"Културата сама по себе си е мост между държавите и различните общества. Ние всички търсим възможности за общо представяне, защото България е бяло петно в картата на Европа в много отношения, но и целият балкански регион има проблем с представянето и адекватното позициониране на големите пазари и привличането на инвестиции, включително и при вноса на големи и скъпи артисти. Причината е, че България е малък пазар, но ако обединиш балканските пазари, което прави около 40 милионен пазар, вече те гледат по друг начин", коментира той.
Петър Димитров обясни, че създаването на модела A to JazZ като устойчивото събитие е благодарение на първоначалната инвестиция на Фондация "Америка за България", с която през първите четири-пет години събитието получава популярност. По думите му, след това се включват и други публични средства и институции, рекламодатели и спонсори, като опорна точка за приходите са различните малки, вътрешни бизнес модели, като арт-пазар, различни пространства, които фестивалът отдава под наем и други инициативи, които допринасят за финансовата устойчивост.
„Към момента бюджетът на фестивала се съставлява от между 25 и 27% публични средства, като Фондация "Америка за България" през последните пет години прекрати тази програма, отбеляза още организаторът на събитието. – Останалите средства успешно набавяме от много добре разработения бизнес модел, който ние надграждаме всяка година".
Димитров съобщи, че музикалната програма е изключително пъстра, но са интересни и съпътстващите събития – различни мултидисциплинарни модули, като арт базар, музикална конференция, джем-сешъни, детски събития като част от образователната програма за деца. Директорът на A to JazZ потвърди, че много нови неща ще се случат за пръв път в България и целта е да развитието на фестивалната индустрия у нас.
Той е категоричен, че огромна част от информацията за джаза, която чуваме, е мит. „Нашата мисия беше да популяризираме жанра и свързаните с него поджанрове сред младата аудитория. Джаз фестивалът успя да се пребори със забранената дума "джаз", посочи той и разкри как преди 12 години публиката за целия фестивал е наброявала 500 души, а днес те са над 50 хиляди.
"Отвориха се много нови възможности за развитие на младите музиканти, както и много нови пространства, в които се свири джаз и въобще, джазът стана отново модерен и джаз вече не е мръсна дума", потвърди Димитров.
Как се използват възможностите за финансиране на фестивала от Програмата "Творческа Европа"? Ще се увеличи ли процентът от БВП за култура в България? Как се измерва приносът в местната икономика от провеждането на фестивала? Кои са акцентите в предстоящото издание на A to JazZ? Кои артисти ще привлекат публика на фестивала и коя е най-скъпата звезда? Какво представлява идеята за зелената трансформация на културните събития, което е една от каузите на фестивала? Възможно ли е и какво може да покаже едно измерване на въглеродния отпечатък на фестивала?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.