„Няма никакъв спор, че неплащане на поети ангажименти има проциклично влияние и пречи на икономическото възстановяване. Това понижава доверието в държавата и поражда негативни последствия. Поражда се и въпросът, ако всички разходи са отнесени по съответните бюджети на министерствата, какво се случва като възникнат непредвидени и неотложни? Продължаваме ли със стратегията да не плащаме и да се преструваме, че проблемите не съществуват?“, пита той.
Позицията на Росен Плевнелиев за дълга Петър Чобанов определя като некоректна и тенденциозна. Нелогично според финансовия министър е и обвързването на вземането на заем с финансирането единствено на текущи разходи.
„Категорично не се взема заем с подобна цел. Обвързването на допълнителния лимит за дълга с конкретни разходи, като например социалния пакет от 40 млн. лв., не е коректно. Този лимит за новоемитиран дълг през 2013 г. се актуализира поради извънредната емисия през февруари, която го изчерпва. Той служи за попълване на фискалния резерв за постигане на минимално изискуемото му ниво по закон, както и за осигуряване на резерв за посрещане на предстоящите плащания в началото на 2014 г.“, посочва финансовият министър.
„Посочените аргументи за липса на анализ по отношение на оптималното ниво на фискалния резерв са неоснователни към настоящия момент, но могат да бъдат отправени към момента на съставяне на бюджета“, коментира той и допълва, че „през последните години на фискалния резерв беше гледано единствено като на „касичка“, от която само се вадят средства“.
Ветото ще ограничи и времевия прозорец, в който може да се привлече допълнителния дълг, посочва Петър Чобанов. „Миналата година Дянков разполагаше с 12 месеца за 1,7 милиарда лева. Ние ще разполагаме само с 3 месеца, защото актуализацията ще влезе в сила най-рано в средата на септември, което ограничава възможните опции за привличането на този ресурс“, коментира той.
„Негативната риторика, невярната и тенденциозно подвеждаща интерпретация на цялостната проблематика, свързана с публичните финанси, в т.ч. особено по отношение на суверенния дълг, крие в себе си сериозни рискове от затруднения при пласирането на дълг, нарастването на цената на финансиране и от там повишаване на разходите за неговото обслужване от бюджета. Материализацията на подобни опасения изискват осъзнаване за и носене на отговорност от страна на тези, които са ги породили“, казва министърът.
„Ветото е най-сериозният инструмент за реакция, но в случая се използва за възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството, насочена към предсказуемост, изрядност в отношенията и солидарност към уязвимите социални групи“, заключава той.