Китайският производител на автомобили BYD Co. обяви, че отлага плановете си за производство на литиеви катоди за батерии за електрически превозни средства в Чили до 2025 г., Това заяви ръководителят на фирмата за Америка Стела Ли пред Ройтерс.
Чилийската агенция за икономическо развитие CORFO миналата година обяви, че производството в нов завод, който ще бъде разработен от BYD, се очаква да започне около края на 2025 г., като инвестицията по проекта достига 290 млн. долара. Чили е втората по големина страна в света по отношение на производството на литий.
Стела Ли каза, че не е сигурна кога компанията ще възобнови плановете си, позовавайки се на несигурността и усложненията около проекта, който ще произвежда компоненти, необходими за електромобилните батерии.
„Този план беше отложен, защото е налице голяма несигурност“, разкрива Ли по време на представянето на хибридно-електрически пикап в Мексико Сити. Тя не даде подробности по темата.
Попитана от Ройтерс за коментарите на Ли, CORFO заяви, че се свързва с BYD, за да поиска повече информация и че компанията е изпълнила правителствените етапи в избора си за преференциално ценообразуване на литиев карбонат за батерии.
BYD, известен със своите евтини електромобили, произвежда много от необходимите автомобилни компоненти и архитектури. Катодът е най-скъпият елемент от клетката на електромобилната батерия и може да бъде направен от литиев железен фосфат или от никел, кобалт и манган.
Планираният завод на BYD в северния регион на Антофагаста се очаква да произвежда 50 хил. тона литиев железен фосфат годишно.
В края на миналата година китайската компания SQM, вторият по големина производител на литий в света, постигна рамково споразумение, което ѝ позволява удължаване на операциите за още три десетилетия.
Чили има най-големите залежи от литий в света, но губи пазарен дял, тъй като производството остава ограничено до две операции на един обект.
Държавният глава Габриел Борич обяви нов модел за разработване на литий миналия април, заявявайки, че държавата ще вземе контролен дял в бъдещи находища, разработвани от публично-частни партньорства и считани за стратегически важни.