Нейков: При безусловен базов доход в България, трябва да спрем социалните програми

В нашето разбиране на безусловния базов доход като инструмент за намаляване на бедността стои илюзията, че държавата дава пари кеш, което ликвидира бедността. Но ако погледнем системите ни на социално подпомагане, се вижда, че републиканският бюджет дава над 7 млрд. лева по различни програми за социална подкрепа.

Това коментира бившият социален министър и директор на Балканския институт по труда и социалната политика проф. Иван Нейков в ефира на предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

Повод за коментара е финландският експеримент, според който 2000 случайно избрани безработни ще получават от януари вместо обезщетение за безработица по 560 евро на месец без каквито и да е други условия. Парите няма да подлежат на данъчно облагане и няма да има каквато и да е финансова санкция, ако получаващите печелят и допълнително.

Имаме модел, но е пръснат в отделни програми, каза Иван Нейков. И уточни, че ако у нас приемем безусловния базов доход като инструмент, трябва да спрем другите работещи в момента социални програми, каза Нейков.

По негови изчисления ако заделим тези 7 млрд. лева и ги раздадем под формата на безусловен базов доход, парите ще са приблизително същите, колкото разходват социалните програми в момента.

Гарантираният базов доход не е празен звук, коментира от своя страна финансовият експерт Мика Зайкова. Това е доход, който всеки би могъл да получава и върху него да се правят отчисления за социалната система – така ще се гарантира минимална пенсия, посочи експертът.

Що се отнася до дисбалансите на българския пазар на труда експертите бяха категорични, че трябва да се тръгне от професионалното ориентиране. Според анализ на Института професионалното ориентиране помага на обществото да спести много средства и носи удовлетвореност на хората от работата им. По думите на Иван Нейков проблемите на българския пазар на труда трябва да започнат да се решават именно от професионалното ориентиране, тъй като в момента нямаме национален модел за това. 

Общото между страните от Г-20, което е от изключително важно значение за пазара на труда и икономиката като цяло, е професионалното ориентиране. Конкурентоспособността на една икономика в много голяма степен зависи от мотивацията и квалификацията на хората. В момента ние нямаме национален модел на професионално ориентиране, а всяка от страните от Г-20 има столетна история в тази област, посочи Нейков.

Мика Зайкова подкрепя тезата и смята, че по пътя на професионалното ориентиране не само се пестят много пари, но и разочарования на хората в тяхната професионална реализация.

По темата за минималната работна заплата Нейков каза, че в момента тя е политически инструмент и няма логика в определянето й. Експертът обърна внимание, че вече няколко години има готов модерен модел за определяне на минимална заплата, който отчита инфлацията, квалификацията и производителността на труда. Спрямо него обаче увеличението до 460 лв. не е оправдано, допълни той.

Според Нейков начинът на формиране на заплатите у нас не мотивира хората да повишават квалификацията си и държавата трябва да престане да бъде толкова силен фактор в отношенията между работодателите и работниците.

"Лошото у нас е, че минималната работна заплата скача с проценти, а средната пълзи. Тоест това, което получават хората без квалификация, се приближава много до това, което получават хората с по-висока квалификация", каза от своя страна Мика Зайкова, която направи паралел между политиката по доходите в България и Румъния.

От 1 януари минималната работна заплата в Румъния стана 1450 леи или около 320 евро. От началото на годината и у нас имаме увеличение до 460 лв. или около 235 евро. 

"В Румъния почти няма сив сектор, а корупцията е сведена до поносими размери", коментира тя. 

Още вижте във видеото