К. Конов, „Роберт Бош“: България се нуждае от високи технологии и иновации

От години се вайкаме защо България така и не успява да привлече голямо крайно производство в автомобилния сектор, както направиха Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша. Проблем ли е това за развитието на сектора според вас? И изобщо това ли е най-добрата посока на усилията за привличане на нови инвестиции?

- По принцип привличането на голям производител в България би било стимулиращо за развитието на икономиката, но е доста трудно постижимо. За такъв тип инвестиция производителят би очаквал доста сериозни облекчения от страна на държавата, което по принцип е сложно у нас заради членството в Европейския съюз, изискванията за защита на конкуренцията и за ограничаване на държавните помощи. 

Има обаче доста други държави в ЕС, за които това не е проблем... 

- Да, има държави в ЕС, които го правят успешно. Но това зависи най-вече от способностите на държавната администрация да намери правилните опции, които могат да бъдат предложени и да задоволят както инвеститора, така и европейските изисквания. Което за съжаление в България се оказа проблемно, особено в случая с Volkswagen.

В същото време аз не смятам, че привличането на автомобилно производство е най-добрият път, по който да се развива България. Според мен по-правилно е да има инвестиции във високи технологии и иновации. От една страна, те носят по-висока добавена стойност. От друга, чисто стратегически са по-трайни. Защото едно съвременно производство, един съвременен завод лесно може да бъде пренесен от едно място на друго. Там основният фактор е цената на труда. Докато във високите технологии цената на труда е един от най-малко значимите компоненти.

Недостигът на квалифицирани кадри в България, особено в области като информационни технологии, е пословичен. Но ако се съди по факта, че за три години сте увеличили близо четворно служителите в инженерния си център, вие сте намерили начин да се справите с този проблем. Как го правите?

- Ние имаме две основни конкурентни предимства при привличането на квалифицирани софтуерни инженери за автомобилната индустрия. Едното е, че работим по проекти, които са много интересни за такива специалисти, и които предлагат много добри възможности за професионално развитие. Вторият фактор е, че в компанията сме създали култура на ценности, много близки до семейните. Хората се чувстват като част от едно семейство и в офиса, и извън него. Това до голяма степен ни отличава от повечето други компании. Комбинацията от тези два фактора ни носи предимство в привличането на инженери.

Отделяме изключително голямо внимание и на привличането на млади хора от университетите и дори от последните класове в гимназиите. В тази връзка преди няколко месеца сключихме 10-годишен договор с Техническия университет в София за създаването на специалността "Интелигентни системи и изкуствен интелект". Специалността е бакалавърска, с продължителност 4 години, като последната година програмата и учебното съдържание изцяло ще се осигуряват от нашия Инженерен Център.

Студентите имат ли някакъв ангажимент да работят за Bosch, след като завършат?

- Не. Те могат да работят  в Bosch, единствено ако сами го желаят. И ако имат достатъчно добър успех.

Най-доброто, което можем да кажем за приноса на държавата към техническото образование в България в последните десетилетия, е, че не е пречила твърде много. Виждате ли признаци това да се променя напоследък? 

- Смятам, че определено има нужда от реформа във висшето образование в България. Тя трябва да е насочена към увеличаване на качеството за сметка на количеството. Но тук, разбира се, трябва да се подходи много внимателно, защото това не трябва да става за сметка на достъпността до висшето образование.

Искам да обърна внимание на още нещо: в България все още широко битува схващането, че е добре да се завърши университет в чужбина, пък бил той и от не най-реномираните, и че това дава голямо конкурентно предимство. Твърдо мога да кажа, че това не е така. Да, ако млад човек завърши някой от водещите университети в света, това е много позитивно - и за него, и за България. Но на всяка цена да се учи във второ- и треторазредни комерсиални университети на Запад - в това няма особен смисъл. Много по-добре е човек да завърши някой от българските университети, където нивото в момента също е добро, инвестират се доста средства. Нашият опит показва, че хората, завършили в България, са като цяло по-добре подготвени от завършилите някои второстепенни университети на Запад.

През 2020 много бързо преминахте към по-гъвкави, дистанционни модели на работа. Какво ще ни остане като трайно наследство от Covid-19, според вас?

- Промени се начинът на мислене. Едно от много малкото позитивни неща от пандемията бе, че някои стереотипи най-после бяха преодолени, по чисто практически мотиви. Признавам, че допреди това и аз самият трудно можех да си представя, че е възможно успешно да се работи дистанционно в такъв мащаб, в какъвто ни се наложи да работим.

Но също така не бива да се отива и в другата крайност. Според мен дългосрочната дистанционна работа не е най-ефективната - особено в сфери, в които се изисква креативност. А и все пак хората имат полза от социалния контакт помежду си. В началото липсата на този контакт не се отразява много. Но ако говорим за дългосрочна - над две-три години - работа в такъв режим, това започва да влияе негативно.

Затова истината трябва да е някъде по средата. Ние работим по създаването на един хибриден модел в бъдеще, който да позволява достатъчно работа от вкъщи, но да има и присъствие в офиса, където заедно имаме възможността да обменяме идеи и да разработваме нови технологии.

Bosch е едно от големите изключения в днешния корпоративен свят: все още семейно контролирана компания, без финансови инвеститори от Wall Street и другаде, които да оказват постоянно растящ натиск върху мениджмънта. Какви са предимствата на такъв модел? По-устойчив ли е той?

- Предимствата на този модел са големи, когато се касае за дългосрочна стратегия. Той позволява на компанията да реинвестира голяма част от печалбата си в създаване на нови технологии, вместо да разпределя тези средства сред акционерите. Освен това позволява стабилност и независимост от някакви конюнктурни състояния.

Но този модел, разбира се, има и недостатъци. И най-основният е, че съществува риск от откъсване от динамиката на пазара. Особено в сегашната ситуация, в която тази динамика е много голяма. Това нещо може да се преодолее и Bosch прави усилия да го направи, като се дава оперативна независимост и самостоятелност на локалния мениджмънт, така че той да може да реагира бързо и адекватно на промените.