Рестарт на АЕЦ „Белене“ - реалност или блъф

България обмисля поредния, трети рестарт на проекта за втора ядрена централа. След като страната ни беше осъдена да закупи произведеното от „Росатом“ оборудване, правителството започна да търси стратегически инвеститор и заяви, че би реализирала проекта единствено, ако има осигурено финансиране, което не налага държавни гаранции и обещания.

Преди дни официално се появи китайската CNNC, която заяви, че има интерес да построи АЕЦ „Белене“. На този етап няма много яснота при какви условия и с какви технологии. Този интерес обаче е достатъчен, за да се започне работата по третото възраждане на АЕЦ „Белене“, макар че китайските технологии нямат лиценз за работа в Европа и проектът значително ще бъде усложнен.

Дали втората ядрена централа, за която се говори от десетилетия, все пак ще бъде реалност е трудно да се оцени на базата на миналия опит. Нагласите и препоръките на политици и експерти са в двете крайности – от твърдения като "проектът е жизнеспособен и печеливш" до "това е поредната бездънна каца".

Освен китайското предложение пред правителството стоят и други варианти, предлагани от "Росатом" например, а и има слухове и за други инвеститори, с които се водят разговори, все още съвсем неофициално и необвързващо.

Нещо трябва да се направи

След като е закупено оборудването с дълъг цикъл на производство, нещо трябва да се направи с този проект, препоръча от ефира на „Нова телевизия“ депутатът от ГЕРБ и бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов. Той припомни, че за него са похарчени повече от 3,5 млрд. лева.

Николов отхвърли всички съмнения, че има рискове за бъдещата централа, защото се намира в земетръсна зона. АЕЦ „Белене“ е преминала всички стрестестове през 2011 година и тя е устойчива на земетресение, наводнение и т.н. Основният мотив за спирането на строителството през 2012 година е неясната цена, отказът на инвеститори (RWE) и липсата на финансирането. 

Валентин Николов коментира още, че ако има нова централа, то тя ще бъде реализирана с вече закупеното руско оборудване.

Балканският проект АЕЦ „Белене“

Според оценките на международни компании един от най-сериозните рискове за АЕЦ „Белене“ е всъщност политически, а не толкова икономически или физически. Възможно ли е обаче той да бъде снижен, ако втората ядрена централа у нас бъде реализирана като междудържавен проект на Балканите. Предложението буквално подхвърли премиерът Бойко Борисов по време на конференция в Лондон.

„Съвсем добра идея е това“, коментира енергийният експерт Валентин Колев пред Bloomberg TV Bulgariа. Вижте видеото с разговора тук. Той е убеден, че на проекта трябва да бъде дадена възможност, и изтъкна, че в съседните страни има недостиг на електроенергия. Въпросът е дали цената на електроенергията ще бъде изгодна.

Колев цитира оценки на експерти, според които строителството на АЕЦ „Белене“ ще бъде едно от най-евтините спрямо алтернативни проекти на този етап, защото реално процедурата е стартирана преди повече от 10 години. И допълни, че за България най-важна е цената и държавата да не е обвързана с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията.

Икономически изгодна ли ще бъде втората ядрена централа?

Икономическата логика подсказва, че всеки нов проект в първите години ще бъде губещ, за да възвърне направените инвестиции. Колко години би отнело за една ядрена централа, за да възвърне вложените средства? И реалистично ли е кредиторите да отпуснат заеми без някакви гаранции от държавата?

Според бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков този срок ще бъде поне 10-15 години. Пред bTV той посочи, че ако цената на централата не бъде компенсирана по някакъв начин, тя много скоро ще стане собственост на кредиторите си и акционерите ще изгубят своите апортни вноски.

За енергийния експерт Атанас Тасев обаче АЕЦ „Белене“ ще излезе на плюс само след пет години, а след 15 години ще бъде „много мощна машина за пари“.

Алтернативите?

На фона на залязването на въглищата като енергиен източник, алтернативите за производството на електроенергия засега не са много. Възобновяемите енергийни източници стават все по-евтини и конкурентни на конвенционалните производства, но все още не е преодолян основният им проблем – те не могат да осигурят базова мощност, необходима за всяка електроенергийна система.

В този момент ядрената енергетика изглежда вариант за покриването на пиковото потребление, когато зелената енергия не може да осигури мощност. В същото време сме свидетели на истински бум в технологиите в този сектор, затова дали само след няколко години няма да има реална алтернатива?