампания, стратегия и финансови стимули, какво още може да се направи?

Има много европейски програми и за щастие една част от тях не се управляват от българското правителство. Програмите за трансгранично сътрудничество също представляват добра възможност. Министерството, което според нас е призвано да направи нещо за тези райони, е Министерството на земеделието и храните с Програмата за развитие на селските райони, която както знаете обаче изостава с 1 година по отношение на мерките, свързани със селския туризъм. Очевидно това за тях не е приоритет.

Когато говорим за този туризъм, ние не говорим само за туристически предприемачи. Не можем да разглеждаме този туризъм откъснат от земеделието или горското стопанство. Това, което хората търсят, е храна – домашно произведена и качествена, българска. Това е най-доброто послание. Благодарение на тази толкова различна и богата география ние имаме най-различни кухни – Странджанска, Черноморска, от Стара планина, Родопска, Пиринска... Ние имаме и различна архитектура. Това е изключително интересна възможност да се изгражда туристически продукт. Тази кухня обаче трябва да стъпи върху развитието на земеделието. Това трябва да се насърчава по други мерки.

Министерството на регионалното развитие също има какво да направи. Става дума за инфраструктура. Не можем да говорим само за магистрали, практически не се прави нещо особено за железниците, освен да се говори за разпродаване. Железниците трябва да се развиват, общественият транспорт като цяло също, трябва да се помага за достъпността до малките селища и до дестинациите. Това прави възможен живота там, би накарало много хора от градовете да отидат и да се установят там, защото качеството на живот там е по-добро. Ако направим България достъпна за българите, тя ще е привлекателна и достъпна и за чуждите туристи.

Има ли местни общности и региони, които са успели да се развият добре, въпреки липсата на подкрепа?

Родопите са един такъв пример. Има жизнени ядра на инициатива, които са налице, защото Родопите никога не са били фокус на големия бизнес в туризма, с изключение на Смолян, Чепеларе и Пампорово. Те са били винаги една гранична зона, изоставена на себе си, където хората винаги е трябвало да си помагат, да бъдат заедно и да се борят. Освен това хората там са естествено гостоприемни. Тези качества те са ги запазили и имат и предприемчивостта. Това е мястото с най-много къщи за гости. Казвам къщи за гости, а не вили, защото има много къщи край Стара планина, но там хората предпочитат да ви дадат ключовете и вие да се оправяте сами. В Триград има много успешни практики. Преди години събрахме в едно издание български и френски опит „Устойчив и отговорен туризъм. Добри практики от България и Франция“. Зад някои от тези примери има 20-годишна история, която се развива без помощта на държавата и ще продължава да се развива без помощ от държавата. Това е оптимистично.

Сред добрите примери са Източните Родопи с „Новото тракийско злато“, а и не само. Имаме Златоград с много добро развитие и големи инвестиции на един бизнесмен, който прави много, за да постави Златоград на картата на туризма, на картата на културното наследство, да припомни какво има в Златоград, да възстанови града. В Стара планина също има добри примери, но бих казал, че има повече отличен потенциал.