SpaceX изпрати успешно първите си астронавти в Космоса

Американската технологична компания SpaceX на Илон Мъск успешно изпрати двама астронавти на НАСА в Космоса от ĸocмичecĸия цeнтъp „Джoн Keнeди“ в Keйп Kaнaвepaл, Флopидa, започвайки нова ера на корпоративни космически мисии.

Ракетата Fаlсоn 9 бе изстреляна от платформа 39А и изведе в Космоса капсулата Сrеw Drаgоn, в която се намират астронавтите Боб Бенкин и Дъг Хърли.

Никоя частна компания досега не е участвала в комерсиално разработен хардуер, превозващ хора до Международната космическа станция, което е целта на дългоочакваната мисия. Ако Space Exploration Technologies Corp. достигне до тази цел в неделя, както е планирано, тя ще демонстрира голяма промяна в космическите начинания на страната и ще отбележи първото изстрелване на хора от територията на САЩ от 2011 г. Това ще бъде също така и дългоочакван крайъгълен камък за НАСА и огромно постижение за SpaceX и неговия основател Илон Мъск.

Считана за най-рисковата част от мисията, ракетата Falcon 9  на Space Exploration Technologies Corp. се издигна от космическия център „Кенеди“ точно както беше планирано в 15:22 ч. Местно време. 230-футовият бустер оживя след плавно отброяване, понасяйки капсулата към небето и представлявайки космическите амбиции на Америка.

Преди да се насочат към площадката, астронавтите имаха последен шанс да помахат на семействата си, докато двамата напускаха съоръжението за екипажа. Те се оттеглиха към площадката в бял седан с електрическо захранване, украсен с логата на НАСА и построен от Tesla Inc. - другата известна компания на Мъск.
 

Here’s hoping the weather’s favourable today. Good luck @AstroBehnken and @Astro_Doug https://t.co/itEEPXYnIb

— Tim Peake (@astro_timpeake) May 30, 2020

Приблизително три часа преди да излетят, Боб Бенкин и Дъг Хърли влязоха в капсулата, настаниха се на местата си, сложиха коланите, а люкът беше запечатан зад тях.

По-малко от час преди планираното излитане контролерите на полетите на SpaceX обявиха, че мисията е „напът да се осъществи“, а горивото започна да се зарежда около 35 минути преди изстрелването. Тогава в космическия център пристигна и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Приблизително 10 минути преди изстрелването от контролната кула пожелаха късмет на екипажа и добавиха: „насладете се на тези гледки на нашата красива планета“.

Първата степен на Falcon 9 успешно се отдели навреме и се спусна обратно към Земята за повторно използване, като успешно се задържа на платформата "Разбира се, че все още те обичам" в Атлантическия океан.

Астронавтите ще прекарат между 30 и 119 дни в МКС – ще се завърнат на Земята най-късно до 23 септември тази година.

Най-голямoтo американско изстрелване на ракета от десетилетия привлече интерес от целия свят, случвайки се в момент, в който хората търсят добри новини на фона на пандемията Covid-19 и икономическата несигурност. Президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Майк Пенс бяха сред лидерите, които се присъединиха към Мъск, за да гледат спектакъла.

Предисторията

Мъск, космическият предприемач, милиардер и главен изпълнителен директор на производителя на електромобили Tesla Inc., основава компанията SpaceX през 2002 г. Днешното изстрелване е  най-голямото постижение на неговото космическо дружество до момента, пише в коментар за Bloomberg Майкъл Стрейн.

Крайната цел на Мъск вече е ясна – да положи началото на нова епоха за човечеството – колонизацията на Марс.

При всички положения това ще бъде преломен момент в комерсиализацията на космическите пътувания. Настъпва време, в което космическият туризъм вече ще бъде достъпен. Ако SpaceX успее да докара астронавтите от Флорида до орбиталната станция, подобно нещо ще бъде възможно за всеки друг човек на Земята, който желае, например, да посети някой ресторант в околоземна орбита и да вечеря над атмосферата.

Край на зависимостта

Години наред САЩ ползват транспортните услуги на Русия при полетите до околоземна орбита, след като прекратиха своята програма за транспорт с космически совалки през 2011 г., изчислявайки, че за всеки полет със собствен транспорт НАСА харчи по около 450 млн. долара. След края на програмата Shuttle САЩ се обръщат към руските кораби „Съюз“, проектирани в средата на миналия век от Сергей Корольов. За много американци премахването на зависимостта на САЩ от руската технология се възприема като възвръщане на старата гордост от времето на серията полети „Аполо“.

Президентът на САЩ Доналд Дж. Тръмп (в дясно), вицепрезидентът Майк Пенс и втората дама на САЩ Карън Пенс наблюдават изстрелването на ракетата Fаlсоn 9 на SpaceX.

Преди половин век САЩ изпратиха астронавтите Нил Армстронг и Бъз Олдрин на Луната, отчасти с цел да вземат превес в космическата надпревара със Съветския съюз. В разгара на Студената война тази конкуренцията доведе до привличането на забележителни държавни ресурси към НАСА. В пика на надпреварата, в средата на 60-те години, САЩ изразходват по 7 долара на всеки 1000 долара от националния си бюджет именно за космическа дейност.

След като победиха Съветския съюз по отношение на стъпването на човешки крак на Луната, САЩ останаха без ясна цел и космическата им програма зацикли.

Сега обаче изстрелването на SpaceX  отбелязва прераждането на американската космическа индустрия.

Фокусът към частния сектор

През последните години САЩ постепенно изградиха нова връзка при космическите проучвания между правителството и частния сектор. През 2004 г., две години след като Мъск основава SpaceX, Вашингтон заключва, че бизнесът трябва да играе по-голяма роля от преди. „При решенията на НАСА предпочитаният избор за оперативни дейности трябва да бъде се основава на конкурентни договори с частни и нестопански организации“, посочват от Вашингтон.

През изминалото десетилетие се наблюдава истинска експлозия от частни инвестиции в космически разработки.

dragon

Капсулата на SpaceX Dragon. Снимка: Patrick T. Fallon/Bloomberg

В проучване икономистът Матю Уейнзиръл посочва, че в периода 2010-2019 г. се забелязва значителен ръст на броя на компаниите, които изпращат товари до космоса, извършващи дистанционно наблюдение и такива, които извършват анализи на околоземната орбита и Слънчевата система. Увеличава се и интересът на частния сектор към колонизирането на Луната и Марс, изграждането на мрежа за космически туризъм и извличането на ресурси от астероиди и други космически обекти.

Инвестициите в космически стартъпи се увеличават до около 2,5 млрд. долара годишно през 2015-2016 г. от близо 500 млн. долара годишно през предходното десетилетие.