Молдова ли е следващата?

Молдова е малка, тясна и уязвима страна. На нейна окупирана територия, известна като Приднестровието, има гарнизон с руски офицери, а страната редовно чува заплахи от Кремъл и неговите агенти, които предполагат, че след като Украйна бъде заличена от картата, тя е следващата цел.

В една по-здравословна Европа населението от едва 3,3 млн. души, говорещо предимно румънски, би могло да бъде попитано дали иска да се присъедини към Румъния, от която Молдова някога бе част. Но сталинистката намеса в границите и руските твърдения за национален интерес оставиха решаването на този въпрос за времето, когато руската армия няма да е толкова заета, пише в свой анализ за Europe's Edge Давид Кириченко.

Амбициите на Владимир Путин със сигурност включват велика Русия, която да обхваща и цяла Молдова. Ето защо би било разумно Западът да започне ранна подготовка, за да помогне за защитата на страната и да не повтаря грешката, допусната в Грузия или Украйна, а именно да изчака Русия да нахлуе, преди да реагира.

В миналото Молдова бе съветска република. Тя граничи с югозападната част на Украйна и никога не е имала общи граници с Русия. Приднестровието, източната част на Молдова, няма излаз на море и е разположено между Украйна и останалата част от Молдова. След като Съветският съюз започва да се разпада, през 1990 г. избухна въоръжен конфликт между молдовските сили и проруските сили в Приднестровието. Конфликтът продължава почти две години, докато през юли 1992 г. е обявено прекратяване на огъня. Войната завършва с налагане от руската армия на исканията на приднестровските сепаратисти за автономия.

Оттогава руските войски са разположени в Приднестровието като „миротворци". И до днес Москва разполага с почти 2000 войници. Ако бъде нападната от подкрепяните от Русия сепаратисти, молдовската армия от около 6500 души няма да издържи на натиска много дълго, особено предвид руското участие. Това е основен компонент на това, което прави конфликта в Молдова „замразен" - той може да се разпали отново във всеки един момент, избран от Русия. Според изказване на външния министър на Приднестровието от този месец целта е именно обединението на неговия бунтовнически регион и Русия.

Неутралитетът е залегнал в конституцията на Молдова и не ѝ позволява да кандидатства за членство в НАТО. Въпреки това, след години на корумпирано и олигархично управление, изборите в Молдова през 2020 г. възвестиха политическа промяна, благодарение на която Молдова получи статут на кандидат за членство в ЕС заедно с Украйна.

Макар че по този начин Молдова е с една стъпка по-близо до присъединяването си към Европа, тя остава далеч от интеграцията и извън стените на възпиране, осигурени от членството в големите демократични клубове. Тази очевидна уязвимост изглежда е довела до известна нервност в Молдова - Игор Гросу, председател на молдовския парламент, заяви, че политиката на неутралитет не е достатъчна и че страната вече се нуждае от гаранции за сигурност от големите сили.

Въпреки несъответствието в размерите с тези на Русия, Молдова разполага с известна мощ. Тъй като границата на Приднестровието с Украйна вече е затворена, а регионът няма излаз на море, единственият начин за ротация на руския персонал и доставка на ново и по-модерно въоръжение е през Молдова. Тя неколкократно е отказвала това и отново го направи този месец, което предизвика яростта на Русия. Правителството изтъкна, че руските войски са разположени незаконно на нейна територия.

Танковите войски на Русия са закъсали на изток от Одеса, но все още може да създават проблеми. В края на април в Приднестровието имаше поредица от малки експлозии. Те повредиха няколко съоръжения, включително празна сграда, използвана от службите за сигурност. Взривовете изглежда имат за цел да подчертаят, че Кремъл може да повиши напрежението, когато пожелае.

Макар че изпълняващият длъжността командир на Централния военен окръг на Русия бригаден генерал Рустам Минекаев заяви, че Русия има за цел да завземе южната част на Украйна, като по този начин отвори път към Приднестровието, малко вероятно е Русия да успее да протегне ръце и към Молдова в скоро време. Това ще се промени, ако Украйна не успее да задържи град Одеса.

Миналия месец министърът на отбраната на Молдова Анатолий Носатий призна, че армията е „малка и зле оборудвана, като има само около 6500 войници и 2000 души невъоръжен персонал". Въпреки това страната се опитва да преразгледа въоръжените си сили, за да се подготви по-добре за война. През тази година Молдова увеличи разходите си за отбрана с близо 20% и явно вече е фокусирана върху този въпрос.

Според Юлиан Гроза от „Института за европейски политики и реформи“ в Кишинев ЕС е изпратил над 9 млн. евро (9,1 млн. долара) за подкрепа на киберсигурността и борбата с дезинформацията, а наскоро обяви допълнителна подкрепа от 40 млн. евро за несмъртоносно отбранително оборудване. Въпреки че външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс направи изявление през май, в което призова Молдова да бъде оборудвана по "стандартите на НАТО", сега стана ясно, че засега не е предоставена никаква помощ.

Финансовите проблеми на Молдова ще затруднят военната реформа и увеличаването на разходите за отбрана. Въпреки това Западът не бива да пренебрегва необходимостта от помощ и трябва да започне да инвестира в армията ѝ. Страната трябва да бъде поканена да участва в повече учения на НАТО.

Прецедент може да бъде предложението на Обединеното кралство да започне мащабна операция за обучение на украинската армия, като потенциално обучава до 10 000 войници на всеки 120 дни – усилие, което сега подпомага и Нидерландия. Големите европейски сили следва да инвестират в подобна програма за Молдова, пише още Кириченко.

Ако ситуацията в Молдова започне да се изостря, Румъния ще оглави усилията за мобилизиране на други държави в помощ на молдовската армия. Но опитите да се направи това в отговор на кризата, вместо да се действа проактивно, няма да доведат до желания резултат - поражение на Русия. Зад кулисите би било полезно да се положат основите на съвместни операции и обмен на разузнавателни данни с украинските части, за да се спечелят бъдещи съвместни битки срещу общия враг, тъй като и двете страни съвсем очевидно ще се нуждаят от другата.

Когато през ноември Русия постави основите на последната си агресия срещу Украйна, разполагайки мащабни части на украинската граница, Западът направи твърде малко, за да засили военното си присъствие в Централна и Източна Европа. Молдова предоставя възможност да се предотврати бъдеща агресия от страна на руските сили, които възнамеряват да наложат отново колониално управление в страни, които са си възвърнали свободата. Сега е моментът да се помогне на Молдова, настоява авторът.