Цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Цените на съществуващите жилища са нараствали по-бързо в периода между 2014 и 2018 г. спрямо цените на новите жилища, показват данните на европейската статистика.
За периода цените на съществуващите жилища у нас са отбелязали средно годишно увеличение от 5,4%, докато тези на новите жилища са постигнали среден годишен ръст от 5%, показват данните на европейската статистическа служба. Цени
След срива заради световната финансова криза и спукването на балона на жилищния пазар в България цените са се върнали към минимален растеж през 2014 г. от 1,4% и 2,8% през 2015 г., а през следващите две години ръстът се е ускорил до съответно 7% и 8,7%. Миналата година цените на жилищата у нас са нараснали с 6,6%.
Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15% в ЕС и с 11% в еврозоната. Най-голямо повишение сред страните членки през този период е отчетено в Естония с 83%, следвана от Латвия с 61%, Австрия с 56%, Швеция с 55% и Люксембург с 50%, а най-голям спад е регистриран в Италия със 17%, Испания с 12% и Кипър с 8%.
Жилищната собственост в България намалява
Между 2010 и 2017 г. (последната, за която са налични данни) делът на собствениците на жилища у нас е намалял с 4% - от 86,9% на 82,9%, показват данните на Евростат. Това поставя страната ни на седмо място в ЕС по най-висок дял на жилищна собственост.
Делът на населението, което притежава жилището си в ЕС, е останал непроменен на около 70% между 2010 и 2017 г., докато делът на наемателите е около 30%. В еврозоната около две трети от населението притежава жилището си, а около една трета живее под наем.
През 2017 г. най-висок е бил делът на собствениците на жилища в Румъния с 97%, следвана от Хърватия с 91% и Литва с 90%. Най-малък е процентът на собствениците на жилища в Германия с 51%, следвана от Австрия с 55%, Дания с 62% и Франция с 64%.
Жилищните разходи – свръхбреме за близо една пета от българите
През 2017 г. 19% от българите са заявили, че разходите за жилището им представляват свърхбреме, т.е. домът им поглъща 40% или повече от разполагаемите им доходи. По този показател страната ни е на второ място в ЕС след Гърция с 40% и преди Дания и Германия, съответно с 16% и 15%. На другия полюс е Малта, където само 1% от жителите смятат, че разходите им за жилище са свръхбреме, следвана от Кипър с 3% и Финландия с 4%.
Делът на българите, които определят разходите си за жилище като свръхбреме, е нараснал над три пъти спрямо 2010 г., когато е бил само 5,9%. През 2017 г.10% от населението на ЕС като цяло се е задъхвало от разходите за дома си, сочат още данните на Евростат.
преди 5 години За жалост социализма е изкривил разбиранията на хората за много неща и жилищата не са изключение. Първо - жилището не е само подслон!!!!!! То трябва да носи и комфорт, удобство, да показва социален статус. Второ - строителните фирми не работят, за да подсигурят жилище за всеки! Тяхната цел е да изкарват пари.Трето - жилищата не са вечни и хората не живеят вечно на едно място!Какво означава това:Прърво - цените се движат преди всчико от благосъстоянието на хората, а не от техния брой.Второ - ако ти се струва скъпо - стани строителна фирма.Трето - дори и да няма демографски ръст ще има нужда от нови жилища. Не само за замяна на амортизираните, но и за нуждите на хората, които си повишават статута. Как е по света? Защо в една малка двеста хилядна Исландия жилищата са в пъти по-скъпи от в София? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Fibank - имам преференциални условия - какот всеки човек от фирмата, в която работя. Няма значение колко точно струва и колко точно взимам - но да заплатата ми е добра и апартаментчето е малко... Сега ипотечните кредити са за по 3%, а приятели и познати масово плащат по 600-800лв за наем... Всеки си решава... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години И на мен мнението на marto1992 като цяло мине като на човек с бая заплата/малък заем, но наскоро една колежка взе потребителски кредит (с приятеля си) и беше с ГПР 4.2% (40К тотал).... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Не си го представям изобщо. София е еднакво засегната като другите градове от гл.т. на раждания. Даже повече, защото за едно младо семейство с нужда от дом, децата стават химера при тези цени. Това и пиша по-долу - дори средното от 2500 на година вече не е налице, ако гледаме последните 1 1/2 години - за 18 месеца има 1739 нови регистрации по настоящ адрес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години За 2018г новородените в София са 13112,а умрелите 15532. 2420 човека повече са умрели,отколкото са се родили.А заради застаряването на населението тази разлика ще се увеличава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години И как точно си го представяш прираста на населението в София?Няколко години подред смъртността е по-висока от раждаемостта в София.Няма никаква тенденция това да се промени.Младите хора в провинцията стават все по-малко,част от тях емигрират,а други остават по родните си места.Все по-голям става процентът на *** сред младежите,а *** жилища не купуват ,освен в *** махали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Защо след години? Нима едно дори леко увеличение на прираста в София няма да изстреля цените нагоре? Работи в двете посоки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Демографията е важна, но ефектът й се вижда след много години. В кратко и средно-срочен план - лихвите са ниски и повишение не се очаква. Така че спад в цените на имотите, може, но за кратко и с малко. Друг е въпросът, че когато говорим за цени трябва да отчитаме и обезценката на парите - около 10% на година (реално). Та ако имотът ти е поскъпнал с 8% за година, спечелил ли си или загубил? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години За последната година и половина София се увеличава с 1739 по настоящ адрес. За последните шест месеца регистрациите намаляват с 2804. С колко трябва да навакса населението до края на годината, за да се запази средното 2500? Изглежда, че за пръв път населението намалява дори в столицата. Някои ще го определят като символично, но има значение, защото няма значителен прираст. 1739 за 1 1/2 година е нелепо на фона на броя жилища построени и планирани за същия период. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Забравяш най-важният фактор-демографският.Да вземем градът с най-добри демографски показатели-София.Населението е нараснало с 80 хиляди души за 10 години,а броят жилища също с толкова.Ама в жилище не живее средно по един човек,а по трима,така че има три пъти повече новопостроени жилища от потенциални техни обитатели.Освен това за последните две година нарастването на населението е с по 2500 човека,което показва,че оттук нататък няма да има нарастване на населението или ще е минимално.Но пък през последните две години са издадени разрешителни за строеж на нови над 20 хиляди жилища в София.Кой ще живее в тях не е ясно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар