IT индустрията пледира за спешна реформа на образованието

Така например според БАСКОМ предметът „Информатика“ трябва да бъде изучаван не само в професионалните гимназии, но и в общообразователните. Наред с по-разширеното изучаване на предмета в общообразователните училища съществува и категорична нужда от рязко увеличаване на броя на учениците, приемани по професия „Програмист” в професионалните училища.

Според бранша в момента квалификацията на учителите не е достатъчна за осъществяване на обучение по държавен образователен стандарт и спрямо нуждите на обществото и бизнеса. Преквалификацията на учителите и актуализацията на учебното съдържание са крайно необходими, се посочва в анализа. Според Джонев първо трябва да се реформира образованието и едва после да се търси развитие на икономиката. У нас все по-малко хора се учат в техническите професии, на математическо и логическо мислене. Причината е елитарният метод на преподаване, който е насочен към участници в олимпиади. Но отличниците в олимпиадите са едва 0,1% от всички български ученици“, отчита Джонев. „Училището може да се превърне в място, където се създават творчески личности, които да вземат решения за собственото си бъдеще“, подчерта също и Брашнаров. Въпреки че не може отсега да сме наясно какви ще са бъдещите професии при това динамично развитие на света, е важно да създаваме на децата основни умения и знания, които да ги подготвят за бъдещите промени, смята още той.

„Ще настояваме на следващите избори да се стигне до консенсус държавата да развива икономика с висока добавена стойност и да се направи сериозна образователна реформа. Подобен успешен национален консенсус имаше в периода на Освобождението на България и при влизането на страната ни в ЕС“, заяви още Брашнаров.

От бранша поискаха също да се увеличи държавната поръчка за софтуерни специалисти и да се направи преквалификацията на преподавателския състав в университетите. В момента държавата финансира това, което подават като заявки самите университети. Университетите от своя страна заявяват бройки и специалности, за които разполагат със съответната учебна база и преподавателски състав. Така се стига до порочен кръг, при който общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри, смятат от БАСКОМ.