За да се подобри бизнес средата в България, трябва да се въвеждат възможно най-малко данъци и възможно най-малко регулации върху бизнеса, за да може той да инвестира свободно, да създава заетост и да генерира стойност. Това мнение изрази икономистът от ЕКИП Никола Филипов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Според него това, което се случва през години, е вмешателство на държавата в икономиката, което неминуемо води до „някакви дисбаланси в дългосрочен аспект“.
Икономистът даде за пример как през 2013 г. се стигна до въвеждането на данък „лихва“ и кое налага отменянето му сега.
„Учудващо е, че ГЕРБ като дясна политическа сила въведоха ляв данък. Беше неочаквано и нямаше кой знае какъв ефект върху фиска – не се повишиха приходите в хазната. През 2014 година 42-ият парламент направи опит да премахне данъка, като го намали на 8%, като се очакваше през 2017 г. той да отпадне изцяло. Когато ГЕРБ се върнаха на власт, едно от първите неща, които направиха, бе да върнат данъка, като поискаха да стане 10%, но благодарение на гласовете на Реформаторския блок това не се случи и той остана 8%“, припомни икономистът.
Той обясни, че причините, с които управляващите поискаха въвеждането на този данък, е да се преборят с някои неравенства в обществото, като твърдяха, че той ще се отрази само на богатите хора.
Никола Филипов е категоричен, че тази теза е некоректна, защото данъкът се плаща от всякакви хора.
„След неговото въвеждане обаче се появи такова неравенство, като всеки път, когато държавата ограничи някаква наша свобода и се опитва да събере по-високи данъци, тя използва такива прийоми“, посочи експертът.
Филипов е убеден, че данък „лихва“ трябва да се премахне, защото не е изпълнил предназначението си – да се увеличи събираемостта в хазната.
„Точно тогава трябваше да се харчат повече пари, а с него са обложени всички спестявания, такси, депозити. Втората цел, която беше по-завоалирана, беше ситуацията, в която в икономиката ни тогава имаше дефлация. Дефлацията е икономически феномен, който доста плаши управляващите, защото представлява намаляване на цените на стоки и услуги и намаляват приходите в хазната от ДДС и акцизи, а това прави трудно изплащането на държавния дълг впоследствие“, разкри Филипов.
По думите му негативният ефект от данък „лихва“ е, че „се наказаха домакинствата, които пристъпиха към харчене“.
Защо има идеологическо несходство при воденето на дясна икономическа политика на управляващите? Ще се отвори ли дебат за премахване на данък „лихва“? Ще се промени ли лимитът при безкешовите разплащания? Вижте повече във видеото!
преди 7 години Проблемът с данък лихва е, че той е един от данъците основаващи се на плоския данък. Другият проблем е, че лихвите са толкова ниски в момента, че администрирането му сигурно гулта повече отколкото се събират приходи по него. Няма икономическа логика за нещо да се изразходват повече средства отколкото се събират от него.А за диференцираното ДДС, тези въпроси са лесно решими. Ако на нашите политици и на г-н Горанов не му стига акъла да ги определи, ами да вземе да препише директно от Румъния, за тях това не са сложни въпроси и са го направили. И не, не е скъпо администрирането, то и без това самото ДДС си е п принцип златно за администриране, добре че фирмите плащат за това. Нещо допълнително няма да се отрази много. По другите държави го има и не се оплакват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Логиката е, че един път ти облагат заплатата, втори път ти облагат потреблението и трети път ти облагат спестяванията с данък. Това е логиката на гербавите и смотания им цар, а после парите потъват в партийните им каси. Такива извращения сигурно и при комунизма не е имало. Затова всеки нормален човек, който владее езици като завърши се изнася от тая пропаднала държава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години В цял ЕС има данък лихва. Какво и кой го боли толкова(освен супер-богатите), че плаща едни 10%, както е в целия цивилизован свят. Между другото, той беше в сила за чужденците преди да бъде въведен за нас.sdar, Като цяло идеята за дефиренцирано ДДС е добра, примерно в Румъния го въведоха.Въпросът е, кой ще определя какво е храна и лекарство?Е ли храна алкохола(твърд, вино, бира) или не?Храна ли е шоколадът по 20лв/100г, или хляба по 7лв/300г?И т.н., и т.н.Може да се окаже, че регулирането на това ще излезе скъпо на обществото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Нека някой сериозен икономист ми обясни на мен лаика, къде е логиката на Дянковия данък лихва върху спестявания в депозити, които вече са били обложени веднъж още в заплатите и то при условие че лихвите още тогава не покриваха изобщо инфлацията а сега са направо отрицателни с яко такси за обслужване и теглене? На практика човек никога не може да изтегли главницата която е внесъл, остава сериозно изваждане от нея. За мен това е пладнешки обир! А Дянков ги наака тука едни от редки по редки и си обра багажа набързо, но акото му остана... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години По-скоро на първо място трябва да примем диференцирано по-ниско ДДС за храни и лекарства, защото сега сме черната уфсъ на ЕС с откровено антисоциалната си данъчна политика. Ни Шенген ще видим скоро, нито промяна. За да ни ориемат на по-високо ниво в ЕС, трябва и данъчната ни политика да е по-нормална. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Трябва да се премахне не само данък лихва, но и данък дивидент 5% .Трябва да се намали данък печалба за ЕТ от 15% сега на 10%.Трябва да се увеличи минималния праг за регистрация по ДДС от сега шните 50 000 лв на поне 200 000 лв Трябва и много други промени да се направят, но докато ни управлява организираната престъпна група ГЕРБ и Бойко Борисов нищо хубаво не ни чака. отговор Сигнализирай за неуместен коментар