В Маришкия басейн ще се горят отпадъци, а не природен газ

Правителството се отказва от плановете си да изгражда парагазови блокове в Маришкия басейн, стана ясно от думите на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по време на блиц контрола в Народното събрание. По новия правилник той се провежда вече всеки първи петък от месеца.

Вместо природен газ, който ще увеличи зависимостта на България от вноса на енергоизточници, в Маришкия басейн ще бъде изградена мощност за изгаряне на отпадъци, уточни още министърът.

 Асен Василев. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Вицепремиерът и министър на околната среда Борислав Сандов обясни, че планът е да бъдат изгаряни отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани и повторно използвани. Не става въпрос да бъдат изгаряни вносни отпадъци, категоричен беше той. 

Друга мярка за запазване на енергийния комплекс, предвидена от правителството, е производството на батерии за съхранение на енергия. Това ще даде плавен преход за работещите в региона и ще осигури високоплатени работни места, смятат новите управляващи.

Правителството смята да изгради 12 хил. мегаватчаса мощности за съхранение на енергия, стана ясно още от думите на Василев. Той уточни, че плановете са те да са локално производство и означават почти два пъти по-голяма мощност, отколкото осигуряват ПАВЕЦ.

За зеления преход в Плана за възстановяване е предвидено още и изграждане на 400 мегавата мощности, използващи геотермална енергия до 2026 г. Засега обаче не се предвижда връщането на програмата за саниране в плана.

Припомняме, че служебното правителство внесе в ЕК проект на Плана за възстановяване в средата на октомври. През декември обаче текстовете бяха върнати с критики от Брюксел и новото правителство заяви, че ще пренапише документа.

По време на контрола премиерът Кирил Петков призна, че страната ще има нужда от увеличаване на капацитета за производство на електроенергия, но отказа да потвърди, че ще работи за изграждането на нови ядрени реактори. Той обаче беше категоричен, че трябва да бъде използван целият капацитет на геотермалната енергия, който не е използван досега. В съседните държави през последните десет години са изградени 1,6 гигавата геотермални мощности, посочи премиерът.

Кирил Петков. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

България е технически готова за влизане в еврозоната и датата за приемане (1 януари 2024 г.) не е под въпрос, каза още Асен Василев. Той посочи, че се подготвя мащабна информационна кампания, по време на която ще бъдат обсъдени всякакви въпроси, включително какво ще се случи с доходите, банковите сметки, платежните системи, колко време бизнесът трябва да поддържа две каси и т.н.

"Целта е да бъде взето информирано решение, надявам се в това Народно събрание", каза още финансовият министър.

Той отхвърли коментарите, че и новото правителство разпределя разходи в края на годината "по модела на джипката". Правителството действително разпредели 9 млрд. лева в края на годината, но тези пари не са по конкретни проекти, а са насочени към социалните системи. Например отпуснати са 2,5 млрд. лева в подкрепа на бизнеса и още толкова за социални разходи, като тези средства са свързани с актуализацията на бюджета, т.е. с изричното нареждане на Народното събрание.

За издръжка на държавната администрация са отпуснати 4,1 млрд. лева, което е намаление от 500 млн. лева от минали години.

Премиерът Кирил Петков пък беше категоричен, че в страната няма да има задължителна ваксинация. Той призова "всички заедно" да направят усилие за увеличаване на процента на ваксинираните. Отпадането на зелените сертификати зависи от намаляването на броя на заболелите и хората в болничните заведения. 

В момента болните от Covid-19 в болници са повече от 4,5 хил. души, което е около 50% от капацитета, обясни още Петков.

Зеленият сертификат не е добро решение и ограничава бизнеса, но то е единственото на този етап на развитие на пандемията. В средата на нова вълна не е добра идея да се отказваме от която и да е мярка, смята още премиерът и допълни, че този сертификат насърчава ваксинацията. 

"Ако имате по-добри предложения, ние сме отворени", каза още Петков от парламентарната трибуна. 

Позицията на България по темата за Северна Македония не се променя, но се надгражда, коментира още премиерът. Пет отделни комисии ще обсъждат това, като например - комисия по инфраструктура, която да обсъжда създаването на авиовръзка между София и Скопие, жп връзка и други теми. Обсъждат се още общ културен календар и други теми между двете държави, обясни Кирил Петков.

От неговите думи стана ясно, че се планира посещение на премиера в Скопие на 18 януари.

"Надявам се нашето правителство да покаже разликата между добри планове и постигнати резултати", допълни  премиерът.

40 колекторски фирми работят без лиценз, регистрация, капитал или информация за акционерна структура, съобщи по време на блиц контрола вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова.

Корнелия Нинова. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Тя поясни, че липсва законодателна уредба, макар че в регистъра на БНБ има регистрирани 17 компании, които имат право да събират просрочени банкови задължения. Другите колектори работят без разрешително и "тормозят" хората, смята вицепремиерът.

Това е огромен проблем, коментира още Нинова и посочи, че се работи по изготвяне на законодателство в тази посока.

По време на контрола тя беше категорична, че ще работи за защита на потребителите. Една от мерките е заповедта на Комисията за защита на потребителите (КЗП, с която беше забранено на два от мобилните оператори да повишават таксите и цената на услугата. Мобилните оператори обжалват това решение в съда.

Министърът на околната среда Борислав Сандов анонсира, че се работи по изграждане на вендинг машини, които да изкупуват пластмасови бутилки и това да повиши процента на тяхното рециклиране. 

България не може да ограничи вноса на отпадъци от ЕС, каза още Сандов по време на блица. Той обясни, че в инсинераторите на градовете се изгарят само медицински и някои опасни отпадъци. В момента в страната няма изградени мощности за изгаряне на RDF - в проект на изпълнение е подобна инсталация в София.

Обикновено този тип отпадъци се изгаря в циментови заводи, които са извън градовете и не застрашават здравето на хората. 

Кирил Петков и Борислав Сандов. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group