Очаквания за цена на земеделската земя от 2 000 лв. на декар в Северна България (без Добруджа) в следващите 6-8 г. изразиха група участници в Коментари на Investor.bg. Прогнозата им е за района от Видин до Русе-Разград-Търговище, където добивите са около 500 кг. пшеница от декар.
Сега в тези райони цената на земеделската земя е около 1 000 лв./дка (между 800 и 1200 лв.), докато в Добруджа тя е още по-висока. В общините Каварна, Балчик и Шабла добивите достигат 650 кг. пшеница от декар, което прави производството по-ефективно и прогнозираната цена на земята над 2 000 лв.
Дискусията се проведе в темата за Адванс Терафонд АДСИЦ от коментаторът fortiss, който е с дългогодишен опит в земеделието и форумен лидер на тази тематика с над 2 000 мнения.
fortiss представи данни, че в „царевичния пояс” на САЩ, цената на земята е с доходност от 4-4,5% като печалба, получена от декар преди рента (тоест общо печалбата на фермера и рентата). Добивите там са по-високи от българските и цената на декар достига 2580-2900 щатски долара.
„В България – в района около Дунав /без Добруджа/ съвсем без проблеми може да се получи около 500 кг./декар добив от пшеница. При цена от 35 ст. на декар, приходът от декар ще бъде 175 лв. Като прибавим и настоящата субсидия от 30 лв., се получава 205 лв./декар. Разходът за производството преди рента може да приемем за 100 лв./декар. Резултат преди рента е 105 лв/декар. При 5% рентабилност, цената на земята излиза 2100 лв./декар“, показват сметките на fortiss.
Според него разпределението на получените 105 лв./декар печалба преди рента в България ще се промени съществено и ще стане 60-65%/35-40% в полза на собствениците на земя. В САЩ е до 70/30. А в момента в България е 40/60 или 50/50.
Очакванията на fortiss са рентата за земите с добив от 500 кг./дка пшеница да нарасне до 50-60 лв. на декар.
Мнението му е, че има риск от по-бързо увеличаване на производството на зърнени и маслени култури спрямо потреблението в световен мащаб.
Има и хипотеза цените на пшеницата да са по-високи от 35 ст. за килограм, както и по-ниски.
Възможно е да се ползва и изискуема възвращаемост от 7%, като тогава цената на земята трябва да е 1 500 лв., смята fortiss. Според него обаче, трябва да се ползва 5%, тъй като фермерите сами ще повишат цената на земята поради ред причини, сред които, за да не плащат рента, за да не загубят бизнеса си, както и защото няма какво друго да правят с парите си. Прогнозата му е усреднила добри и лоши реколти и високи и ниски цени на продукцията.
Според друг опитен коментатор, а именно - Professor, прогнозата на fortiss е коректна, на база негови данни от консултантска дейност по проекти в земеделието.
Professor прогнозира приходи на декар от 200 лв. Той се надява субсидията на декар да достигне 60 лв., каквато е в Гърция, което ще увеличи приходите от декар до 235 лв. Разходите на декар са 108 лв. при размер на стопанството от 5 000 дка, а при размер от 8 000 дка падат до 85 лв. на декар, което прави печалба на декар от 150 лв. преди рента.
„Аз лично мисля, че поради засиления интерес на фермерите да купуват земя (която вече не се произвежда, по думите на Марк Твен!), оценката за цената на декар земя в разглежданите райони ще бъде нагоре, а за района на Област Добрич – даже много нагоре!“, е мнението на Professor.
На същата вълна е и коментаторът Van Basten.
Според него добрите земеделци добиват и по-доста повече от 500 кг. пшеница на декар, т.е. при тях ефективността/рентабилността от обработката не земите им е още по-добра от калкулираната от fortiss и Professor.
„При тези огромни рентабилности, не виждам какво ще си правят земеделците парите освен да ги реинвестират в земя... вече си накупиха джипове и коли, построиха си палатите.... оттук нататък какво могат да правят ? Банкови депозити или да ни стават колеги на Борсата?
Други обаче не са съгласни. Според тях това е рисков бизнес и изискваната норма на възвращаемост трябва да е 10-15 и дори 20%.
Според коментаторът toto2 цената на земята в България се влияе 90% от субсидиите и само субсидиите. Ако беше нещо друго цената нямаше да се вдигне последните 3-4 години, а много по-рано. Имаше статистика, че на 10 години само 2 или 3 години се пада добра реколта и добра цена. Въпреки цялата еуфория цената се движи основно от спекуланти. Самият факт, че по дърветата висят обяви за покупка на земя "веднага"- на какви изводи може да ви доведе... Не вярвам, че някой би инвестирал във "бизнес под небето" за 5% годишна възвръщаемост, освен ако няма никаква друга възможност", заключава той.
