„Другите проблеми“ на енергийната независимост на Европа

Има още нещо – намаляването на емисиите от един континент не помага, ако той продължи да внася продукти, произведени с "мръсна" енергия другаде по света. До 2030 г. ЕС вероятно ще бъде отговорен за по-малко от 5% от глобалните емисии, благодарение на своя пакет Fit for 55. Но европейското търсене води до голяма част от останалите 95% от емисиите поради въглеродния диоксид, вграден във вноса от други региони. ЕС е огромен вносител на първични ресурси, които се добиват в други части на света – Радан Кънев вече спомена, че компаниите в България чакат с месеци доставката на слънчеви панели от Китай, което пък поставя под въпрос огромните усилия на Европа да се измъкне от зависимостта си от руските въглеводороди, защото пък сега ще се окаже още по-зависима, но от Китай.

И още нещо - през 2021 г. цената на електроенергията от вятърни и соларни централи е нараснала с почти 30%, сочат анализи на LevelTen, цитирани от Ройтерс. Причината са именно продължаващите проблеми с веригите на доставки, поскъпващото оборудване и растящите разходи за труд, Огромното предизвикателство за следващата фаза на Европейската зелена сделка е разработването на цялостен план за гарантиране на добро управление на природните ресурси. Но това е еднозначно за отделните страни членки.

Способностите на всяка страна да намали емисиите си са различни и зависят от икономическото им развитие. Затова целите по страни варират: България се очаква да намали емисиите си с 10% спрямо нивата от 2005 г., а Люксембург, Швеция, Дания, Финландия и Германия би следвало да постигнат 50% спад.

Всяка страна в ЕС има стратегия за намаляване на емисиите, за да се гарантира, че спадът става с постоянни темпове.

Системата позволява известна гъвкавост. Например държавите имат възможност да запазват разрешителни за емисии за други периоди, да си разменят или да заемат такива една от друга.

Европейската комисия предлага създаването на допълнителен резерв от количества на изведени от атмосферата парникови газове над поставените цели в законодателството за сектора на земеползването и горите. Страни, които не успяват да постигнат националните си цели за намаляване на емисиите, биха могли да се възползват от този резерв, ако са спазени някои условия (например, общата цел на ЕС за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. е постигната).

ЕП обаче е против въвеждането на твърде много гъвкавост при размяната на разрешителни и запазването им за други периоди и не одобряват предложението на Комисията за допълнителен резерв, тъй като такива клаузи размиват отговорността на отделните държави за постигане на целите относно климата.

Как работи схемата за търговия с емисии?

Правилата задължават над 10 хил. фабрики и електроцентрали в ЕС да притежават разрешително за всеки тон въглероден диоксид, който емитират. Разрешителните се закупуват от компаниите на аукциони, като цената им се определя от търсенето и предлагането.

Това създава финансов стимул за по-малко замърсяване: колкото по-малко замърсяваш, толкова по-малко трябва да плащаш.

Част от разрешителните обаче се раздават безплатно, особено в сектори, в които съществува риск компаниите да изнесат производството си в други региони с по-ниски екологични изисквания.

Регулиране на цената на емисиите

Вследствие на икономическата криза търсенето на разрешителни намаля, а предлагането остана непроменено.

Наличието на излишък на разрешителни означава, че компаниите, които се нуждаят от тях, могат да си ги набавят евтино и нямат стимули да инвестират в зелени технологии, а това намалява ефективността на схемата за борба срещу климатичните изменения.

Затова бе създаден Резерв за стабилност на пазара, чрез който се извеждат част от излишните разрешителни и се оставят в резерв, откъдето те могат да бъдат върнати обратно, ако се появи дефицит.

Промени в схемата за търговия с емисии съгласно Зелената сделка

ЕС работи по промени в схемата за търговията с емисии, за да я обвърже с по-амбициозните цели за намаляване на емисиите, произтичащи от Зелената сделка.

Европейската комисия предлага изменения, които да намалят емисиите от обхванатите от схемата сектори с 61% до 2030 г.

Предложенията включват намален горен лимит на годишните емисии, обхванати от схемата, промени в правилата за безплатни разрешителни и за Резерва за стабилност на пазара, разширяване на схемата и обхващане на водния транспорт и създаване на отделна схема за търговия с емисии, свързани със сградите и сухопътния транспорт.
За много компании климатичните цели започват да изглеждат прекалено рестриктивни.

В Европа зелената енергия е поскъпнала с около 27,5%, но въпреки това покупката ѝ все още е изгодна. По данни на Bloomberg цената по дългосрочните доставки на енергията от възобновяемите енергийни източници се повишава с 8,7% през първото тримесечие на годината спрямо последните три месеца на годината до около 57 евро. За европейските пазари, където доминиращ енергоизточник е природният газ, тази цена е много конкурентна. Например цената по дългосрочните доставки на електроенергия, произведена от конвенционалните централи в Германия е над три пъти по-висока - около 200 евро за мегаватчас.

Тази голяма разлика е от полза за развитието на зеления сектор в Европа, но дали с новият пакет Fit for 55, целите ще бъдат постигнати, е трудно да се прогнозира…