Икономистът от Saxo Bank Кристофър Дембик смята, че „ако растежът на глобалната икономика успее да достигне 3,1% през следващата година, както беше предвидено от МВФ, това би било чудо“. По думите му за възстановяването на световната икономика вече се говори от над шест години, а този период на възстановяване е по-слаб от предишните и много по-различен. Вижте и пълния анализ на икономиста!
До скоро консенсусът предполагаше ръст на глобалната икономика през 2016 г. Това няма да се случи. Ако растежът на глобалната икономика успее да достигне 3,1% през следващата година, както беше предвидено от МВФ, това би било чудо.
Ние не осъзнаваме, че възстановяването на световната икономика продължава вече над шест години. Този период на възстановяване е по-слаб от предишните и много по-различен. От началото на световната финансова криза през 2007 г., нивата на потенциален растеж са много по-ниски навсякъде: от 3% до 2% за САЩ, от 9,4% до 7,20% за Китай и от над 5% до под 4% за Полша. Много региони, като например еврозоната, остават в периферията и изпитват застой в икономическия растеж.
През последните две десетилетия икономическите цикли са по-кратки поради финансиализацията на икономиката, глобализацията на търговията, дерегулацията и ускоряването на иновационните цикли. От 90-те години насам САЩ преминаха през три рецесии – през 1991 г., 2001 г. и 2009 г. Неправилно е да се вярва, че възстановяването тепърва започва. Ние сме близо до края на настоящия икономически цикъл. Избухването на нова глобална криза през следващите години е неизбежно.
Липсата на икономическа инерция следващата година и късите периоди на дефлация, свързани с падащите цени на петрола, със сигурност ще подтикнат централните банки да преследват тяхната катастрофална стратегия „удължи и се преструвай“, което ще повиши цената на финансовите активи и глобалния дълг.
Европейската централна банка може да тласне допълнително лихвените проценти към негативната територия и може да увеличи или удължи програмата за изкупуване на активи. Няколко опции са на масата: централната банка може да изостави 25-процентното ограничение за покупка на държавните облигации с рейтинг ААА, или може да добави програма, за да подпомогне корпоративния пазар на облигации.
Следвайки същия път, Китай може да извади монетарната базука през първата половина на 2016 г., като стартира своя собствена версия на изкупуванията на облигации тип количествени улеснения. Заедно с миролюбивата монетарна политика, Китай може да приложи масирана кейнсианска програма от стимули, като разчита на вече съществуващия план за облигационна емисия, който може да набере 1 милиард юана. Този ход може временно да успокои световните пазари.
Единствената централна банка, която има свобода на действие да повиши лихвените проценти, е Фед. Но скоростта и степенна на затягане на монетарната политика ще останат ниски. Малко вероятно е лихвените проценти да се върнат в близко бъдеще до нивата преди глобалната финансова криза. Твърде високи лихвени проценти могат да доведат до безброй фалити при сериозно задлъжнели индустрии, като например шистовия добив в САЩ.
Фед и други централни банки са в безизходица. Те се чувстват в същия капан, в който е Централната банка на Япония. Ако увеличат лихвите твърде много, ще ни хвърлят в още една финансова криза. Невъзможно е да се спре нерестриктивната монетарна политика.
Заради средата на постоянно ниски лихви и рискът от нова световна криза, намирането на правилна инвестиция никога не е било по-трудно. Никой не е в състояние да знае резултата от печатането на централната банка. Светът може да стигне от дефлация до хиперинфлация, без спирка между тях за инфлация, както предрече Насим Талеб.
В този контекст на несигурност златото определено остава най-добрата инвестиция, която може да се използва като превенция срещу задаващата се криза. След внезапното падане на нивото на EUR/CHF миналия януари, швейцарският франк вече не е сигурното убежище, на което да се разчита. Това решение удари непоправимо доверието към Швейцарската централна банка. Инвеститорите разбраха, че не могат сляпо да вярват на думите на централните банкери.
Въпреки че и юанът не е сигурно убежище, може би е точното време за инвестиране в китайската валута. Тя е добре позиционирана, за да расте популярността й и да става все по-силна. До края на 2016 г. юанът може да бъде третата най-търгувана валута в света след американския долар и еврото. Новият „път на коприната“ е може би най-амбициозната световна икономическа стратегия през последните 50 години. Вероятно е тя да успее и да тласне инвеститорите към държането на повече юан-продукти.
Парадоксът на сегашното състояние на икономиката е, че иновационните клъстери, свързани с облачни компютърни услуги или цифрова изработка например, никога не са били толкова многобройни, а растежът толкова слаб.
Икономиката преминава към нова парадигма. Трите най-големи тенденции за инвеститорите са свързани с промените на световните демографски данни, нисък икономически растеж и промяна на климата.
Застаряващото население ще стимулира развитието на услуги за грижи за възрастните. По-голямото неравенство между имащите и нямащите ще стимулира споделеното създаване, производство, търгуване и консумация на стоки и услуги от различни хора и компании.
Преориентирането към възобновяема енергия ще насърчи развитието на слабо използвани финансови продукти, като зелените облигации. Настъпило е много предизвикателно време за инвеститорите, тъй като финансовите пазари никога досега не са били толкова повлияни от централните банки, но съществува изобилието от инвестиционни възможности, при новата икономика.
