Новата ос Русия-Китай: Бъдещият световен ред зависи от няколко въпроса

Visa не е заменена от китайски кредитни карти

В момента изглежда е достигнат друг предел на партньорството, тъй като китайските компании се опасяват, че Западът ще им наложи санкции за нарушаване на санкциите срещу Русия. Китайският доставчик на банкови карти Unionpay например не е запълнил празнината, оставена от оттеглянето на компаниите за кредитни карти Matercard и Visa от Русия. Създадената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции AIIB засега спира „всички дейности, свързани с Русия и Беларус", като се позовава на войната в Украйна.

Междувременно руският мениджър Кирил Четирин от компанията за осветление „Денкирс Рус“залага на Китай: „Разширяваме сътрудничеството си с китайски и азиатски партньори. Ако това сътрудничество не се осъществи, нашата компания най-вероятно ще трябва да затвори, тъй като производството в западните страни е или безумно скъпо, или невъзможно“. От друга страна, в Индия и Виетнам качеството на производството не било достатъчно добро. 

Фолкер Трайер, ръководител на отдел "Външна търговия" в Асоциацията на германските индустриално-търговски камари (DIHK), анализира ситуацията така: „Според сведенията на DIHK, получени на място, Китай се опитва целенасочено и твърдо да отстоява икономическите си интереси в Русия". В Русия китайските инвеститори са в очакване, особено в автомобилната индустрия, за да запълнят празнините, оставени от германските и френските производители.

Трейер пояснява, че „засега обаче потенциалните китайски инвеститори играят на време, за да намалят цените за навлизане, но и за пълно превземане на фабриките, доколкото е възможно, и за да наложат собствените си условия“. 

В чувствителните области обаче китайските компании действат предпазливо. Например DJI, най-големият производител на дронове в света, базиран в Шънджън, преустанови дейността си в Русия и Украйна, след като Киев го обвини, че дроновете му се използват от руската армия.

Висш ръководител от германската промишленост, който е работил в Китай и Русия, също отбелязва, че Китай се въздържа от доставки на високи технологии за Русия. Според него Китай има ясно технологично предимство и гледа на Русия като на обикновен доставчик на суровини. „Пекин е на върха, а Москва - на дъното", казва мениджърът.

Владимир Путин направи специално съобщение за Източния икономически форум във Владивосток в началото на септември. В града с 600 000 жители, намиращ се на седем дни път от Москва по Транссибирската железница, той не само се обяви срещу политиката на санкции на Запада. Но Путин също така обяви, че в бъдеще Китай вече няма да плаща на руската група „Газпром" за газа си в щатски долари, а наполовина в руски рубли и наполовина в китайски юани.

Според главния икономист на Natixis Гарсия Херео това е стимул за китайската валута: този ход показва, че ренминби, официалното наименование на китайската валута, се превръща във „важна резервна валута в определена екосистема". Все още не е ясно колко голяма ще бъде тази екосистема. Тя подозира, че освен Русия първоначално в нея могат да се включат Иран и Северна Корея, както и други страни.

В стремежа си все повече да изтласква долара от руската външна търговия, контролираната от държавата голяма банка „Сбербанк" също започна да предлага кредитни линии в юани на руски компании. „Сбербанк“ планира да пласира облигации на стойност до шест милиарда юана, за да предложи съответно корпоративни кредити“, съобщи във Владивосток вицепрезидентът на кредитора Александър Ведяхин.

Втората по големина банка в Русия ВТБ, която също е контролирана от държавата, ще започне да предлага корпоративни кредити в юани до края на годината, заяви главният изпълнителен директор Андрей Костин. Заобикаляйки международната платежна система Swift, ВТБ, която е подложена на санкции, също така прехвърля юани между Русия и Китай. Според Костин до средата на 2023 г. обемът на тези сделки ще се увеличи пет пъти.

Очаква се китайските кредитори да спасят бюджета на Русия: Руското министерство на финансите иска да пусне на пазара държавни облигации, деноминирани в юани. Целта е да се привлекат средства именно от китайски инвеститори. Въпреки това обаче следва да се напомни, чеденоминирани в юани държавни облигации се обсъждат в Русия от 2014 г. насам, но все още не са реализирани.

Русия е затънала в дългове

Русия отчаяно се нуждае от китайските пари. Защото Москва изпитва все по-големи трудности при събирането на всички важни данъци. За първи път от финансовата криза насам Министерството на финансите отчете бюджетен дефицит за август и очаква държавният бюджет да бъде на червено поне до 2025 г. Само през настоящата година държавните разходи ще надхвърлят приходите с равностойността на 28 милиарда евро.

Този път във Владивосток присъства и Ли Джаншу, настоящият номер три в Комунистическата партия. Както се вижда от видеозаписи, Ли изразява разбиране към руската страна по „украинския въпрос" и обещава „подкрепа чрез координирани мерки". Путин и Ли Джаншу, настоящият номер три в Комунистическата партия, по време на форума във Владивосток. Снимка: EPA/YEGOR ALEYEV

Предвид подбора на думите западните медии спекулираха дали обещанието за помощ надхвърля предишните прояви на солидарност. Китайските медии изобщо не споменават изявленията на Ли. Според експерти това е показателно за разминаването между това, което Москва иска, и това, което Пекин е готов да даде.

Това е очевидно и във военно отношение. В началото на септември съвместната военна маневра „Восток-22" в Сибир трябваше да бъде демонстрация на приятелство. Според собствената ѝ информация Москва е изпратила 50 000 войници на маневрите в далечния изток на страната. Ученията се провеждат във въздуха, на сушата и в Японско море. Според британското министерство на отбраната максималният брой на войниците е 15 000 души.

Досега Пекин се е въздържал от военна подкрепа, както съобщават няколко експерти. Не са известни доставки на оръжие след нападението на Русия срещу Украйна. Междувременно Китай изпревари Русия в тази област.

В момента Пекин модернизира въоръжените си сили, за да демонстрира своята сила. По брой на корабите военноморският флот дори изпреварва този на САЩ. Въпреки това Китай технологично отстъпва на западните оръжейни системи, както съобщават оръжейните експерти.

Русия може да се възползва от китайската военна помощ. Москва не може да осигури резервни части за танкове и боеприпаси, тъй като много заводи за отбрана са спрени в резултат на санкциите. „Липсват най-вече полупроводници, които Русия досега не е успяла да произведе сама", казва експертът по сигурността Матиас Вахтер. Той е ръководител на отдела за тази област във Федерацията на германската индустрия (BDI). Според експерти обаче полупроводниците ще бъдат контрабандно внесени от Китай в Русия през Казахстан. Не е ясно дали това се случва с одобрението на Пекин.