Л. Попйорданов: Банско не трябва да се разширява повече

Любомир Попйорданов е основател на туроператорската агенция “Одисея-ин”, както и на “Зиг Заг Холидейз”. Сред учредителите на Българската асоциация за алтернативен туризъм, а в момента е председател на Управителния съвет на организацията.

С Любомир Попйорданов разговаряме за бъдещето на българския туризъм и потенциала за развитие на т.нар. алтернативен туризъм.

- Господин Попйорданов, т.нар. „алтернативен“ туризъм в много държави е всъщност сред водещите форми на туризъм. Къде стоим ние на този фон?

- Във Франция приключенският и селски туризъм донякъде са основна форма на туризъм, в Италия също. Сърбия, която е една неразвита туристическа дестинация, още не е направила своя продукт, но маркетинговите усилия са в тази посока. Говори се за зелена и вкусна Сърбия и това намира все по-голям прием сред хората. Сърбите не си задават въпроса дали искат да са зелена и вкусна дестинация. Същевременно в България това се „пришива“ като вредно послание на екологични организации, а всъщност тези послания са плод на здрав разум. Нашата дестинация предполага един устойчив, мек откъм въздействие върху природата и културните дадености туризъм.

Алтернативният туризъм обобщава много неща. Организацията ни има нов устав отскоро, регистриран е и новият  Управителен съвет, а в документа са редефинирани понятието „алтернативен туризъм“ заедно с целите на асоциацията. Това е туризъм на малките групи, които пътуват и се интересуват от своя отпечатък върху природата и местните общности. Алтернативният туризъм е събирателен от приключенски, селски, еко туризъм, може да бъде и винен туризъм, културно-познавателен туризъм. Не говорим за чартъри, за автобусите, които изсипват 40 или 60 китаеца в едно село. Говорим за хора, които ще отидат до набелязаното място по по-щадящ начин – например пеша или с велосипед, или с малък микробус, които желаят да споделят своето време с местните общности, а не само да ги снимат, които се вълнуват от тяхното благоденствие.

Ако запазим местните общности там, където са, ние запазваме природата, местния поминък, традициите, работим за това да няма безработица в градовете и социално изключване, работим за хармония, хората да имат достойно място в обществото и да се чувстват добре на мястото, на което са родени. Ако населението напусне тези райони, това ще създаде вакуум и или ще дойде друго население, или всичко ще запустее. За съжаление, в България имаме много такива райони.

И за да завърша по това понятие – нашата асоциация е в обществена полза и за съжаление или пък за радост е поела тежестта да върши работата на държавата. Това не е по силите на една организация, която не ползва никакви пари от държавния бюджет, но го правим, защото считаме, че това е нашето призвание. Нашите членове - къщи за гости, специализирани  туроператори и парковите администрации, дават най-доброто от себе си. Това не е голям бизнес и фактът, че няма големи инвеститори в него потвърждава, че това не е интересно за тези, които търсят бързо обръщане и обороти. В други държави – във Франция, и в Германия ако щете, къщите за гости и малките хотели са в основата на туризма. Тези държави са успешни, защото малките и средни предприемачи са основните данъкоплатци, многобройни са, чувстват се добре и комфортно, държавата работи за тях и те работят за държавата.

За тези 26 години пазарна икономика, държавата по никакъв начин не е помогнала нито на къщите за гости и тяхната реклама, нито на рекламата на планинските и селски дестинации. Има някои кампании, които по някакви случайни или не причини имат досег с алтернативния туризъм. Те обаче не са част от стратегия за развитие на тези райони. Приемаме, че има добра идея, но ако няма следваща стъпка, усилията са били безсмислени. Ние искаме не кампания, а последователни действия, да престанем да говорим за инвеститори първи клас и как да се подкрепят те, защото не те дават богатството на една страна. Трябва да се подкрепят малките и средни предприемачи и е необходимо и в Закона за туризма, и в други закони, които имат отношение към тази материя, да се работи за облекчаване условията на тези, които са решили, че ще правят това.