Шофьорите в Париж имаха няколко години, за да свикнат с идеята да заобикалят центъра на града. Още през май 2021 г. властите представиха план за създаване на Zone à Trafic Limité — „Зона с ограничен трафик“, или накратко ZTL, в която се забранява движението на частни автомобили в четирите най-централни района на града, ако крайната им дестинация е извън зоната от 5 кв. км.
Всеки ден в тази зона се осъществяват между 175 хил. и 250 хил. пътувания с автомобил. Местните власти се надяват да намалят това число поне наполовина, пише Bloomberg.
Мярката е поредната от цяла серия, която ще контролира трафика и пешеходците в столицата на Франция с цел намаляване на задръстванията и замърсяването в сърцето на града.
ZTL няма непременно да превърне ядрото на Париж в крепост без автомобили – ограниченията няма да важат за около 100 хил. жители на тези райони, както и за хората с увреждания. Автобусите, такситата и службите за спешна помощ също са освободени от ограниченията, както и здравните работници, превозните средства за доставка и някои основни работници, които ще могат да кандидатстват за разрешителни.
Налагането на тази зона ще се осъществява поетапно. През първите шест месеца ще има "обучителен период", по време на който превозните средства, които нарушават правилата, могат да бъдат спирани и уведомявани за правилата, които нарушават. След това обаче на нарушителите ще се налагат глоби по 135 евро.
Новата зона на Париж не е първата по рода си в Европа. Брюксел вече наложи ограничения върху преминаващия трафик през 2022 г. като част от широкомащабното преобразяване на мобилността. Амстердам предложи подобна мярка през 2023 г. Зоната на Мадрид е фокусирана върху замърсяването на въздуха, като позволява достъп само на превозни средства с нулеви емисии или шофьори с предварително резервирано място за паркиране. Въвеждането от Дъблин на т.нар. „автобусни врати“ по протежение на река Лифи, през които е забранено шофирането с кола, също блокира движението в центъра на града, когато беше въведено тази година.
ZTL се основава на цял набор от мерки, въведени от кмета на Париж Ан Идалго, за намаляване на автомобилния трафик и изгонване на най-замърсяващите превозни средства от френската столица. Градът въведе контрол върху по-старите превозни средства още през 2017 г., като се въведоха изисквания всички да получат разрешително за шофиране и забраниха най-старите и замърсяващи автомобили.
През същата година Париж премахна един от основните си автомобилни маршрути, като направи пешеходни кейовете на Сена. На следващата година целият регион на Париж - не само самият град, а и предградията и околните селища - забрани по-старите дизелови автомобили.
Голяма част от най-драматичния напредък на града в опитомяването на трафика е под формата на инфраструктурни промени, тъй като уличното пространство за автомобили в сърцето на града постоянно се свива. Няколко големи площада и кръстовища бяха преобразени, като лентите за превозни средства бяха заменени с повече тротоари и зеленина. През 2022 г. от Рю дьо Риволи — главната ос изток-запад в центъра на Париж, бяха премахнати повечето автомобили, за да се създаде централна велосипедна магистрала и пешеходна алея. Властите също въведоха по-строги правила за паркиране и нови такси за големите превозни средства, като SUV.
ZTL позволява допускане на някои автомобили, но те ще навлизат в зона, където способността им да се придвижват вече е строго ограничена.
Някои „вратички“ обаче озадачават жителите. Градът се отказа от плана за забрана на автобусите за разглеждане на забележителности в зоната миналия месец след натиск от страна на туристическата индустрия. Тези превозни средства ще се разглеждат като подобни на превозните средства за доставка, т.е. като форма на икономическа необходимост в град, който зависи отчасти от приходите от посетителите. Автомобилното списание Auto Plus писа обаче, че някои жители смятат, че градът поставя нуждите на туристите пред тези на местните.
Противниците на кмета Ан Идалго междувременно предполагат, че изпълнението на плана е неосъществимо с ограничения брой полицаи, с които Париж разполага за тази работа. Други изразяват опасения за икономически щети за бизнеса в зоната.
Обществено допитване по-рано тази година установи, че повечето хора като цяло подкрепят мярката. Основните опасения са, че планът за ограничаване на автомобилния трафик ще превърне богатия централен Париж във форма на „затворен комплекс“, чийто трафик ще бъде изместен към по-малко заможните околни райони.
„Създаването на ZTL не води до никакво намаляване на емисиите въглероден диоксид или фини прахови частици в Париж“, оплаква се един онлайн участник в обществената консултация, пожелал анонимност. Според него политиката ще бъде „просто преместване между зоната и нейните покрайнини, с прехвърляне на трафика в ущърб на съседните области“.
Други градове с подобни забрани за движение предлагат примери за различни стратегии за прилагане. Зоната на Дъблин работи с табели, пренасочващи частните автомобили от ключови мостове през река Лифи, която разделя града на две. В Брюксел пък са монтирани физически стълбове, които първоначално бяха обект на разгорещени демонстрации (и остават противоречиви, въпреки силната обща подкрепа за плана). Зоната на Мадрид се контролира от камери.
Париж би могъл да последва примера на Мадрид, тъй като вече контролира достъпа до по-замърсяващи превозни средства с помощта на система от камери, но може да се нуждае от по-сложни мерки, за да освободи шофьорите с крайна дестинация в зоната. Една възможност е при напускане на зоната шофьорите да преминават проверки на място и да предоставят доказателства, като касови бележки за паркиране или пазаруване.
Тъй като пълното прилагане на тази зона ще е след най-малко шест месеца, властите все още имат време да уточнят подробностите на системата. За шофьорите, свикнали да пресичат центъра на Париж на път за някъде другаде, часовникът тиктака.