Според коментаторът MZ/X няма никаква рискова премия за България! „При равни други условия аз бих предпочел да имам земя в САЩ, а не в България, най-малкото защото в САЩ никога не са национализирали земята, а в България имаше прецедент. Близостта на агресивно разширяващата се Русия също не е нещо, което намалява риска и т.н. При българските условия под 10% рентабилност аз не бих се занимавал със земеделие, а при 15-20% доходност бих поел и по серизни рискове.
Като най сериозен дългосрочен риск за цената на обработваемата земя аз виждам развитието на аквакултурите в открито море. Това е най-бързо развиващия се и най-перспективния сектор в селското стопанство, който може да обърка тотално сметките, но това е риск в 20-30 годишна перспектива...“, е мнението на MZ/X. По думите му „Единствено свръхликвидността и слабото развитие на българския капиталовия пазар може да накара инвестотори да купуват земя при 5% доходност.“
Не е оптимист и коментаторът iezuita. Грешката според него е, че „смятат приходи и разходи за години напред, без изобщо да предвиждат стихии и природни бедствия - все пак ако държиш актив, който се влияе от прекалена суша, или влага или студ или град и т.н. природни бедствия и ако не е гарантирано, че изобщо ще извадиш приход, това би те накарало много силно да се замислиш дали би дал бомбастични цифри за актива. Според мен вече почти е достигната лелеяната максимална цена, която ще расте най-вече с нарастване на производителност и ефективност.
Песимист за цената от 2 000 лв. на декар е и Felbuzz, който заявява: „бъркате като смятате, че фермерите ще дадат по 2000 лева, за да си спестят рента от 60-80 лв, възвръщаемостта на тези 2000 лв. ще е 3-4%. Но наистина, ако не ги дадат, рискуват да си загубят бизнеса. Също не сте отчели и лошите реколти“.
Според друго мнение, получено в редакцията по e-mail, „една суша или просто свръхпроизводство са много вероятни. А и за да дава някой 2 000 лв. за декар първо трябва да ги има или лихвата по кредита за тях да е 3%. Един малък земеделец с 500 дка ще е милионер, а това ще е възможно когато и с друг бизнес лесно се става милионер. Няма ли да му е по евтино да дава рента и така да вдигне стопанството си до размер от 4000-5000 дка?“
Чии очаквания ще се окажат правилни ще се види в следващите 6-8 години.
Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа или земеделски земи.
Свързани компании:
преди 10 години тия 40-42 ст няма да ги видим скоро . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако го сравняват с бенчмарка на лихвите по депозитите са прави . По скоро не може да се предвиди кога ще бъде въведен данък върху зем. земи . п.п.Естествено трябва да се има в предвид че е идиотско да правим прогноза с 20 г. хоризонт . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да при двойна цена на зърното всичко си отива по местата. Проблема е че земята е функция на няколко фактора, не казвам че са грешни сметките просто много допускания правите момчета. Както и ти каза дисконтиращия фактор е субективен. За мен 5% е прекалено малко за такъв риск! Знаеш на всеки 3 години 1 година е кофти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Съгласен съм колега, но нещата не са праволинейни. Утре ако има срив на борсата или има по перспективна инвестиция - т.е. алтернативната ценна е по-висока и в по-добре да инвестираш в друг проект, какво ще стане с големите инвеститори. Една вълна от продажби. Земята е все още подвластна на търсенето и предлагането. С 5% доходност за мен цената, ще и се наложи да покорегира малко. Все пак дори и да купуваш от 500 на 5к декара като нямаш кеш, от де ще го вземеш през кредитна инситуция и тогава риска скача много повече, но доходността си остава все същата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Грешката идва, че слагат 5% доходност.Средна доходност на инвестицията е от около 10%, всичко под 10% води до нереално търсене и перспективи за балон. Доходност от 5% е 1-2% по-голяма от ДЦК или спестовните влогове, но риска е много по-голям от тези фин. инструменти. Доходността за да отговори на риска трябва да е много повече от 5%, а щом сме 5% директно мирише на балонизиране в определни сектори. Ако наложим е една лоша реколта или срив на цените този балон директно ще го спукаме и цената би паднала с 20-30%. Не реално е да дисконтираме паричният поток с 5%. Това, което ще доведе до повече доходност е увеличение на стойността на земя - комасиция, инфраструктура и хидромелиорация отговор Сигнализирай за неуместен коментар