Декарбонизацията на България ще изисква до 27 млрд. евро инвестиции

Декарбонизацията на българската икономика ще изисква около 6-7 млрд. евро инвестиции до 2030 г. и 15-20 млрд. евро - до 2050 г. Това е записано в анализ, изготвен от базираната в Брюксел консултантската компания Compass Lexecon по поръчка на Американската търговска камара.

При анализа са разработени три сценария за развитие, като цената на всеки един от тях е почти една и съща. В процеса на моделиране е заложен ръст на потреблението на енергия от около 30%, което ще се дължи на електрификацията на индустрията и на транспорта. Потреблението на сградите в момента е високо, но в резултат от мерки за енергийна ефективност, изграждане на мощности за собствено производство и т.н., към края на анализирания период то ще бъде по-ниско от сега.

Сценариите, разработени от консултанта, са базирани на националния план „Климат - енергетика“, както и на европейските сценарии. Първият е "базов" и е използван единствено като отправна точка за анализа. Останалите два се базират на "повишени амбиции" и на "алтернативен план".

Амбициозният сценарий предвижда ускорено постигане на целите за декарбонизация - при него новите зелени мощности ще бъдат около 11 гигавата до 2030 г. и 18,3 гигавата до 2050 г. Това означава повече разходи в първите години на процеса по декарбонизация и като краен ефект намаляване на емисиите въглероден диоксиод с 88% спрямо нивата от 1990 г. в сектор "Енергетика" и със 70% за цялата икономика до 2030 г.

Според европейските планове страните от ЕС трябва да намалят с поне 55% своите емисии до 2030 г.

В този ускорен преход е предвидено още базовите ни мощности, използващи въглища, да бъдат икономически целесъобразни още само няколко години - до около 2025 година, след което високата цена на въглеродните емисии ще ги направи прекалено скъпи.

Алтернативният план е по-щадящ за страната. Там разходите са разпределени по-плавно и предвижда изграждане на 7,5 гигавата нови мощности, използващи възобновяеми активи (основно вятър и соларни панели) до 2030 г. и 12,3 гигавата до 2050 г. Но за да бъде осъществен този план, е необходимо цената на емисиите въглероден диоксид да бъде около 30 евро за тон.

В последните месеци емисиите въглероден диоксид, търгувани в европейската схема ETS, достигнаха рекордни нива, надхвърляйки цената от 90 евро за тон. Но военната инвазия на Русия в Украйна вероятно ще промени много реалности в Европа и европейските институции ще преразгледат своята позиция относно желанието за ненамеса на пазара за търговия с квоти, прогнозира Петър Иванов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара.

Въпреки условностите този сценарий води до по-плавен и организиран преход, с най-малко разходи и съхраняване на адекватността на енергийната система.

В двата сценария се предвижда изграждане на два нови ядрени блока, които да заменят сега действащите, както и парогазова централа, която да балансира ВЕИ, въпреки че тя беше извадена от Плана за възстановяване.

Красимир Ненов, съпредседател на комитета "Енергетика и минерални ресурси" в камарата и изпълнителен директор на ТЕЦ "КонтурГлобал", обясни, че това е правилен ход, защото сега не е моментът за такава мощност. Такъв блок ще бъде икономически изгоден, когато имаме диверсификация на източниците на газ или ако се стигне до собствен добив на газ. Ненов уточни, че това означава, че хоризонтът на изпълнение на такъв проект не съвпада с този на Плана за възстановяване.

Но газът ще бъде само преходно гориво - и при двата сценария след 2040 г. енергийните мощности ще бъдат само ВЕИ, ядрени мощности и батерии.

Това, че някакъв вариант или мощност липсва в Плана за възстановяване, не означава, че той не може да бъде реализиран, коментира по повод изваждането на парогазовата централа от документа Иван Цанков, член на енергийния комитет на камарата и изпълнителен директор на AES България. Той посочи, че подобни мощности могат да бъдат реализирани с частни инвестиции и да не се разчита на парите от ЕС за възстановяване.

Производството на електроенергия от лигнитни въглища ще се запази още около десетина години. След 2030 г. вероятно то ще нуждае от подкрепа, особено ако цената на електроенергията тръгне надолу, а на въглеродните емисии - нагоре.

Декарбонизацията ще бъде изпълнена, но въпросът е какъв ще бъде ефектът за икономиката, коментираха от Американската търговска камара при представянето на вариантите. Петър Иванов беше категоричен, че тя ще даде възможност за диверсифициране на технологиите и намаляването на енергийната зависимост, нещо особено важно на фона на конфликта, който се води на територията на Украйна.