преди 9 години допълнение към коментар 11Бившият банкер Сатяджит Дас в анализ за Financial Times го казва ясно - ''Реалният БВП ще трябва да нарасне повече от два пъти от прогнозираните равнища, за да може съотношението на държавния дълг към БВП първо да се стабилизира, а след това и да намалее'' - http://***.investor.bg/analizi/91/a/gryckite-problemi-maskirat-narastvashtite-riskove-v-italiia-i-franciia-197409/Другият вариант е лихвите да се държат до нулата десетилетия и затова казвам ,че се хванаха в собствените си мрежи и сами доказаха ,че става въпрос за системна криза А колкото до това ,че моге да направя 6% растеж е описано в статията ''Грешка за трилиони: как един студент пребори харвардските гении проф. Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт от последния им научен материал(според мен са допуснали умишлено грешката в Excel) - http://solidbul.eu/?p=3421 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Кризата е неизбежна защото самото устройство на св.финан.система е така направено ,че изисква постоянен растеж минимум 3% но това е невъзможно в затворена системна като Земята и заради екологичните проблеми и енергийните ресурси Става въпрос за за системна криза и в коментар 6 и 7 съм обяснил Решението е ресурсно базирана и планирана екологична икономика казано в едно изречение Нещата се знаят отдавна тоест Жак Фреско още 1974год. говори за ресурсно базирана икономика след 4 минута - https://***.youtube.com/watch?v=Ed5w8JRnwRQ&index=2&list=PLFD4E354EA4AEF9F2,и филмът ''Рай или унищожение'' - http://***.dokumentalni-bg.com/2013/01/paradise-or-oblivion.htmlе хубав като цяло защото не съм съгласен с някои неща Започва се със забрана на офшорките ,данък върху лихвите по държ.дългове и ''данък Тобин'' с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща за да се избегне петролната катастрофа и глобалното затопляне отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това е като да си купиш риба от магазина и да кажеш че риболова върви добре. Период на залъгване - идеята е да има колкото се може повече " маймуни " които да отнесат негативите в последствие . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Удивителното е, че Индия води коренно различна политика от другите три държави и въобще не е в криза, нито пък е влизала в такава. Удивителното е, че през последните 30 г. Китай има най-големия икономически ръст в световната история. И то за ужас на пишман либералите под ръководството на ККП.А Индия се движи към то 15 г. зад Китай. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Казано кратко знам как да се оправи всичко и трябва синхронизация на ниво Г-20 и по-точно ООН Трябва ресурсно базирана и планирана екологична икономика През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality - http://richardheinberg.com/bookshelf/the-end-of-growth-book - авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията вместо да продължаваме да преследваме невъзможното безкрайно увеличение на БВП отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това се знае и г-н Хитов (доктор по икономика и преподавател в УНСС ) го обяснява 2009год. - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/подробно с графики и накрая - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684Кризата е системна и под статията съм коментирал подробно - http://***.investor.bg/analizi/91/a/diavolyt-v-dylga-205607/ Казано иначе така наречените кризи на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация и т.н. ''методи'' ,и съм събрал фактите как са откраднати трилиони - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685'' Задлъжняването е просто начин за прикрита конфискация на благосъстояние'' - http://atlas-bg.eu/zlatoto-i-ikonomicheskata-svoboda.htmlКапитализмът окончателно отстъпи място на кредитизма, който по същество е типична измамна схема на Понци - http://***.bgonair.bg/magazine/2015-05-29/piramidata-na-dalgovete отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Потреблението е функция до голяма степен на технологичната среда и на демографията.От една страна при технологиите виждаме забавяне и съответно свиване на потреблението там. Пример смарт телефоните, новите модели предлагам съвсем малко новости и реално хората сменят старите, много по-рядко!При компютърния хардуер е същото, масовия потребител забавя, просто защото няма необходимост от честа смяна, технологичната среда не го изосква.Демографията налага, една задлъжняла средна класа в развитите страни, при която темпът на нарастване на доходите е твърде слаб и анемичен, в корелация със слабия растеж. В развиващите се страни масата от населението няма достатъчно ресурс за да потребява! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Потреблението е функция до голяма степен на технологичната среда и на демографията.От една страна при технологиите виждаме забавяне и съответно свиване на потреблението там. Пример смарт телефоните, новите модели предлагам съвсем малко новости и реално хората сменят старите, много по-рядко!При компютърния хардуер е същото, масовия потребител забавя, просто защото няма необходимост от честа смяна, технологичната среда не го изосква.Демографията налага, една задлъжняла средна класа в развитите страни, при която темпът на нарастване на доходите е твърде слаб и анемичен, в корелация със слабия растеж. В развиващите се страни масата от населението няма достатъчно ресурс за да потребява! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Според мен, сегашният модел на глобализация е изчерпан.Развитите страни изнасяха производство в развиващите се и кредитираха търсенето на стоки чрез отпускането на заеми на богатото население, като постоянно се увеличаваше държавният дълг, който пък беше изкупуван от появилите се търговски излишъци на развиващите се държави.Сега имаме свръх задлъжнели развити страни и свръх кредиране от развиващи се страни, чрез изкупуване на ДЦК.САЩ поведоха в играта, като започнаха да си прибират производството от Китай.Китай се опита да запази икономиката си, като отпусна кредити за да стимулира вътрешното търсене, като това действие може да се оприличи само на барон Мюнхаузен, който се издърпал за косата от водата със собсвените си ръце.Надлъгването сега е, кой да плати сметката. Като гледам, какво правят Китай, Бразилия и Русия, май сметката ще я платят те.Удивителното е, че Индия води коренно различна политика от другите три държави и въобще не е в криза, нито пък е влизала в такава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Причините за сегашния батак са няколко, но основните са 3:1. Блокирането на механизма на пазарната икономика в частта на фалита на длъжниците, прекалено голям за да фалира решава краткосрочно проблемите, но дългосрочно си е атомна бомба.2. Ниските лихви за дълго време изкривяват пазара.3. Няма как да искаме постоянен икономически растеж без да има кой аджеба да потребява произведените стоки. А хората просто нито искат толкова да потребяват, нито имат средствата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар