Пенсионно-осигурителната система - бомба с блокиран часовников механизъм

Дори и Световната банка очерта демографската криза в страната като най-сериозният проблем и предизвикателство пред българската икономика. В съвсем обозримо бъдеще не само, че няма да има достатъчно хора, които да издържат системата, но няма да има и кой да работи, което предполага „внос“ на работна сила, особено квалифицирана, а също и отлив на инвеститори.

Синдромът на щрауса обаче е замъглил силно и без това тежко пострадалото от силното политическо късогледство зрение на управляващите, без значение дали предишни, или сегашни и от чие правителство. Вместо да търсят дългосрочно решение на проблемите, хоризонтът за пореден път е ограничен в рамките на един мандат – т. е. с продължителност до 4 години.

Прави впечатление, че досега всички действия, сочени за „реформи“ на пенсионно-осигурителната система, представляваха мерки, затрудняващи изхода от нея – увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране, прието от предишното правителство, отряза пътя към пенсията на хиляди българи през миналата и тази година, а бъдещето на други десетки хиляди, на които им предстои пенсиониране след няколко месеца – до година-две, е неясно, тъй като сегашното правителство предлага стопиране на процеса.

В концепцията за насърчаване на активния живот на възрастните хора до 2030 г. пък залегна доброволната и задължителна застраховка „Достойни старини“, за която още няма ясни параметри - още един своеобразен данък върху труда, който да се трупа в целеви фонд и да се ползва в подкрепа на пенсионерите.

Ясно е, че няма как да се мине без стъпки по затрудняване на изхода от системата, но не се виждат никакви мерки на нейния „вход“ - стимулиране плащането на пенсионно-осигурителните вноски, изваждане на реалния осигурителен доход „на светло“, което ще доведе и до ръст на постъпленията в общественото осигуряване, засилване на ролята на т. нар. втори стълб при пенсионното осигуряване и насърчаване на личните спестявания (инвестиции) за старини, ограничаване на „сивия“ сектор в икономиката, стопиране на корупционните практики, благодарение на които хиляди хора получиха инвалидни пенсии без да имат никакви здравословни проблеми, преференциите при пенсиониране, от които се ползват служителите в силовите ведомства и структури, изравняването на пенсионната възраст за мъжете и жените и т. н.

Решенията няма как да прости и лесни, няма как да се сложат в мандатни рамки и най-важното – няма как да се харесат на електората. Бягството от отговорност също няма да реши проблема, вече дори не може да отложи решението. Времето за тотално преосмисляне на пенсионния модел безвъзвратно настъпи и ако никой не се съобрази с това, избухването на пенсионната бомба няма как да бъде спряно, дори и от блокиралия й часовников механизъм.