Райфайзенбанк: Коронавирусът забавя, но не спира ръста на жилищните цени у нас

Цените на жилищата у нас продължават да растат и през тази година, но с по-бавен темп. Към второто тримесечие цените на жилищата във всички областни градове се увеличават средно с 5,3% спрямо 7,3% през същия период на 2019 г. и 7% през 2018 г. Това сочи анализ на сектора на недвижимите имоти през първото полугодие на Райфайзенбанк и Bulgarian Properties на база идексите PSPI.

„Ценовият ръст по-скоро се дължи на силното първо тримесечие, преди да се наложат ограниченията“, коментира Георги Георгиев, началник отдел „Управление на обезпеченията“ в Райфайзенбанк. „Тенденциите, които наблюдаваме в момента, са по-малко на брой нови проекти с по-малка площ. Издадените разрешителни за строеж също намаляват и са на нивата от 2016-2017 г.“, казва още той.

Според анализа цените на жилищата в София растат с 5% спрямо 2019 г., а средната продажна цена е 1176 евро на кв. м. Най-скъпата локация в столицата е Докторски паметник със средна цена от 2464 евро на кв. м, а най-евтино жилище може да бъде купено в кварталите Обеля и Модерно предградие, където средните цени на квадратен метър варират между 800 и 850 евро на кв. м.

В страната най-евтини са жилищата в Кюстендил – 377 евро на кв. м, и Видин – 330 евро на кв.м.

Въпреки растежа на цените на имотите през последните няколко години коефициентът на достъпност, показващ колко средни заплати са нужни, за да се закупи един квадратен метър жилищна площ, остава устойчив и за София възлиза на 1,20 спрямо 3,43 през 2008 г.

Анализът сочи, че към края на второто тримесечие жилищният пазар в страната се възстановява сравнително устойчиво след извънредното положение, когато са се изповядвали малко сделки, банките са преразглеждали рисковите си политики, а хората са задържали разходите си поради опасения от развитието на пандемията и икономическото си бъдеще.

„Икономическата криза, породена от извънредната здравна обстановка (Райфайзен Рисърч очаква спад на БВП на България за цялата 2020 г. с 6%), несъмнено ще се отрази негативно и на пазара на имоти, но ще се усети по-късно“, смята Георги Георгиев.

Според него продавачите ще обмислят цените, на които обявяват имотите си за продажба, трябва да бъдат готови за преговори и да са по-гъвкави. Купувачите трябва реално да оценяват своите възможности, за да могат да посрещнат тежестта на бъдещите задължения.