България има потенциал да замени въглищата с ВЕИ до 2030 г.

Българският Национален план за енергетика и климат (НПЕК) предвижда добавянето на по-малко от 3GW нови ВЕИ през следващото десетилетие, включително над 2GW нова слънчева енергия. До 2030 г. България ще разчита на мрежа от общо 3GW соларен капацитет и 1GW вятърни мощности, както и 700MW биомаса.

Напасването на растежа на ВЕИ към целите за капацитет, установени в НПЕК, изисква голяма част от въглищните мощности да останат активни, за да се задоволи търсенето, като повече от половината от настоящите въглищни централи се очаква да работят и през 2030 г. Цените на въглеродните емисии и модернизацията за изпълнение на стандартите на ЕС представляват предизвикателство за икономиката на наличните ТЕЦ-ове, като съществува голям риск тези въглищни активи да не бъдат използвани пълноценно, създавайки финансов стрес за техните собственици.

Прогнозираният нов капацитет на природен газ не е добавен в енергийния микс, зададен от НПЕК.

4

Оставащият въглищен капацитет, предвиден в НПЕК, плюс новите ВЕИ мощности и съществуващия ядрен капацитет, заличават необходимостта от добавяне на нови ГТКЦ, тъй като растежът на търсенето на електроенергия е заглушен от пандемията.

Според BNEF интерконекторът между Гърция и България, който ще служи главно за транзит на газ към останалата част на Европа, няма а доведе до увеличаване на вътрешното потребление на газ.

Стратегията на България за електроенергия, произведена от газ, се различава от тази на съседните страни. BNEF дава за пример Румъния, която е решила да замени по-голяма част от своите въглищни мощности с такива на газ.

Въпреки скорошните дискусии относно строежа на нова ядрена централа с мощност от 2GW край Белене, НПЕК не предвижда увеличение на ядреният капацитет на България преди 2035 г.

5

Проектът „Белене“ е стартиран за първи път през 70-те години, но придобива по-сериозен фокус след 2017 г., когато правителството обяви намеренията си да намери инвеститор за реализиране на плана за втора атомна централа. Потенциалните инвеститори подписаха меморандум за разбирателство през юни 2020 г., но поради дългото време за изграждане на ядрените централи е малко вероятно новият ядрен капацитет да бъде въведен в експлоатация преди 2030 г.

Вместо това, новите инвестиции, заложени в НПЕК до 2030 г., са насочени изключително към ВЕИ, като се очаква да привлекат 2,2 млрд. евро в периода 2026-2030 г.

НПЕК предвижда 30-процентен дял на ВЕИ в крайното потребление на електроенергия до 2030 г., но производството, моделирано от планирания капацитет, показва, че генерирането на електроенергия от ВЕИ може да достигне едва 27%. При включване на ядрената енергия делът на въглеродно неутрално производството достига 60% до 2030 г., спрямо 55% през 2018 г.

До 2030 г. емисиите от енергийния сектор ще намалеят с 20% спрямо нивата от 2018 г. Въпреки това, умерено агресивния график на закриване на въглищните централи означава, че в средата на десетилетието емисиите отново ще се повишават, тъй като производството на въглищна електроенергия реагира на по-ниските цени на квотите за емисии.