Новата ос Русия-Китай: Бъдещият световен ред зависи от няколко въпроса

Тръбопроводът е в експлоатация от 2019 г. насам. През същата година двете страни взеха решение за втори газопровод – „Силата на Сибир 2", по който за първи път ще може да се доставя газ за Китай от газовото находище Ямал в Западен Сибир, от което досега се снабдяваше Европа. Строителството трябва да започне след две години. Кога обаче ще бъде завършен тръбопроводът, все още е напълно неясно.

Войната на Путин в Украйна през тази година генерир втори тласък в икономическите отношения с Китай. Само няколко часа след началото на войната през февруари китайските митнически власти обявиха, че облекчават ограниченията за внос на пшеница от Русия.

Ходът е бил договорено предварително, но моментът бе важен. Китай се възползва и от възможността да купува петрол, по-специално от Русия, но също така въглища и газ с големи отстъпки. Както показват данните на доставчика на информация за суровините JLC, през юли Народната република се е снабдила с руски петрол, който е бил средно с почти една пета по-евтин от петрола от Саудитска Арабия; сега Русия е най-важният доставчик на петрол за Китай.

Само между януари и август китайско-руската двустранна търговия се е увеличила с общо 30%.

Според американския мозъчен тръст Peterson Institute от икономическа гледна точка това е още една стъпка към формирането на опасен блок: САЩ продават повече енергия на Европа, а Китай купува повече от Русия.

„Преместване на столицата на Русия в Азия“ 

Най-радикалното предложение за новата ера на руско-китайската ос беше направено веднага след инвазията на Русия в Украйна от Олег Дерипаска. Потърпевш от западните санкции, шефът на руски компании за алуминий, енергетика и автомобили предложи: Русия трябва да премести столицата си от Москва в азиатската част на гигантската империя. „В бъдеще интересите на Русия са в Азия", каза Дерипаска.

„Толкова сме привързани към Запада, те не ни искат, трябва да забравим за тях“. И ако не столицата, според него поне компаниите трябва да преместят част от управлението си в Сибир.

Иван Суженко, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания към руското Министерство на външните работи, говори за „дезападизация", която страната преживява „в условията на възход на незападните страни, появата на големи алтернативни пазари за енергийни ресурси и разочарованието от неуспешните опити за се присъедини към европейското семейство на равна нога“. 

Но Суженко е загрижен и за това какво ще поиска Китай за своята подкрепа. Има искания за преференциално третиране на китайските инвеститори в пристанищната инфраструктура, например. Специалистът предупреждава: „Раздялата със Запада и преориентирането към Китай не бива да означават изпадане в нова зависимост“. 

Експертът по Китай Александър Габуев дори нарича Русия „новият васал на Китай". Решението на Путин да нахлуе в Украйна и последвалата остракизация от страна на Запада принуждават Русия „смирено" да се обърне към Китай, пише изследователят от американския мозъчен тръст Carnegie Endowment for International Peace в списание Foreign Affairs. Според него зависимостта на Кремъл от Китай води до „огромно предимство в съревнованието на Пекин с Вашингтон".

Предвид нарастващото си влияние Пекин ще може да издейства от Москва това, което беше немислимо преди година: достъп до най-модерните руски оръжия и техните проекти. Преференциален достъп до руската Арктика. Или пък отстъпване пред китайските интереси в областта на сигурността в Централна Азия, някои от които противоречат на руските интереси.

Малко преди срещата си с Путин в Самарканд Си се срещна с президента на Казахстан и заяви, че Китай подкрепя суверенитета на страната. Това е послание към Путин: „Владимир, прави каквото си искаш в Европа, но тук, в региона, аз отговарям, ти не пипай нищо“. Русия традиционно разглежда бившата съветска република Казахстан като част от своята сфера на интереси.

Колко неравностойни са отношенията между Москва и Пекин, се вижда от данните за търговията: „За Русия търговията с Китай е много по-важна, отколкото обратното", казва Себастиан Хопе от Института за източноевропейски изследвания към Свободния университет в Берлин.

От гледна точка на Русия Китай е най-важната страна за износ и внос. Делът ѝ в общия износ на стоки е 13,9%. По отношение на вноса Китай доставя 24,8% от него. От друга страна, за Китай Русия дори не фигурира сред петте най-важни експортни пазара, а по отношение на вноса е едва на десето място. От гледна точка на Русия Китай е най-важната страна за износ и внос. Делът ѝ в общия износ на стоки е 13,9%. Снимка: Bloomberg LP

Вместо това най-важната страна за износ на Китай е САЩ. Хопе заключава: „Китай може да спечели много повече на световния пазар, отколкото в Русия. Това определя тактическите и стратегическите действия на Си. За разлика от Путин китайският лидер се интересува от глобална система, в която Китай да играе ролята на централен полюс, казва изследователката на Китай Надин Годехард от фондация "Наука и политика" (Stiftung Wissenschaft und Politik).

Предвид проблемите с растежа на китайската икономика и високата безработица сред младежите, Си няма да иска да рискува допълнителни икономически проблеми със САЩ и Европа. Нещо повече, първият му приоритет ще е да бъде утвърден за своя исторически трети мандат на конгреса на Китайската комунистическа партия на 16 октомври, пояснява Годехарт.