Stellansit поставя основните на ерата на водородните микробуси, стартирайки ограничено производство на средни търговски превозни средства в рамките на марките Peugeot, Citroen, Opel, съобщава Automotive News Europe.
Peugeot ще достави своя e-Expert Hydrogen на компанията Watea, дъщерно дружество на групата Michelin. Citroen ще предостави микробуси e-Jumpy Hydrogen на доставчика на енергия Suez, а първите модели Vivaro-e Hydrogen на Opel се подготвят за производителя на електроуреди Miele.
Микробусите са базирани на напълно електрически версии и използват хибридно задвижване със „средна мощност“, което осигурява пробег от 400 км.
В основата на силовия агрегат е батерия с капацитет от 10,5 киловатчаса, която може да се презарежда конвенционално с щепсел, предлагайки 50 км пробег. Този пробег е включен във въпросните 400 км.
Основният енергиен източник на тези автомобили е 45-киловатова горивна клетка с резервоар от 4,4 кг, който може да се запълни за три минути.
Според трите марки водородният силов агрегат не влияе на товарния капацитет, който достига 5,3 куб. метра при по-късите версии, и 6,1 куб. метра при по-дългите варианти.
Микробусите ще бъдат сглобени в завода на Stellantis Sevel Nord във Франция, след което ще бъдат оборудвани за водородно задвижване в центъра на групата за водородна експертиза в Рюселсхайм, Германия.
Марките не разкриват цените на въпросните превозни средства с водородно задвижване.
Stellantis обаче не е единственият автомобилен производител, който пуска водородни микробуси на европейския пазар. Конкурентът Renault предложи водородни версии на малкия Kangoo и големите микробуси Master и планира водородна версия на средния Trafic като част от съвместното си предприятие Hyvia с Plug Power.
Водородната енергия се популяризира като алтернатива с нулеви емисии на електрическите превозни средства на батерии, но липсата на инфраструктура за зареждане с водородно гориво, цената на силовия агрегат и опасенията относно извличането на водород до голяма степен препъват по-широкото налагане на технологията.
При представянето на трите микробуса по-рано тази година Stellantis обяви, че Германия има около 90 водородни станции, а Франция - само 25.
Повечето анализатори и дори автомобилни производители споделят, че първото широко разпространено използване на технологията с водородни горивни клетки ще бъде при търговските превозни средства, които пътуват по определен маршрут всеки ден и могат да се връщат в депо за зареждане, преодолявайки някои от ограниченията на инфраструктурата.
преди 2 години не разкриват цената щото е зверска , както на тойота мирай ... като за експериментално производство , предполагам 100-на броя не повече , нема как да е съпоставима с конвенционалните дизели ... на фона на корейските и японските и хамериканските опити за задвижване с горивни клетки поне 3-4 пъти колкото обикновен - демек около 150-200 бона бройката ... но това няма общо с целите на задачата , да тестват и усъвършенстват технологията при ежедневна употреба ... все пак основната европейска цел е зеленият водород ... некое антизатоплистче нема ли да се фърли на баламатума да обяснява кое как не може да се получи ... ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар