За брандовете допълнително предимство на съдържанието в социалните мрежи пред традиционната реклама е възможността да се събират данни за неговата ефективност, тъй като дигиталните платформи могат да показват нивата на ангажираност на потребителите към отделните публикации.
„Рекламодателите ще отидат там, където са потребителите, рекламодателите ще отидат там, където харчат новите поколение, но също така ще отидат там, където могат да оправдаят тези разходи“, посочва Беки Оуен, глобален главен директор Маркетинг и иновации в Billion Dollar Boy (BDB), друга агенция в класацията FT 1000.
BDB твърди, че списъкът ѝ с клиенти е нараснал с 35% миналата година, а през последните месеци марки като Spotify, Diageo, Disney+, Amazon и Dove са дали заявка да похарчат 11 млн. паунда с агенцията. Компанията, която се появи в FT 1000 и миналата година, сега инвестира в иновации и проекти, обещаващи растеж, като използването на изкуствен интелект например.
Друга област, в която DBD и много други започват да се разширяват, е помагането на създателите предприемачи да пускат свои собствени продукти.
„Сега много важна част от кариерата на инфлуенсъра е да има потоци от приходи, различни от реклама, тъй като различните платформи имат различни показатели. Кратките видеа по-трудно осигуряват приходи, а създателите са силно зависими от алгоритмите“, коментира Макграт. „Наличието на директни плащания или серии от продукти е важно за дългосрочната кариера“.
За най-успешните инфлуенсъри тези потоци от приходи са по-ценни от рекламата. Американският инфлуенсър Джейми Доналдсън, известен като MrBeast, с рекордните 240 млн. абонати в YouTube, сега продава набор от хранителни продукти благодарение на успеха си в социалните мрежи.
25-годишният мъж казва, че „губи пари“ от сделки с брандове, тъй като рекламодателите не могат да плащат достатъчно за гледанията. „Има само толкова пари, колкото марките са готови да похарчат за видеоклип... За да получа справелива цена за видеоклип в 300 млн. гледания... това е буквално половината от целите им годишни разходи“, коментира той в подкаста The Unfiltered Conversation през юни миналата година.
По думите му е все по-трудно да сключва сделки с брандове, които да поддържат този темп, ето защо за него е „по-логично просто да изграждам компании, които притежавам, защото знам, че ако популяризирам нещо, то се преобразува и всъщност води до реални продажби“.
„Така в идеалния случай един ден вече няма да се налага да сключвам сделки с марки“, обяснява той.
И все пак пред индустрията стои потенциалното предизвикателство от регулацията, тъй като медийните правила се адаптират, за да включват инфлуенсърите. През последните години Европейският съюз и Великобритания въведоха специални регулации, свързани с инфлуенсър маркетинга, включително Закона за цифровите услуги Закона за онлайн безопасността. Те се фокусират по-специално върху акаунти, които не разкриват, че им е платено, за да рекламират продукти.
Но това е постепенен процес. „Докато нямаме европейска регулаторна рамка, имаме 27 различни закона... а за една европейска агенция като нашата е много трудно да навигира сред всички тези различни регулации“, посочва Ангерер.