Експерти: Зелената сделка не е изгодна за България, засилва неравенството

 България е една от най-засегнатите страни по отношение на трансформациите, които предстои да бъдат извършени във всички икономически сектори вследствие на т. нар. зелена сделка на ЕС. Ускореният преход към нисковъглеродна икономика ще породи нови неравенства, а това не е просто акт на Европейската комисия, а на онази комисия, която ще определя развитието на България и Европа в следващите 30 години.

За това предупреди проф. Лалко Дулевски, председател на Икономически и социален съвет (ИСС). Институцията излезе със становище на тема „Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“, в чиято разработка са се включили социалните партньори от работодатели и синдикати.

Дулевски напомни, че ЕС иска да се превърне в лидер по неутралност на въглеродните емисии по отношение на климата с взаимоизгодни проекции, но трябва да се променят сроковете и да се вземе предвид новия план за възстановяване на Европа заради пандемията с коронавируса.

„Принципно ИСС подкрепя усилията на ЕС за предотвратяване на климатична катастрофа, но акцентира на редица препоръки, свързани със сроковете за постигане на целите на Зелената сделка, с въглеродния данък, с необходимостта от нов тип дипломация на ЕС“, коментира проф. Дулевски и уточни, че България има основателни причини за резерви по отношение на ускорения преход към нисковъглеродна икономика.“

Перспективите

От регионален износител България може да се превърне в крупен вносител на електроенергия. От поредица от документи, които са произведени от ЕК при формулирането и очертаването на Зеления пакт, става ясно, че проектозаконът е на финала.

„България има червени линии, които не трябва да се преминават. До есента законът ще бъде приети трябва да се изпълнява, но дори да се постигнат дерогации те ще са тежки и трябва да се изпълняват“, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.

По думите му нашата страна трябва да вземе пример от Полша, която е категорична при отстояване на позициите си в защита на националните си интереси при постигане на дерогации.

Пламен Димитров каза, че от синдиката настояват за налагане на механизъм за въглероден данък на вносни стоки и услуги, които идват от трети държави.

„България гради своята позиция, само че интензивността, с която я защитава, трябва да се засили“, смята лидерът на КНСБ. Той информира, че финансовите инструменти се очаква да бъдат известни през юли, както и за целия пакет за възстановяване на ЕС от Зелената сделка.

„Средствата трябва да бъдат ориентирани, за да минимизират заплахите“, отбеляза Димитров. Президентът на КНСБ уточни, че ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка за климатичен неутралитет до 2050 г. в този му вид, най-засегнатите от това сектори в България ще бъдат енергийният, и то в частта, която засяга въглищата, и транспортът, и през вторичността на натиска - металургията, химията, строителството, селското стопанство.

Пламен Димитров добави, че най-важната причина за това е свързана с дела на електроенергия, която се произвежда от въглища.

Според него най-щадящият към нашите възможности и ресурси, който отговаря на националните ни интереси подход, е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г.

„Това е постижима цел, със съответните дерогации и намаляващ капацитет“, каза Димитров, но изтъкна, че АЕЦ "Белене" няма да е готова към 2030 г., но заместващите мощности могат да са през ВЕИ или природен газ, като и това е под условие.

„Ако не се реши проблемът с договорите на американските централи, механизмите за капацитет не са възможни, защото ЕК не позволява това, а ако няма механизми за капацитет, и останалите въглищни мощности не могат да бъдат гарантирани“, допълни синдикалистът. 

Димитров е на мнение, че в позицията си България трябва да настоява да няма натиск по Зелената сделка за това кога и какво непременно трябва да затвори. Той добави, че спешно е необходим план за срок от пет-десет години за въглищната част на енергетиката, в частност за комплекса "Марица Изток" - неговата индустриална трансформация и развитие на нови мощности, без да се смята, че енергийната му част ще изчезне.

Преразглеждане на модела

Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Василев е категоричен, че „Европа се самоубива със Зелената сделка“.

Причина за емоционалното му изказване е, че делът на Европа в световната генерация по парникови газове е 9,8%, което е почти два пъти по-малко от САЩ и три пъти по-малко от Китай, и почти колкото Индия.

„Тези три страни не си поставят такива цели като ЕС, което не е отскоро и води до деиндустриализация, както и до изнасяне на енергоинтензивните производства в тези страни, поясни Велев. - Това ще доведе до затваряне на предприятия в Европа, освобождаване на хора и внасяне на същите продукти произведени на друго място, но на същата планета.“

Той отбеляза, че АИКБ оценява усилията на ЕС за затвърждаването му като световен лидер за постигане на неутралност по отношение на климата и парниковите газове.

Велев обаче подчерта, че в ЕК не са изследвали как горските фондове компенсират въглеродните емисии, което може да докаже, че в България сме въглеродно неутрални.

Според председателя на АИКБ предприятията от металургията и тежката химия ще бъдат засегнати от Зелената сделка, защото те консумират значително количество енергия и нейната висока цена ще ги направи неконкурентоспособни.

„Европа няма да може сама да реши проблемите, а може сама да се самоубие с разделянето на политиките“, твърди Велев. 

Председателят на АИКБ смята, че освен на "зелената дипломация", Европа трябва да наблегне и на данъка "въглероден двуокис", и на технологии, свързани със складирането на енергия чрез водород, на алтернативния вариант за складиране на енергия чрез развитие на капацитета на батериите, на космически базирани технологии за производство на електроенергия и изпращане на земята, за улавяне и утилизиране на въглеродния двуокис.

Цената на прехода

Пламен Димитров не се нае да определи колко работни места в страната ще бъдат засегнати от Зелената сделка, но посочи, че в енергийната част става дума от 90 до 150 000 души. „Това е голяма социална цена, но не е най-важната, по-важната е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре“, заяви синдикалистът.

Според него най-щадящият към нашите възможности и ресурси и отговарящ на националните ни интереси подход е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г. Той добави, че спешно е необходим план за срок от пет-десет години за въглищната част на енергетиката, в частност за комплекса "Марица Изток" - неговата индустриална трансформация и развитие на нови мощности, без да се смята, че енергийната му част ще изчезне.